Наскоро се отбелязаха 140 години от освобождението на Бяла, а и цялата 2017 година преминава под мотото на честванията на годишнината от последната руско-турска война, довела по стечение на обстоятелствата до освобождаването на страната ни и възстановяването на българската държавност.
Знае се от различни източници как руските войски влизат в русенското градче Бяла, как там малко по-късно се установява квартирата на император Александър II, цитират се различни факти - къде по-точно, къде по-произволно - за посрещането им от българите, за бойните действия, които се водят в околностите и т.н. Но... Вечното „но“! От всичките източници, които са вкарани в обращение, се правят извадки и цитати, които служат преди всичко да възхвалят руското оръжие и доктрина и да изтъкнат любовта на българското население към „братушките“. Някои документи от този период са тихомълком игнорирани, а други - поставяни под възбрана, защото изложените в тях факти не обслужват „правилната“ линия. Та имено затова ще обърна внимание на ония премълчани пасажи от известни автори, защото
историята трябва да се познава в цялост, а не само осветена от изгоден според конюнктурата ъгъл
И не случайно конкретизирам изложението си към историята на Бяла, тъй като наскоро се сдобих със спомените на един от участниците в тези събития, действащ встрани от прожекторите, в тила, зад кулисите. 
Десет години след края на войната Василий Осипович Дубецкий публикува в излизащото в Санкт Петербург реномирано руско списание „Исторически вестник“ спомените си от епопеята в България „На изстрел от изстрелите“.
Още в увода авторът прави уговорката „За всичкото това време, при относителното изобилие на военно-исторически материали, частни спомени, писма, записки за отделни епизоди от славната кампания, аз намирах много малко сведения за личното участие в нея на Господаря Александър Николаевич... Тук аз не говоря за книгата на Л.М.Чичагов (по-късно митрополит Санкт Петербургски и Ладожски Серафим, убит при кървавите сталински репресии през 1937 г. - б.а.), която излезе в 1885 г. (отнася се за „Дневник на пребиваването на Царя-Освободител в Дунавската армия през 1877 г.“ - б.а.)...“.
На няколко места и в увода, и в изложението си Дубецкий декларира своята привързаност към монархизма и лично преклонение към император Александър II, но не може да прикрие зад личните си разсъждения и славословия по адрес на височайшите особи, че целта на Русия е излаз на проливите и овладяване на Константинопол. 
„...Съвършено 
случайни обстоятелства ме поставиха в непосредствено съприкосновение с императорската главна квартира: 
на мен ми се падна честа да бъда доставчик на Господаря през времето на неговото пребиваване на театъра на войната; по силата на моите задължения аз неотлъчно се намирах в Главната квартира почти от първите дни на пристигането на Господаря в Плоещ и до деня на неговото отпътуване обратно за Русия, т. е. от 5-ти юни до 5-ти декември [1877 г.]... Моите записки са в резултат на напълно субективно и искрено отношение към работата...“. 
Това обяснява цялостното отношение на Дубецкий към войната изобщо и към собственото му участие в нея.
Отпътувайки на 10 април 1877 г. от Одеса и след кратък престой в Кишинев, където възстановява някои важни лични връзки, на 16 април той пристига в румънския град Плоещ, където пребивава императорската Главна квартира на път към Дунава и към театъра на войната. 
Интендантът не се стърпява да оприличи
струпването на всякакви нехранимайковци, прекупвачи, военна измет и търсачи на силни усещания в този град и около разквартируваните важни военновременни институции
а в изложението му се прокрадват съмненията за непочтеност и за корупция. 
Любопитна е допълнителната клауза, с която Дубецкий спечелва търга за интендантско обслужване - готовността да извършва допълнителни услуги като организиране изпирането на столовото бельо - покривки, салфетки и т.н., както и на дрехите на членовете на императорската фамилия и щаба му. 
За помощник той наема друг одески предприемач - Н.И.Нелговски. От 6 юни 1877 г. през Плоещ, Зимница, Свищов и най-вече в Бяла Дубецкий и компания пристъпват към изпълнение на задълженията си, които им носят твърде добри печалби. Не мога да се въздържа да не цитирам само една дневна доставка, която се прави по поръчка на различните отделения на императорската столова и кухня. Вярно, винаги командващите, управляващите, началниците са били по-добре хранени и обслужвани, за да са свежи, бодри, трезви, в ясен ум и кондиция за да водят армията към победи. Но тук контрастът с дажбите, с дневния порцион на обикновения руски солдат е не само фрапиращ, той е чудовищен.
Дори е запазена структурата и наименованията на отделните кухненски отделения по подобие на тези в изискан френски ресторант
В скобки посочвам съвременното им значение.
„...Общият състав на Императорската Главна квартира, освен длъжностните чиновници, служащи в различни управления и канцеларии, достигаше до 70 човека; на масите, заедно с длъжностните лица и тези от службите техния брой достигаше до 100 човека; на общо продоволствие/порцион заедно с длъжностните лица и тези от службите бяха до 200 човека...
...Метр-д‘отел (столова, ресторант): - 1 бик, 100 пилета, 20 кокошки, 6 овце, 300 яйца; масла краве 1 пуд; мляко 10 кварти.
Мундшенк (мокър бюфет): - Лафит - 50 бутилки, мадейра - 10 бутилки, медовина (сайдер) — 50 бутилки, пиво - 100 бутилки, шампанско - 12 бутилки; водка пречистена на Попов - 18 бутилки; водка английска (горчива) - 6 бутилки, допел-кюмел - 6 бутилки, лед - 65 оки.
Кофешенк (кафене): - Захар руска на бучки - 2 пуда, захар румънска - 2 пуда; кафе - 20 фунта, чай плодов - 5 фунта, чай черен - 10 фунта; масло суроватъчно - 10 фунта; сметана - 8 бутилки; въглища дървени - 25 оки.
Тафелдекер (като днешния ол инклузив): - Масло провансалско - 4 бутилки, сирене холандско - 2 буци, сирене швейцарско - 5 фунта, сирене честър - 5 фунта, селда холандска - 25 броя, оцет балсамик - 2 бутилки, горчица сарептска - 4 буркана; горчица френска - 6 буркана, горчица английска - 2 буркана, лимони - 30 броя. 
Гоф-фуриер (столово обслужване): - Свещи стеаринови 1 пуд; спирт чист 96° - 3 бутилки...“.
    Прекрасен пример е и работата на пералнята: „...Тъй като прането на дрехите не влизаше в нашите основни задължения, аз поставих условието да го приемаме само с обозначения и без да даваме никаква гаранция за предаването му изпрано в някакъв срок. Работата с прането бе устроена така акуратно, отчетността и наблюдението бяха такива, че при прането не само на столовото бельо, но и на дрехите на 60 човека в продължение на шест месеца, нямаше буквално нито една загуба на нито една бройка...“.
Красота и прелест, нали? На фона на гъмжащите от въшки руски солдати
виждащи баня и пералня или на няколко месеца, или когато са болни от тиф и когато ги лекуват с прословутия метод на д-р С.Боткин, приложен и утвърден първо в Бяла.
Императорската „ставка“, както още е известна Главната квартира на император Александър II, влиза в Бяла на 8 (20) юли 1877 г. около 19 часа вечерта и престоява там до 2 (14) август.
В града са разквартирувани различни войскови подразделения, главно придружаващи и охраняващи императорската квартира, конвойни части и обози, полеви болници и лазарети. Императорът е настанен в дома, къщата за харем на местния турски първенец Мехмед бей, но той всъщност живее в голяма двустайна палатка в обширната градина. Тук българският климат изненадва обаче неприятно русите.
„...Още от първите дни на пребиваването ни в Бяла стана ясно, че пребиваването ни тук ще продължи дълго.
Аз събрах цялото си стопанство в Бяла. Настъпи средата на лятото, началото на юли; българският пек заставаше пред мен като грозно страшилище - какво ще стане с леда, с газираните води? Реших се на осъществяването на отдавна замислената от мен работа - изписването на машини за производство на лед и на газирани води; първата аз изписах от Виена, а втората от Берлин. От леда имах голям запас в Зимница, където бях купил два ледника; ...загубите от пътя и топенето не възлизаха на повече от 30 %. С газираните води изпитвах значително по-големи трудности, тъй като двора не пиеше съвсем охотно изписваната от Букурещ вода. Поради това аз изписвах от Одеса газирана вода... Скоро след пристигането ни в Бяла бе доставена машината за газирана вода; прусакът-техник, който я съпровождаше, в продължение на два дни я настройваше и правеше разни приспособления за производството, като много ме зарадва когато донесе първия сифон вода, обилно наситена с въглероден двуокис... Докарването на машината за производство на газирана вода предизвика сензация; мнозина наминаваха за да видят работата й, поощрително се отнасяха към моята енергичност, пробваха водата - тя се оказа превъзходна...“.
Екстрено действа и полевата пералня
в Бяла. Авторът се убеждава, че ще има проблеми и неприятности с индивидуалното обслужване. В навечерието на неделно богослужение, на което императорът присъства и след което наблюдава прословутото беленско хоро на 27 юли, камердинерът му Прегер търси съдействието на Дубецкий за спешна услуга - екстрено почистване на императорския кител.
„...Какво ми оставаше да правя? Вземам китела, отивам в пералнята, събуждам перачките и започва изпирането на китела: за наш късмет в котела се намира достатъчно топла вода, кителът бе изпран, изтискан, бяха запалени свещи и шест перачки започнаха последователно да го размахват във въздуха; след около два часа той бе почти изсъхнал, но още бе и леко влажен; тогава кителът бе леко изгладен, загънат в суха покривка и започнаха да го изтупват, след което още веднъж го изгладиха и кителът бе готов към 6 часа сутринта...“.
Може би най-стряскащото в спомените на Дубецкий е
отношението му към българското население, към българското духовенство
и отрицателното влияние на последното в изграждането на духовна ценностна система сред българите.
„...Българският народ, доколкото имам впечатления, не се състои само и единствено от селско население, от простолюдие, но и от граждани и интелигентна класа, ако може да се счита тази ограничена част от българското население, което се е учило на нещо, които и третират духовенството като нещо низше и се отнасят към него с пълно презрение. Духовните българи са нещо като парии; ако румънците вземат своя поп на присмех, ...то българинът казва за своя свещеник: „попът е нисък като гъба, само от дъжда се надига“; толкова груба ирония, колкото и точно да изглежда... Още от първите дни на престоя ни в Бяла започнаха да се откриват случаи на малки липси, които не се бяха случвали никъде, ...обаче в Бяла липсите станаха систематически, почти ежедневни и колкото по-късно, толкова ставаха все по-големи и все по-дръзки... Веднъж късно вечерта от двора се донесе суматоха, известиха ме, че са заловили крадец; излязох и виждам, че един от моите каруцари, набитият и широкоплещест българин Сава, с все сила налага човек, когото другите двама каруцари държат за ръцете. Заловеният пропълзял под пода на сайванта, където се съхраняваха стоките, изрязал две дъски, образувайки от това отвор с дължина два аршина /1 аршин = 71 см - б.а./ и един аршин ширина, а вмъквайки се през него 
успял да изнесе два сандъка с вино, сандък със стеаринови свещи и шест буци захар; 
виното и захарта вече бяха прехвърлени през оградата в съседния двор, когато го заловили при пълзенето му да измъкне свещите. Всички улики бяха налице: в съседния двор намериха виното и захарта, които още не са биле укрити, в пода отвор, крадецът заловен на местопрестъплението, т.е. когато се е вмъкнал отново, но му преградили пътя за отстъпление. Разпоредих се да отведат крадеца при нашия местен комендант; помъкнаха го, а тълпата започна да се разпръсква по домовете...“. 
За връх на цинизма авторът възприема защитата на крадеца, заловен на местопрестъплението, от местния свещеник, който има и наглостта да изкрънка две буци захар. Неудобно ми е да цитирам името на яростния защитник и проповедник на десетте Божии заповеди. Можете да го срещнете във всички писания за град Бяла.
Друг свидетел на описаните събития е лично пребиваващият в Бяла, граф Владимир Александрович Сологуб. Той записва в своя „Дневник на височайшето пребиваване на Царя Освободител отвъд Дунава в 1877 година“, издаден у нас в 1904 г. за 1 (13) август 1877 г. следното: „...Някои домакини в тоя съвместен живот намериха източници за използване и добри доходи, толкова повече че мародерството се строго запрещаваше на войниците. Птиците, животните и млякото се продаваха по твърде големи сравнителни цени...“.
Руският писател демократ, доброволец и тежко ранен герой от сраженията недалеч от Бяла Всеволод М. Гаршин 
ще възкликне с укор от болничната койка 
на 56-ти военновременна болница в Бяла и пряко и иронично ще обвини руската славянофилска пропагандна машина в лъжа, в заблуда за целите на войната. 
„...Батакът под Шипка, обкръжаването на Осман паша, това е нашата най-успешна съпротива. Релациите ни са били винаги много верни, но кореспондентите!!!!. Но това е само между другото... И особенно онова животно Каразин...“. 
Забележително и услужливо от българската русофилска версия на изданието на спомените на В. Гаршин името на известния творец, журналист и художник Н.Н.Каразин съзнателно е съкратено и пропуснато.
Та така, наистина по царски си поживя императорът Александър в Бяла. А попското съжаление за напускането на русите е по-скоро съжаление, че си отива източникът на обогатяване, да не кажа направо кражби. Жалка родна картинка.