Ако Виена е градът на Моцарт, то Залцбург е градът на бонбоните „Моцарт“. Сигурно всеки, посетил един от най-красивите европейски градове - столицата на Австрия, се връща оттам поне с една кутия бонбони „Моцарт“. Но всъщност оригиналните бонбони с марципанов пълнеж се произвеждат единствено в родния град на Моцарт Залцбург и се правят ръчно.
Моцартовите топчета, както се превежда името на бонбоните Mozartkugel си имат автор - залцбургския сладкар Паул Фюрст (1856-1941), собственик на малката сладкарничка, носеща неговото име, която съществува и до днес. Той я открива през 1884 г. на „Бродгасе“13 до площад „Стария пазар“ в Залцбург. Тя много бързо става популярна сред модните среди на града, за което голяма заслуга има рекламата, която й прави Фюрст: „Възползвайки се от дългогодишния си опит в най-известните сладкарски цехове във Виена, Пеща, Париж, Ница и много други, ще се стремим да ви предложим най-доброто и най-новото...“. Фюрц спазва обещанието си и запознава в Залцбург с най-добрите произведения на европейското сладкарско изкуство. След дълги експерименти през 1890 г. той създава бонбоните Mozartkugel. Те са напълно кръгли, направени от тъмен шоколад с пълнеж от марципан с шам фъстък. С тази комбинация Фюрст постига изключително деликатен вкус, който всъщност прави бонбоните толкова известни. Отначало те се наричали Mozartsweet - Моцартова сладост, но заради формата си станали популярни като Mozartkugel - Моцартови топчета, и Фюрст ги преименувал. Сладкарят посвещава своето шоколадово творение на великия си съгражданин Волфганг Амадеус Моцарт, роден точно 100 години преди него. В масова продажба бонбоните са пуснати през 1891 г. - в навечерието на 100-годишнината от смъртта на композитора. Световната слава обаче идва през 1905 г., когато Паул Фюрст получава златен медал за тях на изложението в Париж.
Оригиналните бонбони „Моцарт“ се правят в Залцбург по автентичната рецепта на Фюрст от 1890 г. и по технология от онова време. Първо топчето от марципан от шам фъстък се покрива с лешникова нуга, след това се забожда на пръчица и се потапя в горещ тъмен шоколад. Когато шоколадът стегне, бонбонът се маха от пръчицата, дупчицата внимателно се запълва. накрая бонбонът внимателно се увива във фолио в сребристо и синьо с образа на Моцарт. Само тези бонбони имат право да се нарчиат Original Salzburger Mozartkugel. Сладкарската фирма „Фюрст“ произвежда по половин милион бонбони на година и те могат да се купят от 4 фирмени магазина в Залцбург. Продават се в кутии, но и поединично, като цената на 1 бонбон е 1 евро.
Фюрст не патентовал своето изобретение и след като бонбоните станали много популярни, започнали да ги произвеждат и други сладкарски фирми, най-известните от които стават баварската Reber и австрийската Mirabell. Всеобщо е мнението, че техните бонбони са най-добри, още повече че те не подсилват вкуса с изкуствени подобрители и не използват хранителни бои. За разлика от оригиналните бонбони, на масовите върху станиола е известният портрет на Моцарт с червена дреха и бяла перука.
 Защо обаче Фюрст прави бонбоните абсолютно кръгли? Предполага се, че причината е в любимите кнедли на композитора. Детето-гений, което още на 5 години композира първите си произведения Анданте до мажор и Алегро до мажор, израства сред музика, дворцови приеми и пътувания. От малък Моцарт се запознава с кухните на страните, които посещава, а той 10 години от своя кратък живот все пътува. В Англия например оценил по достойнство бирата, но тежката английска храна не му допаднала. В италианската храна пък не му харесвало, че ползвали много подправки. донякъде му допадала френската кухня, но постоянно тъгувал за познатата храна от детството в Залцбург, която се отличавала с простота и количество. Веднъж в Милано графиня фон Астенбург от известна залцбургска фамилия решила да направи тържествен прием в чест на Моцарт, като в менюто включила само негови любими ястия. 14-годишният гений обаче напълно объркал плановете й, след като помолил да му приготвят кнедли с пълнеж от черен дроб и гарнитура от кисело зеле.
В любимия град на композитора Виена, където той създава най-известните си произведения като „Сватбата на Фигаро“, Дон Жуан“ и „Отвличане от сарая“, той често отсядал в най-старата таверна „Griechenbeisl“ на ул. „Griechengasse“ 9, открита още през 1500 г. Тя била средище на художници, учени и политици и в най-известната й стая „Марк Твен“ стените пазят и до днес автографите на Марк Твен, Бетовен, Шуберт, Вагнер, Щраус, Шаляпин и, разбира се, Моцарт до тези на политици като граф Цепелин и Карл Льогер. Там композиторът често си поръчвал кнедли и другото си любимо ястие - печен специално охранен кастриран петел, който за 16 седмици достигал до 8-10 кг, чието месо било много крехко и сочно. През 2006 г. по повод 150-годишнината на гениалния композитор е публикувано кулинарното изследване на Курт Палма „Der Wolfgang ist fett und wohlauf“, посветено на гастрономическите предпочитания на Моцарт. И на корицата е портрет на Моцарт с любимите му кнедли.

Моцартoви кнедли

Необходими продукти:
2 жълтъка
75 г масло със стайна температура
3 с.л. захар
75 г брашно
250 г извара
20 г грис
настъргана лимонова кора
бонбони „Моцарт“
Начин на приготвяне:
Жълтъците и маслото се разбиват до гладък крем. Добавят се захарта, брашното, изварата, грисът и лимоновата кора и се забърква тесто. От него се откъсва топче, разстила се на ръката, в средата се поставя бонбон и се обвива в тестото на топка. В тенджера се кипва вода с много малко сол. Огънят се намалява и внимателно се пускат кнедлите в съвсем леко врящата вода. Готови са за 15-20 минути. Изваждат и когато поизстинат, се овалват в смлени орехи и се посипват с пудра захар. Сервират се топли.