Освен живопис и градинарство, аз нищо повече не умея!, често казвал основателят на импресионизма Клод Моне (1840-1926). Любопитна подробност е, че името на това течение в изобразителното изкуство произлиза именно от неговата картина „Импресия, Изгряващо слънце“ (1872). Страстта на гениалния художник към живописта и градинарството намерила своя земен рай в имението в Живерни, за което приятели и критици казвали, че е живият шедьовър на художника. А за третата страст на Моне - добрата кухня, се носят не само легенди, тя е документирана в книгата „Моне. На масата на импресиониста“ с автори Клер Жуа и Жан-Бернар Ноден: „... Обичаше пастет от гъши дроб само от Елзас и трюфели от Перигор. Обожаваше риба, особено щука от езерото си. Имаше добре поддържана градина и беше луд по подправките, пикантните ароматни билки, южните зеленчуци и гъбите, които се беряха за него на зазоряване“.
Моне бил богат човек и можел да си позволи да живее така, както му харесва. През 1890 г. той купил голямата къща с 2 акра земя в Живерни, Северна Нормандия, в която живеел под наем от 7 години с голямото си семейство. Дотогава художникът рисувал в хамбара, превърнат в студио, а докато си почивал, се отдавал на другата си страст и създал приказна цветна градина около къщата и овощна градина, за която се грижел Феликс - местен жител, нает на пълен работен ден. Когато станал собственик, художникът построил второ, добре осветено студио и зимна градина. Който е имал щастието да посети имението в Живерни, отворено за посетители през 2013 г., е разпознал много от сюжетите в картините на Моне - и езерото с лилиите, и японското мостче, и градината, в която екзотичните цветя съжителстват с любимите му алено червени макове. Тази красота художникът пренасял върху бялото платно всеки ден. Неслучайно той влагал значителна част от парите си в разрастването и поддържането на градините.
Душата на дома обаче били кухнята и столовата. Моне сам се заел с дизайна на двете стаи. Слънчево жълтата столова е обзаведена с модерни за времето си мебели, а по стените й са закачени японски гравюри. Кухнята е в синьо, декорирана с цветни плочки и кокетни пердета, с изглед към цветната градина. На масата се събирало цялото семейство, а то никак не било малко. Художникът и двете му деца от брака му с Камил Донсьо, починала на 32 г. от туберкулоза, втората му съпруга Алис Ошаде и нейните шест деца. Той се жени за нея след смъртта на съпруга й Ернест Ошаде - богат собственик на магазини, патрон на изкуствата и приятел на художника, и поема грижата за децата им.
Алиса не готвела, за това имало наета готвачка - Маргарита, която работела под постояния взор на стопанката. Животът в имението се съобразявал с навиците на художника, с неговите вкусове и изисквания. Обядвали в 11.30 ч, за да може Моне да рисува от натура през по-голямата част от деня. Вечер не приемали гости, защото той си лягал в 21.30 ч, тъй като ставал рано и започвал да работи. Закусвал солидно: яйца с бекон, кренвирши, холандско или стилтънско сирене, печени филийки с кайсиев мармалад и чай. През лятото премествали масата на тревата под липите, където семейството пиело чай или лимонада, или на балкона, на който Моне обичал да седи и да се любува на градината си.
Художникът бил много гостоприемен, но гостите се канели само на неделен обяд. На масата често сядали министър-председателят Жорж Клемансо, художниците Огюст Реноар, Алфред Сисле, Пол Сезан и Камий Писаро, писателят и запален градинар Октав Мирабо, покровителят на Моне и арт дилър Пол Дюран-Рюел. Алиса съставяла менюто седмица напред и според вкусовете на поканените. На масата никога не обсъждали проблемите на изкуството, говорели само за две неща - градинарство и храна.
Моне ядял каквото и колкото иска. Освен това се запалил да събира рецептите на ястия, които са му харесали. Но никога и нито веднъж не се опитал да готви сам. Приятелите му знаели, че най-ценният подарък за него са нова рецепта или семена на екзотично растение. Бележникът, където си записвал рецептите, е запазен и до днес. В продължение на няколко години Клер Джойс, съпруга на правнука на мадам Моне, възстановявала любимите рецепти на художника и през 1990 г. издава книгата си „Monet‘s Table: The Cooking Journals of Claude Monet“ („Масата на Моне: Готварският бележник на Клод Моне“). От тази книга е и рецептата, която ви предлагаме днес, за да усетите ароматите в кухнята на художника.

Боб с бекон в червено вино

Необходими продукти:
500 г червен боб
250 г бекон
1 голяма глава лук
3 стръка магданоз
1 стебло целина
1 дафинов лист
2 клонки мащерка
6 скилидки чесън
3 зърна карамфил
1 чаша червено сухо вино
сол
черен пипер
Начин на приготвяне:
Бобът се измива и накисва в хладка вода за 8 часа. След това водата се излива.
Фурната се загрява на 150 градуса. Беконът се нарязва на неголеми парчета. Магданозът, целината, мащерката и дафиновият лист се завързват в букетче. В подходящ за фурна съд с капак се слагат беконът, нарязаният лук, бобът, скилидките чесън, карамфилчетата и букетчето подправки. Заливат се с гореща вода, колкото да ги покрие. Съдът се похлупва и се слага във фурната за 2-3 часа, докато омекне бобът и повече от течността се изпари. Изважда се от фурната, букетът подправки се отстранява и бобът се подправя със сол и черен пипер на вкус. Налива се червеното вино, разбърква се и отново се похлупва. Оставя се 1 час на стайна температура, за да попие виното.
Сервира се като основно или като гарнитура към пържено пиле.