Стотици щатски долари може да достигне цената на една порция храна като еквивалент на покупателната способност на населението в най-бедните страни в света, показва изследване на Световната продоволствена програма към ООН (WFP) и Mastercard.

Проучването „Преброяване на бобените зърна“ разкрива, че за хората от развиващите се държави едно основно ястие струва колкото парите, които могат да бъдат изработени за един ден. Сумата дори е по-голяма в държавите, в които е наличен граждански конфликт или икономически колапс.

За отправна точка в измерването на реалната стойност на храната по света се използва щатът Ню Йорк, където приготвянето на една обикновена порция боб яхния струва 1.20 щатски долара. Тази цена се равнява на 0.6%. от средния дневен приход на гражданите. За сравнение, в Южен Судан – страната, попадаща в дъното на класацията, една порция струва 268 пъти повече или 321 щатски долара.

Резултатите от проучването затвърждават нуждата от постигане на целите, поставени от Mastercard като част от глобалната инициатива за осигуряване на над 100 млн. хранения за хората в нужда от цял свят.

Най-нуждаещите се страни и територии, според изследването, са:

Южен Судан: Една порция храна,съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 321.70 щатски долара.Това означава, че са нужни 155% от средния дневен доход в Судан, за да се купи една порция храна.

Нигерия:  Една порция храна,спрямо дохода в Ню Йорк, струва 200.32 щатски долара. Нужни са 121% от средния дневен доход в Нигерия, за да се купи една порция храна.

Дейр ез-Зор, Сирия: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 190.11 щатски долара. Това означава, че жителите на Сирия трябва да заплатят 115% от средния дневен доход, за да закупят една порция храна.

Малави: Една порция храна се равнява на 94.43 щатски долара, спрямо дохода в Ню Йорк. Нужни са 45% от средния дневен доход в Малави, за да се купи една порция храна.

Демократична Република Конго: Една порция храна, съотнесена към дохода в Ню Йорк, струва 82.10 щатски долара. Което означава, че са нужни 40% от средния дневен доход в Конго, за да се купи една порция храна.

815 млн. хора от цял свят са подложени на ежедневен глад. Друго изследване, проведено от WFPи подкрепено от експерти на Mastercard, откри директна връзка между хранителните училищни ястия и академичните постижения и продуктивността на по-късен етап от живота. Така например деца, които са били включени в 10-годишен проект за училищно хранене в Шри Ланка, са заработвали 5% по-високи доходи, когато са започнали работа като възрастни. Анализ за разходите и ползите пък доказва, че инвестицията от 1 долар в училищно хранене води до икономическа възвръщаемост от 3 до 10 долара.

„Много родители често са изправени пред труден избор“, коментира ощеКърнс. „Трябва ли да изпратят децата си да работят, за да има какво да яде семейството или да ги изпратят на училище, а семейството да гладува? Осигуряването на училищно хранене позволява децата да останат в училище и да учат, за да станат по-продуктивни, когато пораснат и по този начин да допринесат за развитието на по-добра среда в семействата, обществото и икономиката.“

„Проучването „Преброяване на бобените зърна“ е напомняне за това как конфликтите могат да създадат жестоко неравенство по отношение на достъпа до храна“, казва Дейвид Бейсли, Изпълнителен директор на WFP. 

Mastercard и Световната продоволствена програма искат да подчертаят истинските причини, които водят до бедност, сред които са конфликти и несигурност, фрагментирани доставки и неефективно съхранение, заради липса на технологии. Партньорството цели да осигури иновативни програми като безплатни столови хранения в училище, да помогне в облекчаването на някои много по-комплексни проблеми, които стоят зад бедността и глада, както и да спре спиралата на бедността, която обхваща цели общности.