Пъзелът кой срещу кого в битката за следващия парламент вече се изясни. Партийните централи имат свои решения на уравнението как ще се разпределят 8-те мандата от Русе. Ситуацията в момента обаче е извънредна и в уравненията има много неизвестни, които накрая може да изненадат всички. Това са мълчащите граждани, които не се включиха в площадните протести, обсъждат политиката само вкъщи или с най-близките си приятели, но със сигурност имат собствено мнение за живота си и за това какво трябва да се промени. Точно те могат доста да променят прогнозните отговори. Впрочем политолозите вече посочиха, че това са първите избори, при които кампанията ще има решаващо значение.
Четири от депутатските места в 41-ото Народно събрание бяха спечелени от ГЕРБ, а останалите бяха поделени между БСП, ДПС, „Атака“ и Синята коалиция. На тези избори се очаква различна картина, макар че основните играчи са почти същите.
Ето какво казват социологическите сондажи на прага на предизборната агитация.
Допитванията сочат, че ГЕРБ може да вкара трима депутати. Според подреждането на листата това са Пламен Нунев, Светлана Ангелова и Десислава Атанасова. Ако обаче партията отново вземе властта, нищо чудно Десислава Атанасова например да се върне в здравното министерство и на нейната банка да седне четвъртият в списъка - зам.-кметът на Русе Свилен Иванов. А ако и на него му се наложи да избира между парламента и общината, може да дойде ред на петия - областния управител Стефко Бурджиев. 
Спечелването на два мандата се смята за реалистична цел на БСП. При столетницата обаче има вътрешен проблем. Ясно е, че водачът на листата Янаки Стоилов ще влезе в парламента при всички обстоятелства, дори и при ропота на местните структури, които трудно преглътнаха второто място на олипмийския шампион Таньо Киряков, а още по-трудно - третата позиция на Добрин Данев, където партийните секретари искаха да видят Екатерина Заякова. Тънкият момент тук е откъде ще предпочете да влезе в парламента Стоилов. Той е водач и във Враца и ако избере мандата от Северозапада, както се очаква да се случи, към жълтите павета ще тръгнат Киряков и Данев. При това положение и при хипотеза за съставяне на правителство с участие на БСП, олимпиецът Таню Киряков изглежда доста вероятен спортен министър, макар че в интервю за столичен вестник той твърдо отрече подобна възможност. В политиката обаче всяко „не“ лесно става „да“ и обратното, така че не е изключено обстоятелствата да направят така, че до парламента да стигне и №4 в листата, а именно Заякова.
В предишната кампания ДПС спечели над 18 000 гласа и два мандата в Русе, но изборът на Бюрхан Абазов бе касиран след жалба от Синята коалиция за грешно отчетени гласове и на негово място влезе д-р Михаил Михайлов. Така в Народното събрание с русенска подкрепа остана само Емел Етем. „Вашата кака“, както я нарече Ахмед Доган на една от конференциите на ДПС в Русе, предпочете да се оттегли от политиката и сега водач на листата е един от безспорните и доказани местни партийни авторитети Ферихан Ахмедова, чието влизане в парламента се смята за абсолютно сигурно.
С водач като Меглена Кунева Движение България на гражданите също дава силна заявка в Русе. При регистрацията на партийната листа бе дадена заявка за преследване на 4 мандата, но според социологията тази задача е повече от амбициозна. Никой обаче не оспорва, че ДБГ ще има депутат. Тук също е важен номер 2, защото Кунева е водач и на софийска листа и е доста вероятно да се възползва от мандата си там. Така подгласничката на бившия еврокомисар в Русе Даниела Везиева може да смени работата си в Просветния инспекторат със заседания в Народното събрание.
Впрочем ДБГ е една от трите трудно предвидими като резултат партии. Ако високият личен рейтинг на Кунева привлече значително по-голяма от отрежданата й от социолозите подкрепа, картите в Русе може доста да се разбъркат.
Другата неизвестна величина в изборното уравнение е „Атака“. Посърналата до началото на протестите партия бележи рязък скок от края на февруари и влизането на Любомир Врадимиров в новата парламентарна група на Волен Сидеров изглежда гарантирано. Въпросът е колко още гласове може да привлече листата на националистите и дали те ще се окажат достатъчни за прекрояване на русенското политическо представителство. Тук също има подусловие. Владимиров оглавява листата и във Велико Търново и ако вземе мандат оттам, към София ще тръгне сегашният общински съветник Мирослав Манолов. При това положение около Сидеров ще има трима русенци, защото неизменният до тази кампания водач в Русе Десислав Чуколов е водач в Бургас и Стара Загора. А ако „Атака“ направи бума, на която се надява, и Владимиров избере Велико Търново, нищо чудно до парламента да стигне още един настоящ общински съветник - Мирослав Славчев.
Сложна е прогнозата за синята част на политическия спектър. Тук ДСБ е в по-добра кондиция и е третата неизвестна величина във вота. Водачът на листата д-р Петър Москов пръв поведе изборната си кампания и вече се ползва с името на разумен и диалогичен прагматик с ясни идеи и точни решения. Така при успех на партията в национален мащаб /при малко математика отрежданите й сега около 2% могат да станат 4%/ нищо чудно и д-р Москов да се върне в София не като лекар анестезиолог, а като депутат.
Негов конкурент ще бъде общинският лидер на СДС в Русе Юлиян Гарелов, който също ще разчита на сини гласове. По собствена писта бяга ВМРО, чиято листа за пръв път бе оглавено от опитния изборджия Искрен Веселинов. Любопитното е, че и трите партии действат като коалиция в Общинския съвет в Русе, а сега в продължение на месец ще бъдат конкуренти, и то съвсем реални, а не формални.
Но най-голямото неизвестно всъщност е колко избиратели изобщо ще отидат до урните, особено на фона на масовото омерзение от политиците и от политиката. Не е известно и колко гласове ще привлекат многобройните партии и коалиции, които се появяват от избори на избори, в гонене на заветния 1%, който дава право на държавни субсидии. На миналите парламентарни избори са гласували 135 768 жители на областта. От тях 55 732 са подкрепили ГЕРБ, други 20 313 - Коалиция за България, 18 752 са гласували за ДПС, 16 290 са подкрепили „Атака“, а 6554 са стояли зад Синята коалиция. Това е базата, от която тръгват всички сравнения „преди“ и „сега“. Остава да видим цифрите на 12 май.