Сметнатата за недостойна за наградата „Канети“ книга на Иван Станков „Улици и кораби.Gm“ бе отличена само два дни след гласуването в Русе със специалната награда на фондация „Комунитас“ - издател на вестник „Култура“ и на сайта Култура.бг, чиито отличия са сред най-високите признания в българската култура.
Ето част от мотивите за връчването на приза на Иван Станков: „изяществото на неговата проза, която, потопена в реката на времето, отваря прозорци, показвайки, че те са най-доброто място за живеене“.
„Улици и кораби.Gm“ е книга, посветена на Русе. Написана с любов, душа, дълбочина и майсторство, с което би се гордяла всяка национална литература. Това е и книга-подарък от професора във Великотърновския университет и един от най-проникновените български литературоведи към града, в който е израснал и в който е вдишал първите глътки от бъдещата си свобода на духа, обич към света и хората и енциклопедична ерудиция.
„Улици и кораби.Gm“ е и книга, която в най-пълна мяра отговаря на духа на конкурса за наградата „Канети“ от тазгодишните кандидати. Но загуби с 4:3 гласа от „Чамкория“ на Милен Русков. Да, „Чамкория“ е роман, под който много писатели биха мечтали да се подпишат, но е далеч от билото на „Възвишение“, донесло на Русков голяма слава и първата му награда „Канети“. Че двутомникът има трески за дялане, вероятно мисли и самият му автор, който вече публично заяви намерението си да го преработи и съкрати. 
Но въпросът не е нито в Милен Русков, който е чудесен писател, нито в „Чамкория“, за която читатели се редят на опашка, а в журито на конкурса „Канети“ и критериите, по които то оценява.
Наред с безспорните авторитети в него имаше поне двама души, чиято компетентност не достига за оценяване на автори от величината на Иван Станков, Валери Стефанов, Милен Русков, Здравка Евтимова... да не изброяваме всички участници. Тази компетентност не се придобива с успех на избори или с административно назначение, за нея са нужни много, много по-различни неща. Слагаме на едното блюдо на везната проф.Милена Кирова, а на другото представителя на общинската комисия по култура Явор Цанев и виждаме кой къде е. Нищо лично.
Та така. В Русе беше предпочетена не толкова „Чамкория“ пред „Улици и кораби.Gm“, колкото по-известният Милен Русков пред много високо ценения от читателите си, литературните и културни среди в страната, но по-малко познат за широката публика Иван Станков. 
Спечели достъпността пред дълбочината. 
Спечели модата пред литературата. 
Спечели конюнктурата. 
Това вече няма как да се поправи. Важното е повече да не се допуска, за да не се превръща наградата „Канети“ във второразреден приз, а да се утвърди като национална институция. И Давид да не може повече да убива Голиат с прашката си, поне в този конкурс.
И накрая едно необходимо пояснение, за да не бъде омаловажено това мнение с поставянето му под нашумелия напоследък знаменател на шуробаджанащината. Гордея се с близостта си с Иван Станков, но не тя е причина за публичната ми реакция. Преди две години Иван Станков също бе сред финалистите за наградата „Канети“. Тогава спечели Христо Карастоянов и решението бе прието с уважение - без оспорване, колебания и обяснения. Сега случаят е съвсем друг и използвам възможността да кажа, че нещо с дрехите на царя /ако така възприемаме журито, критериите и компетентността му/ не е съвсем наред.