Ренета РОШКЕВА
Един от онези, чиито заслуги за просперитета на Русе и България все още не са оценени по достойнство - това е русенският индустриалец Емануил Колев Габровски. 
Роден е в Търговище на 8 ноември 1888 година и е четвъртото от шестте деца в семейството. И макар че има само основно образование, според семейна хроника, писана от по-голямата му дъщеря - Веселинка Граф, Емануил се отличава от връстниците си с инициативност, изключителна работливост и отговорност. 
Приема всякаква работа без срам или оплакване - 
помага в църквата, чиракува при различни търговци и активно помага за осигуряване на препитанието на фамилията. Когато навършва 19 години заедно със свой приятел прави опит да емигрира в Америка, но не успява. Остава в родния си град и не спира да превива гръб - хваща се като хамалин, пренася фураж за войската, работи дори през нощта като общ работник. Така успява да събере известна сума, която е в основата на създаването през 1908 година на семейна фирма в сферата на търговията с манифактурни и други стоки, в която се включват трима от братята - Стефан, Емануил и Неделчо. Непосредствено преди Първата световна война братята Габровски притежават магазин и два склада в Търговище, фирмата им е просперираща. През 1915 година те са мобилизирани, а стоката им е реквизирана за нуждите на армията.
След войната Емануил Габровски 
идва в Русе с надеждата да намери и закупи изгодно стока 
за магазина в Търговище. Случайна среща със Стоян Барболов, познат майстор в производството на язми - вид женски кърпи за глава - го навежда на мисълта за създаване на собствено предприятие. Купува инвентар на старо и фирмата започва свое производство в Русе в наети помещения в махалата „Сарая“. 
Търговската кантора се намира на ул. „Шеркетска“ (сега „Добруджа“). Дейността се разширява и с парно боядисване на памучни прежди и платове. Така към събирателното дружество „Братя Габровски“ - първата българска фабрика за язми и манифактура на едро, образувано в Русе на 1 март 1921 година, се добавя парна бояджийна фабрика „Електрон“ за боядисване, апретиране и избелване на прежди, платове и други. В период, когато сродни предприятия прекратяват работа, през 1923 година братята Габровски откриват клонове на фабриката си във Варна, Пловдив и Търговище. Седем години по-късно, през 1930 година, се оказва по-изгодно бояджийницата „Електрон“ да бъде продадена, а клонът на фабриката в Търговище - закрит. 
Емануил Габровски проявява интерес към производство на стоки, които по своята себестойност са по-евтини от вносните. 
Това довежда до създаването на предприятие за кревати 
в наето двуетажно помещение по улица „Ломски отдел“. Според спомените на Габровски тази фабрика (креватна фабрика „Изкуство“) започва дейността си от 1922-1923 година, но запазените официални документи сочат, че регистрацията е била през 1927 г. Постепенно производството се разраства и броят на работниците към 1930 година надминава 100 души. Внасят се материали и суровини от Чехия и от Германия (железа, ламарини, бои), които се ползват с безмитен внос по закона за насърчаване на местната индустрия. Освен кревати и пружини, производственият асортимент включва и нощни шкафчета, тоалетки, детски колички, каросерии за автобуси и др.
През 1930 година Русенският окръжен съд обявява за продан изпадналото в несъстоятелност предприятие за дървен строителен материал „Карпати“. Купува го фирмата „Братя Габровски“. Същата година 
централата на фирмата се прехвърля от Търговище в Русе
Фабрика „Карпати“ е комплекс от сгради, които се намират в близост до река Дунав (ул. „2-ра Дъскарна“). В нея работят 90 души. Трупите за дъскорезницата се доставят от различни места: боровите от Румъния, брястовите от Лонгоза, буковите - от Плачковци и Тетевен. Скоро след закупуването на фабриката, след повишаването на митата за внасяните трупи, „Карпати“ започва да произвежда лепило за шперплат. Производството на шперплат по думите на самият Габровски „тръгва анемично“, защото материалът се доставя отдалеч и от горещините се поврежда, напуква и съответно дава малък рандеман. Това води собствениците до решението производството да се премести близо до добива на дървения материал. Подходящото място се оказва град Тетевен. Фабриката там е построена през 1934 година, а продукцията й скоро се сдобива със славата на най-качествената в страната. Фабриката в Русе остава да работи като дъскорезница. Известно е, че в началото на 1947 година 
част от имуществото на „Карпати“ в Русе е дадено под наем на тукашната Кредитна банка,
а след национализацията през 1948 година фабриката е превърната в държавно индустриално предприятие, към което са присъединени и други със сродна дейност.
През 1938 година креватната фабрика „Изкуство“ се преобразува в акционерно дружество „Метална и креватна индустрия „Изкуство“. Директор на „Изкуство“ АД от средата на 30-те години до национализирането на фабриката през 1947 година е Кирил Иванов. 
30-те години на ХХ век са изключително успешни за фирмата „Братя Габровски“. Това дава възможност Емануил, Неделчо и Стефан Габровски да се включат с равни дялове с инж.Димитър Бъчваров от Русе в откритото през април 1931 година предприятие за гумени изделия „Каучукова фабрика на инж. Д.Бъчваров & С-ие“ ООД. В нея се произвеждат канцеларски гуми, гуми за файтони и велосипеди, маркучи, клапи за лозопръскачки и др. С вложените от „Братя Габровски“ капитали предприятието работи до 1936 година, след което Габровски напускат съдружието.
През 1933 година в Русе братята Емануил и Неделчо Габровски заедно с Григор и Йосиф Вешкови и със Стоян Митев основават „Първа българска петролна индустрия“ АД за производство и търговия на петролни произведения. Регистрацията е за срок от 20 години. Произвеждат се петрол, бензин, газьол, минерални масла и др. Предприятието се намира на Тутраканското шосе в близост до Дунава. Към него е присъединена и фабриката за екстракция на кости „Воля“ на братя Вешкови - Назъров. Братя Габровски излизат от Първа българска петролна индустрия в края на 1937 година.
С установяването си в Русе Габровски се запознава с Еленка Пенчева Кескинева от Тутракан, завършила Девическата гимназия в Русе през 1915 година. На 6 март 1921 година 
33-годишният фабрикант се жени за 10 години по-младата си избраница
Същата година се ражда тяхната първа дъщеря Веселинка. Втората дъщеря, Милка, се ражда през 1928 година.
Успешната дейност на индустриалеца Габровски му позволява наскоро след женитбата да закупи малка къща с парцел в центъра на града, недалеч от Дунава. Парцелът гледа към три улици - „Велико Търново“, „Духовно възраждане“ и „Никола Палаузов“. В началото на 30-те години къщичката е съборена и на нейно място е построен нов дом - двуетажен, с много стаи, голям приемен салон, просторни тераси, отвън боядисан в тъмночервено. Тук семейството живее до лятото на 1939 година, когато се премества в София. По същото време Габровски строи по проект на архитект Йордан Севов собствена вила в модерното през 30-те години на ХХ век планинско летовище Панагюрски колонии.
В София семейството отначало живее под наем, но скоро Габровски купува занемарена малка къща на улица „Шейново“. На нейно място през есента на 1941 година е построен нов дом по план на архитект Иван Данчов. Жилището е триетажно, с еднакви комфортни апартаменти за индустриалеца и двете му дъщери.
В столицата Ем.Габровски 
поема представителството на немския автомобилен производител „Опел“ за България
За целта е създадено е „ЕНА - Акционерно дружество“ (от началните букви на собствените имена на създателите му: Емануил Габровски, Неделчо Габровски, Андрей Долапчиев). Още през 1931 година Емануил Габровски купува и една сграда на ул. „Витошка“ №3. Офисът на това представителство, което търгува и с резервни части за автомобили „Опел“, заема първия етаж в сградата на Габровски на ул. „Витошка“. Вторият етаж е нает от арх. Йордан Севов - съгражданин на Габровски от Търговище и съветник и приятел на цар Борис III.
Следваща предприемаческа стъпка на Габровски е създаването на дружество „Гранит“, на което е поверено построяването на пътя София-Врана. Това е един от малкото не съвсем успешни проекти на индустриалеца поради злоупотреби от страна на един от тримата съдружници в дружеството - млад строителен инженер. С изискана от Габровски проверка на строежа истината излиза наяве, но измамникът успява за избяга в Германия с крупна сума в своята сметка. Въпреки загубите Габровски успява да приключи строежа, да се стабилизира и да продължи напред. 
През 1938 година централата на фирмата „Братя Габровски“ е преместена в София, а в Русе остава клон на фабрика „Изкуство“. Поради необходимостта от засиленото доставяне на фураж за впряговете на войската производството е пренасочено към изработване на преси за балиране на сено и слама. Емануил Габровски продължава да ръководи своите предприятия и след 1944 година до тяхното национализиране през 1947-а. 
Най-голямата изява на Ем. Габровски в обществения живот е 
през 1934 година като кмет на Русе
Тогава след преврата от 19 май кметовете се назначават от министъра на вътрешните работи и народното здраве. Предприемачът управлява града малко повече от 6 месеца и не уволнява никого от служителите в общината. За краткото време на своето кметуване Габровски отчита пред русенското гражданство, че е придвижено решаването на важни въпроси - по благоустрояването на града (планирано е построяването на модерна кланица и хали; на 3,5 км нова канализация), по дострояване на Девическата гимназия и училищата „Св.Георги“ („А.Кънчев“) и „Тракцията („Ст. Караджа“). Едновременно с това управата на града погасява задълженията си към различни банки по взети кредити. 
При приемането на бюджета за следващата финансова година са предвидени суми за социални помощи, като 250 000 лева са заделени за дърва и въглища за бедни семейства. По инициатива на кмета 
се откриват „народни кухни“ за бедни и безработни, за това са предвидени средства и за следващата година
Кметската заплата на Габровски постъпва във фонд и по-късно с част от тези пари е построен мост над Дълбокия път към Дунава (Мостът на въздишките). Друга част отива за подпомагане на талантливи млади хора. Сред тях са даровитата актриса Райна Гецова Михайлова, Атанас Григоров, Йордан Кареев. 
Като кмет на Русе Габровски подпомага и построяването на сградата на Стопанското училище на женското благотворително дружество „Добродетел“, в което членува съпругата му и е една от настоятелките. Името на Габровски е неразривно свързано с различни прояви на благотворителност в Русе. Заедно с Ал. Искович е в основата на закупуването на сграда и обзавеждането на дневния детски дом „Св. Георги“. Фирмата „Братя Габровски“ е първа в списъка на дарителите за построяването на павилион-болница за лекуване на болни от гръдна туберкулоза през 1932 година, прави крупни дарения в пари и имоти на църквата. 
Според спомените на Веселинка Граф баща й е бил силно впечатлен от книгата на Дейл Карнеги „Как да печелим приятели и как да влияем на хората“.
Всеки работодател, според Емануил Габровски, е
длъжен да заделя от печалбата си за подобряването на условията на труд и почивка
Още в края на 20-те години на ХХ век той реализира своя идея в тази насока и построява столова и гардеробна за работниците в Креватната фабрика. Първоначално фабриката осигурява за тях безплатна сутрешна закуска, а в последствие и безплатен обяд. И за работниците в тетевенската фабрика за шперплат е отворен стол-трапезария, построява и баня с душове. Към това осигурява една лека кола с шофьор на разположение на неговите подчинени при нужда. За Коледните празници всички от фирмата „Братя Габровски“ получават 13-та заплата. 
По време на бомбардировките в началото на 1944 година семейство Габровски се установява в Тетевен. След приключването на войната се завръща в София, но с политическите промени след 9 септември 1944 година
постепенно всички имоти на фамилията са отнети
В третия етаж на фамилната къща на „Шейново“ за известно време съжителства със семейството на Димо Казасов - тревненецът, завършил гимназия в Русе и участвал в две правителства: след преврата на 9 юни 1923-а и след 9 септември 1944 година. На първия етаж е настанено югославското посолство, а вторият е даден на семейството на Руско Попхристов, партиен функционер от Русе.
Останал без високо образование, през годините Габровски сам си набавя необходимите знания, но се отнася изключително сериозно към образованието на своите дъщери. По-голямата, Веселинка, завършва прогимназия в немското училище в Русе и Американския колеж в София, а след това следва икономика във Виена, която не успява да завърши поради избухването на войната. Милка също учи в русенското, а след 1939 година и в софийското немско училище; прехвърля се в Девическата гимназия в столицата след 1944 година. Следва успешно физика две години в Софийския университет, но през есента на 1948 година, когато е чистката във висшето образование, е изключена от Димитровския съюз на народната младеж, а няколко месеца по-късно и от университета.
През пролетта на 1948 година, с приемането на Закона за отчуждаване на едрата градска недвижима собственост, Ем. Габровски е принуден да замени единствено оставената му част от третия етаж на къщата на улица „Шейново“ в столицата за малък партерен апартамент на ул. „Фритьоф Нансен“, след което в края на  август същата година
заедно със съпругата си е сред първите интернирани от София
Семейството е лишено от софийско жителство и е изпратено в Търговище, където щедростта на Габровски като работодател и дарител, съпричастността му кам различни обществени каузи и дейността на съпругата му в благотворителната сфера им се отплащат - хора от различни обществени прослойки им подават ръка и така интернираните оцеляват в най-трудните за тях времена.
Емануил Габровски умира на 10 май 1969 година в дома си в София сред своите близки на 80-годишна възраст. Той преуспява в междувоенните десетилетия, но никога не забравя, че има хора, които се нуждаят от помощ. Приема съдбата си на отхвърлен в новите условия след 1944 година и въпреки горчивината от незаслуженото отношение, успява да се съхрани като личност. Човечността, с която той откликва на проблемите на другите, му спечелва уважение и приятелства, които го спасяват физически в тежките години на разправа с хората, свързвани със старата власт - банкери, индустриалци, интелектуалци, политици.
Б.а.: Материалът е част от обширна научна студия в съавторство с Надежда Цветкова.