Николай ЧАКЪРОВ
През септември 1883 година учителката Анна Винтер открива в Русе първото в България немско училище, станало по-късно нарицателно за взискателност, професионализъм в преподаването и качество на обучението под името Дойче шуле. Училището е частно и е предназначено за децата на немалката немскоговоряща колония в крайдунавския град. Първоначално четирима учители обучават 50 немски деца. 
Откриването на курсове по счетоводство и търговска кореспонденция в края на века прави учебното заведение привлекателно и за децата на русенци. Благодарение на ръководителя на училището пастор Теодор Вангеман през 1900-1901 година 
на улица „Борисова“ е построена великолепна сграда, известна като Германския пансион
в която училището се премества. В началото на XX век то се оформя като пълно средно учебно заведение с детска градина, основно училище и търговска гимназия, призната през 1909 година от Министерството на народното просвещение. 
През 1911 година за директор е назначен д-р Карл Виргенц, при когото Дойче шуле достига своя апогей - през 1918 година там се обучават 361 ученици. Но Първата световна война разрушава всичко постигнато. През октомври с.г. учебните занятия са прекратени, а училищната сграда е конфискувана от окупационните френски войски.
Но Германия не се отказва от постигнатото в Русе. Правителството в Берлин завежда дело в Международния съд в Хага срещу френското правителство и успява да докаже през 1925 година, че сградата на Дойче шуле е конфискувана неправомерно. С получените като компенсация 4,5 милиона лева 
германската страна закупува имот на улица „Цариброд“ и за три месеца намиращата се там сграда е преустроена за училище
Така на 15 септември 1926 година Дойче шуле отново отваря врати в Русе. За директор отново е назначен д-р Карл Виргенц, под чието ръководство учебното заведение става водещо в града. Първоначално съществуват детска градина и основно училище, а през 1929 година е открита и търговска гимназия (нещо много важно, за да може Министерството на просвещението да признае училището за равностойно на българските търговски училища). През  юни с.г. признаването идва с нарочна заповед на министър Никола Найденов.
Единственото по рода си Дойче шуле в Югоизточна Европа съществува до 30 август 1944 година 
когато директорът и немските учители напускат Русе заради приближаващата към границите на България съветска армия.
Така задълго се прекъсва специализираното немскоезиково обучение в Русе. След промените в България от края на 1989 година се заражда идеята за възстановяване на Дойче шуле и на профилираното обучение по немски език, от което градът има голяма нужда. Със задачата се заема директорът на ОУ „Св. Климент Охридски“ Стойко Димитров, а поводът за това е намаляващият брой ученици в училището и привличането на повече деца в учебното заведение чрез въвеждане на обучение по немски език. Провеждат се редица срещи в община Русе и Регионалния инспекторат по образование.
Създава се инициативен комитет под ръководството на г-н Димитър Волф
в който участват доц.Марко Тодоров (по-късно министър на образованието в кабинета на Любен Беров), общинските съветници Цветан Добрев и Пламен Иванов, началникът на отдел „Образование“ в община Русе Юлия Ангелова, председателят на комисията за наука и образование в общинския съвет проф.Кирил Енчев. Идеята намира гореща и еднозначна положителна подкрепа от създаденото през 1990 година Дружество за българо-германско приятелство - Русе, в което членуват много от възпитаниците на старото Дойче шуле. 
С подкрепа за възстановяването на Дойче шуле се ангажират редица немски институции и организации като посолство на ФРГ в София, Гьоте институт и др. Положително становище има и Министерство на образованието и науката (тогава и на технологиите). Ценна морална помощ оказват Йоханес Рау - министър-председател на провинция Северен Рейн-Вестфалия ( който в периода 1999-2004 година е президент на ФРГ) и Волфганг Клемент - член на провинциалното правителство.
Основната работа се извършва от директора на ОУ „Св. Климент Охридски“ в Русе Стойко Димитров
който предлага именно това училище да бъде преобразувано в немскоезиково. От месец септември 1991 година в училището за децата от първи и втори клас се въвежда начално обучение по немски език с първи учител Ирина Няголова. Методическото ръководство се осъществява от д-р Щефан от Гьоте институт в София. Немската страна доставя безплатно и учебни помагала. В дейностите и контактите активно се включват Димитър Волф и вече покойната Стоянка Нейчева. Директорът провежда редица срещи в Министерството на образованието за уреждане на процедурни въпроси и уточняване на подробности. Заедно с Димитър Волф присъстват на заседание на комисията по образование към русенския общински съвет и защитават идеята за промяната.
Ръководството на училището желае да получи разрешение за прием в пети клас с разширено изучаване на немски език. След като се получава одобрението на община Русе, 
на 23 юли 1992 година директорът свиква извънреден педагогически съвет
Въпреки отпускарския сезон на съвета присъстват 28 учители от целия педагогически състав от 48 души. Като гост е поканен Димитър Волф, който, заедно с директора, запознават учителите с идеята за „трансформиране на ОУ „Св. Климент Охридски“, гр.Русе, в Немско езиково училище“. След продължителни разисквания и с явно гласуване 27 от присъстващите (един се въздържа) подкрепят идеята за трансформиране на основното училище. В същото време мненията в местния парламент по този въпрос не са еднозначни. По спомени на доц.Добрил Христов, председател на Дружество за българо-германско приятелство, 
идеята има и противници, главно от средите на БСП, които съзират нещо „фашистко“ в инициативата 
и особено в наименованието Deutsche Schule. Затова, спомня си директорът Стойко Димитров, по съвет от общинската администрация, решението за преобразуване на училището е изпратено за утвърждаване директно в Министерство на образованието със съдействието на Юлия Ангелова. Във фондовете на Държавен архив-Русе, няма протокол за подобно гласуване в общинския съвет през 1992 година.
В края на месец август с.г., по спомени на директора Стойко Димитров, той е извикан в Министерство на образованието. Там изненадващо му е предложено училището да се преобразува в СОУ, но с условието да осъществи прием за осми клас (подготвителен). 
Въпреки огромния риск по приема, директорът се съгласява. Веднага е обявено второ класиране. По спомени на г-жа Теменуга Даневска 
за десетина дни се сформират две паралелки
едната с ученици от училище „Св.Климент Охридски“, а другата - с ученици от други училища, които идват в Дойче шуле, въпреки че вече са се записали в различни средни училища в града. 
Така се създават първите гимназиални класове, заключава директорът, и изтъква голямата роля, сили и лични връзки за това на г-жа Гинка Кръстева, г-жа Румяна Сидерова, г-жа Гинка Мартева и г-жа Теменуга Даневска. 
За първи учители по немски език в подготвителните паралелки са назначени г-н Димитър Волф и г-жа Йорданка Димитрова.
На 15 септември 1992 година в Държавен вестник (№75) е обнародвана дългоочакваната заповед №РД 14-59/08.09.1992 г. на министър Николай Василев, с която ОУ „Св.Климент Охридски“ се преобразува в Средно общообразователно училище с преподаване на немски език. Любопитно е, че приемът и сформирането на двата класа стават преди публикуването на заповедта на министъра.
През септември 1992 година Стоянка Нейчева е назначена за учител по немски език в начален етап, с което се затвърждава ранночуждоезиковото обучение в училището. 
За преодоляване на липсата на учебници по немски език тя подготвя и няколко учебни помагала 
за най-малките възпитаници. За осъществяване на приема в началните класове специална комисия от учители в начален и прогимназиален етап и логопед подготвя критерии, процедурни стъпки и въпроси към децата.
„Всичко беше така изпипано и подготвено, че нямаше протести от родители на неприети ученици“, с усмивка си спомня директорът. 
През септември 1993 година за учител по немски език в начален етап е назначена и Теодора Георгиева, възпитаник на старото Дойче шуле. От същата година се осъществява и прием в паралелки с усилено изучаване на немски език от пети клас (за деца, завършили четвърти клас в друго училище), като изработеният за тях в училището учебен план е възприет от Министерство на образованието и се налага за всички училища в България, осъществяващи чуждоезиково обучение от пети клас. Поради многото желаещи да се обучават в СУПНЕ се въвежда подбор освен за бъдещите първокласници и, от 1995 година, приемен изпит за пети клас (за деца от други училища), като се запазва приемът чрез изпит за осми (подготвителен) клас.
Така, след преодоляване на много трудности и предразсъдъци, 
усилията на директора Стойко Димитров и на инициативния комитет се увенчават с успех и старото Дойче шуле намира достоен наследник
За съжаление, поради силно лобиране за друго русенско средно училище, не се реализира идеята на Стойко Димитров за възстановяване на търговския облик на гимназиалните класове.
През 1993 година с няколко статии на директора в местната преса (вестниците „Утро“ и „Русе“) пред русенската общественост се възкресява споменът за Дойче шуле и перспективите пред профилираното изучаване на немски език в Русе.
След обстойни проверки от страна на посолството на ФРГ в София за нивото на обучение по немски език и с настоятелната и активна дейност на следващия директор Пламен Иванов, през учебната 1999/2000 г. училището е включено в системата Sprachdiplom der KMK - немска езикова диплома ниво C1 на Съвета на министрите на културата на отделните провинции на Федерална република Германия. Първи учители по немски език в специализираните класове (лайстунгскласен) са Албена Белчева-Статева и Кристиане Фурман. По междуправителствена спогодба между Република България и ФРГ 
в училището са изпращани преподаватели - специалисти от Германия
които да обучават русенските ученици както по немски език, така и по други общообразователни дисциплини, изучавани на немски език. Сред тях изпъква покойният Юрген Хофман, преподавал шест години по немски език и история на немски език в осми и девети клас, оставил незабравими спомени у ученици и колеги. Следват имената на Аделхайд Хардер, Урсула Хардер, Биргит Пецолт, Петра Пецке, Кристиане Фурман, най-резултатният учител Инге Карл-Мишева и д-р Барбара Лотермозер.
От месец април 2001 година с нова заповед на министъра на образованието училището се именува „Фридрих Шилер“ (ДВ - №39/2001).
Възстановеното немскоезиково училище бързо добива известност и авторитет в града, което е следствие от висококвалифицираната работа на целия педагогически състав. То продължава успешно традициите на старото Дойче шуле в профилираното обучение по немски език. Голям процент от абитуриентите веднага са приемани за студенти в Германия и Австрия не само заради придобитите от тях немски езикови дипломи.
Днес определено и без преувеличение може да се каже, че СУ с преподаване на немски език „Фридрих Шилер“, ласкаво наричано от русенци Дойче шуле, е едно от най-реномираните средни училища, стожер на немскоезиковото обучение в Русе и региона и единственото училище в областта, което е включено в системата Sprachdiplom der KMK.