Д-р Руденко Йорданов е директор на Българския червен кръст в Русе. Лекар по образование със специалност кардиология, той повече от 20 години вече е посветил живота си на каузата да помага на бедните и бездомните, на пострадалите от природни бедствия или човешка немарливост, каквато е мисията на червенокръстци. Една от дейностите на хуманитарната организация е реализирането на програмата за хранително подпомагане на нуждаещите се, финансирана от Европейския съюз. Но по чисто българска традиция добрите европейски намерения са облечени в тежки бюрократични процедури, откъдето тръгват и повечето проблеми при осъществяването й. Затова и разговорът ни започва оттам - кои са препъникамъците пред програмата.


- Д-р Йорданов, БЧК от години e ангажиран с хранителното подпомагане на нуждаещите се български граждани. Какво се случва през тази година, как върви изпълнението на програмата?  
- Ще започна с шега - тази програма всъщност е онази програма, т.е. през 2017 г. ние раздаваме продуктите от програмата с финансиране от Европейския съюз за 2016 г., която, ако използвам медицинска терминология, се оказа като преносена бременност. Дълги процедури по обществени поръчки, обжалвания и в крайна сметка навръх Йордановден при минус 16 градуса започнахме раздаването по първия транш на онези продукти, за които най-после бяха приключили обществените поръчки и обжалванията и ни бяха доставени в областния склад на територията на бившия Хлебозавод. Благодаря на общината за жеста да ни предостави безплатно този склад, защото става дума за стотици тонове храна - брашно, ориз, спагети, картофено пюре, гювеч, компот, конфитюр, консерва говеждо, захар и вафли. Организацията се получи добра, доброволците ни бяха много самоотвержени. Свърши работа и информационната кампания - раздадохме продукти на над 90% от правоимащите лица.
- Кой определя правоимащите?
- Агенцията за социално подпомагане /АСП/ по същите критерии, по които се определят нуждаещите се от енергийно подпомагане. Но има и допълнителни категории правоимащи - получаващи интеграционни добавки, все нови и нови списъци, които ни подаваше АСП и ние добросъвестно издирвахме хората и те си получаваха пакетите с храни по около 50 кг на човек. И понеже постигнахме най-висок процент на обхвата от всички области и раздадохме всички получени храни, по нашенска традиция, за награда, получихме още 20 тона храни, нераздадени в други области, които сега транспортираме по различни социални заведения, включително и Психиатричната болница в Бяла.
- И с това програмата приключва ли?
- Не, разбира се. Сега ще ни наградят и с един втори транш храни от онези обществени поръчки, за които обжалванията най-после са приключили, все още по програмата за 2016 г. И целият сценарий се повтаря. Нещо като стрес тест. Засега издържаме. А се е задала и програмата за 2017 г., която естествено ще изпълняваме през 2018 г.
- Знаем, че това не е единственото ви занимание. Червеният кръст има и други дейности, които са свързани с неговата специфика. Например подпомагане на бедстващи. Какво се прави за тях? 
- Права сте, спецификата на нашата област я прави доста рискова за две категории хора при екстремни зимни условия. Това са бедстващи пътници и бездомни хора, на които ние се стремим да окажем адекватна помощ при минусови температури, виелици, затворени пътища.  
Това е една инициатива, която предприе русенският Червен кръст преди 6-7 години точно в тези две направления - едното е подпомагане на бездомни хора при екстремни зимни условия, а другото е за подпомагане на бедстващи пътници също при екстремни зимни условия. Белег на цивилизованост е към тези хора да бъде проявена състрадателност и същевременно да им бъде оказана ефективна помощ. Създадохме и оборудвахме четири кризисни центъра по различните пътни направления - Бъзън, в посока към Разград, на Гара Бяла - в посока към София и Велико Търново, Сливо поле - в посока Силистра, и резервен център в базата на БЧК в Пиргово. Още през ноември зареждаме центровете с консервирана храна, отоплителни уреди с възможност за приготвяне на загряващи напитки, легла с постелъчен инвентар, съдове и прибори за храна, печки на твърдо гориво, за да избегнем риска при евентуално спиране на ел. захранването. Основната ни цел е да бъдем полезни в случаите, когато бедстващите са семейства с малки деца, възрастни и болни хора - за периода, в който снегопочистващата техника направи пътищата проходими и органите на реда възстановят движението. Случвало се е да подпомагаме и шофьори на тежкотоварни камиони, когато Дунав мост е затворен и престоят им е повече от денонощие.
- Споменахте и за бездомните хора в Русе. БЧК работи с тях от години. Как оцеляват те през най-студените зимни дни и нощи? 
- Помагаме им точно в такова време, за което хората казват, че и кучето си не биха пуснали навън. И точно по тази причина преди 6-7 години повдигнахме въпроса пред градските власти за съдбата на бездомните хора в града и се сблъскахме с едно общоприето мнение, че това са 15-20 социални аутсайдери, които при нужда могат да бъдат настанени в Психодипансера на топло и всичко ще е наред. Не се съгласих с тази постановка, защото очите ми виждаха друго. Затова в рамките на около месец организирахме червенокръстки екип, който успя да установи местообиталищата (как другояче да ги нарека?) на множество бездомни, които картотекирахме с тяхно съгласие и доказахме на властите, че известните нам бездомни са около 100 човека, а информацията, която събрахме, определяше техния брой на около 200. Условията за живот на тези хора бяха ужасяващи. И в крайна сметка показахме, че в Русе има гражданско общество и че неправителственият сектор може да бъде не само опонент, но и партньор на властите. Беше създаден Приют за бездомни хора, чието управление пое хуманитарната организация на католическата църква „Каритас“, а ние от БЧК оборудвахме зимна Кризисна трапезария, за да поемем обгрижването на онези бездомни, които по някакви причини не приемат да бъдат настанени в Приюта.
Между другото, ние сме в съдружие с „Каритас“ и им помагаме тогава, когато те не могат да смогнат с хранителни продукти. Тази зима „Каритас“ подслониха 90 души при норматив 65 човека. Всички те бяха крайно нуждаещи се от подслоняване. Ние подпомогнахме приюта с топла храна, а в нашата Кризисна трапезария на ул. „Гурко“ №10, приехме допълнително около 40 бездомни.  Осигурихме им топла храна всеки обяд и един сандвич за вечерта, възможности за хигиена - баня, смяна на бельо, а също и социални контакти - гледане на филми, организиране на беседа. Тези хора имат нужда от такъв тип общуване. Мисля, че Русе е едни гърди пред останалите български градове по отношение подпомагането точно на тази нуждаеща се категория хора. Не може те да бъдат поставяни под кучетата от приюта за безстопанствени животни. Да, и животните имат нужда от помощ, но не бива да забравяме хората, защото човешкото същество е над всичко.
- Имате ли поглед, какъв е профилът на тези хора? Те жертви на имотни измами ли са, или например са злоупотребявали с алкохол и са пропаднали напълно, или пък има други причини за тежкото им положение?
- Въпросът е интересен. Имам личен поглед и лично мнение по темата. Известните нам стотина бездомни не могат да бъдат сложени под общ знаменател, защото и самото понятие би следвало да бъде бездомни и скитащи лица. Една част от тези хора имат някъде жилище, което не ги интересува, и семейство, от което са се отрекли. Такива тотални социални аутсайдери са не повече от 10-15%. Животът им е час за час, ден за ден и те са почти невъзможни за ресоциализация. Но това не ни дава право да ги оставим да загинат, когато животът им е заплашен през зимата.
Има една категория обаче, които са около 20-25%, на които им трябва само едно рамо, много малко да им се помогне, за да се върнат и да започнат ефективно да се справят с живота. Най-голямото ни удовлетворение е, когато успеем да го постигнем. Например имаше международен шофьор, който, когато веднъж се прибира от поредния курс, заварва в жилището, което е приписал на жена си, друг „съпруг“, а бившият собственик няма никакви права и се оказва на улицата. На него му трябваше просто място, където при минус 18 градуса да пренощува, за да може да се огледа и да премисли какво да прави по-нататък. На него му трябваха десетина-петнадесет дена да си почине от пътя, от който се е върнал, да бъде нахранен и да задейства рефлексите си за оцеляване и да потърси възможност, къде ще се наеме отново на работа, къде ще живее. Ето в този случай ние бяхме изключително полезни, защото му помогнахме.
При обходите хубавото беше, че се ангажираха и социалните служби и обикаляхме съвместно с тях. Така открихме хора, които могат да бъдат ресоциализирани, но пречката при тях е, че са изгубили, а в някои случаи може би продали личната си карта. Възможността даден човек да се сдобие с документ за самоличност е предпоставка той да влезе в системата за социално подпомагане, да му се намери работа и при тези хора ефектът от помощта е положителен, т.е. те се ресоциализират.
Има една, да я наречем средна категория, тя е горе-долу половината от бездомните, за които това се е превърнало постепенно в начин на съществуване - ровенето по кофите, спането кой където намери. С тях работата е най-трудна, защото те могат да бъдат променени, може да им се въздейства, но това предполага по-дълъг период от време и контакти, по-голяма убедителност, когато се опитваме да им вдъхнем вяра в собствените сили. Тези подпомагания, които правим, нямат за цел просто да храним хора, които са гладни. Те имат за цел да им дадат шанс да се върнат обратно към едно нормално човешко съществуване, при което сами да осъществяват способностите си за нормално човешко развитие.
- Какви са чертите на непоправимите случаи? Психично болни и тежки алкохолици ли са?
- Една част от тях са, да ги нарека така, гранични състояния, предизвикани от прекомерна злоупотреба с алкохол. Друга част са хора, които са превърнали в начин на живот навика си да търсят помощ отвън, дори и да ровят по кофите за смет и да се препитават от намиране на някакви вторични суровини, а с парите да вземат по парче хляб и нещо за пиене. Този начин на съществуване не би следвало да бъде поощряван, а и аз често съм се опитвал, нищо че съм червенокръстки деятел, да напомням на властите, че в Закона за МВР има текстове, които имат отношение към хората, при които скитничеството се е превърнало в начин на съществуване. Това е обществено недопустимо. Затова е много деликатно да бъдат подпомагани, но същевременно да не бъдат поощрявани това да стане модел и начин на съществуване. Обществото е редно да се занимава с тях, но и същевременно те също са длъжни към обществото, защото са негови членове.
- Според вас възможно ли е при една правилна и достатъчно настоятелна политика, насочена към бездомните хора, те да бъдат напълно ресоциализирани?
- Възможно е. Практиката на „Каритас“ и на приюта показва, че те спокойно могат да се занимават с дейности, с които да осигуряват допълнително хранителни продукти. Например с работа в градина, с дейности, които могат да донесат приходи. Това малко прилича на комуна, а за някои този термин звучи твърде политически в лошия смисъл, но аз смятам, че това също е способ за ресоциализация и в него няма нищо страшно, странно, нито обидно. Припомням, че в Израел също има комуни, това са т.нар. кибуци, в които хората са обединили усилията си, за да оцелеят. Така че това не е лоша дума, стига да не й се придава политическа окраска.