Връщам времето за миг с век,

когато в робство тънеше земята

и дочувам оня революционен ек

на Ботева изригнал от душата.


Виждам земята напоена с кръв

в предсмъртни мъки да се мята

и „Радецки“, корабът на надеждите пръв

да възвестява похода на Свободата.


Дочувам думите Ботеви за свобода,

натежали вече и добили смисъл от дела.

Захвърлил перото и сабя препасал,

любов към народа в сърцето понесъл.


Виждам го, повел дружина през поля и гори,

забравил дом, жена и дете дори,

с една мечта – бунт за свобода да разгори

от султанския трон бащино огнище да освободи.

 

Дочувам изстрела на Вола, навеки проклетия,

който за миг повали гения-исполин

го издига като герой неповторим!

Проклет да е убиецът от нас - неутешимите!

 

Марко ЦОНЕВСКИ, Русе, май 1976 г.