Три дни след публикацията на „Утро“ „4:3 за конюнктурата или как отхвърлена в Русе книга стъпи на върха в България“, излязла в сайта на вестника часове преди отпечатването му на хартия, вчера един от членовете на журито - Явор Цанев, реши да отговори с отворено писмо. Освен до „Утро“ то неясно по каква причина е адресирано до още три медии и кой знае защо /всъщност авторът явно знае/ - на първо място до кмета Пламен Стоилов, при това с входящ номер в деловодството на община Русе.
Няма да отегчавам читателите с протяжните обяснения на Цанев кого и как бил номинирал, както и с другите му съображения - те са пуснати и в интернет и който иска, може да ги прочете. Няма да се занимавам и с личните му нападки към мен. Нито ще слизам в тази тиня, нито ще се обяснявам с когото и да било. Ще кажа само, че винаги, когато чета подобни текстове, се сещам за един от безсмъртните афоризми на Радой Ралин: „Не ме е страх от министъра на културата, а от културата на министъра“.
Да припомня - в материала повдигнах въпроса за нивото на част от членовете на журито за присъждане на наградата „Канети“, което оценява имена като Иван Станков, Милен Русков, Валери Стефанов, Здравка Евтимова и т.н. Повод за написването му бе предпочитането на „Чамкория“ на Милен Русков с 4:3 гласа пред „Улици и кораби.Gm“ на Иван Станков. Така една великолепна, посветена и подарена на Русе и пропита с духа на Канети книга отстъпи на един моден автор, за когото особено се разшумя в последните месеци не само покрай излизането на дългоочакваната „Чамкория“, а и заради премиерата на филма „Възвишение“ по едноименния му роман. 
Тук хвърлям един мост към статута на наградата, в който е записано следното: „Основни цели на наградата са стимулиране на националния литературен процес в духа и идеите на писателя-хуманист Елиас Канети и утвърждаване авторитета на град Русе като активен културен център“. Е, статутът е отстъпил с 4:3 /жалко, че в тази история бе намесено името на безспорно чудесния писател Милен Русков, той не носи отговорност за това и не го заслужава/. И заради това, продължавайки мисълта си за нивото на журито, ще посоча, че в Русе има писатели с национален авторитет и литературоведи с висока академична репутация, които биха били неизмеримо по-адекватна и компетентна част от подобна комисия от изживяващите се като съдници на хора, книги и възможности лица. Изкуството иска талант, а не злоба, а високата самооценка не може да компенсира пропуските в нито една област.
Свадливата реакция на Цанев обаче ми дава повод да направя едно предложение към организаторите и журито на конкурса на наградата „Елиас Канети“, което ще спести подобни полемики в бъдеще - след излъчването на победителя да публикува кой как е гласувал със съвсем кратка аргументация. Тогава хората, които са /сме!/ чели кандидатстващите произведения, ще могат да оценят и журито. А и така най-лесно ще бъде разбита конюнктурата.
И още няколко думи. Ден след обявяването на решението на журито едно от големите и авторитетни издателства в страната - „Фабер“, публикувало книгата на Иван Станков „Улици и кораби.Gm“, обяви в профила си във Фейсбук, че не желае да получава повече покани за конкурса „Елиас Канети“ и не възнамерява да участва в него занапред. При още едно-две решения като на тазгодишното жури не е изключено да се оттеглят и други лидери в издаването на качествена българска литература. И тогава, уви, националната награда „Канети“ ще си остане приз за местна консумация. 
Убеден съм, че Русе има достатъчно капацитет и възможности да не допусне това.