Паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградския погром /15-16 май 1917 г./ е преместена от местните власти в неизвестна посока, алармират от Демократичния съюз на българите.

На 23 май председателят на Демократичния съюз на българите Драголюб Иванчов и членът на Главния съвет Димитър Димитров писмено са поискали среща с кмета на Босилеград и председател на Националният съвет на българското национално малцинство Владимир Захариев, за да говорят за поставянето на паметната плоча с имената на жертвите от Босилеградският погром на 15-16 май 1917 г.

На 24 май около 9.00 часа те са я оставили пред сградата на общината, докато са чакали в приемната.

Владимир Захариев е отказал да ги приеме, с обяснение, че е зает и че ще ги приеме на другия ден. Паметната плоча около 11.30 временно е била оставена в оградената алея изправена до паметника на Левски.

Вероятно по този повод в Босилеград през целия ден имаше видимо засилено полицейско присъствие.

На 25 май сутринта около 8.45 часа, според разказа на очевидци, в присъствието на командира на полицията в Босилеград Новица Стоянов паметната плоча е била натоварена в кола лада „Нива“ на градското комунално предприятие и я е откарана в неизвестна посока.

На журналистически въпрос кметът Захариев е отговорил, че не е запознат със случая.

БГНЕС припомня, че преди 100 години, на 15-16 май 1917 г., чета, ръководена от сръбския поручик Коста Печанац опустошава Босилеградския край, което е характеризирано като военно престъпление. Първоначално паравоенното формирование атакува жп линията Ниш-Скопие при гара Ристовац и избива ранени български и германски войници в една санитарна композиция, както и бежанци от Македония. След това около 200-250 четници предвождани от Печанац проникват в довоенните предели на Царство България. Четата навлиза в Босилеградския край и последователно преминава през селата Горна Любата и Долна Любата. В двете села са заклани и разстреляни 25 души, сред тях и деца. Изнасилени са и няколко жени. Част от жертвите са подложени на жестоки изтезания преди да бъдат убити. Четниците се отдават на плячкосване, грабежи и палежи на къщи.

Унищожава се движимо и недвижимо имущество. Достигайки Босилеград, четниците го подлагат на повсеместен грабеж и палеж. Убити са четирима възрастни, а две деца са изгорени живи в къщите си, защото другите са предупредени да избягат.

След това четниците се насочват към селата Долна Лисина и Горна Лисина, където също убиват изпречилите се на пътя им селяни, палят се много къщи. Последователно преминават през селата Топли дол и Долна Ръжана, където продължават пъкленото си дело. Българските военни части реагират бавно, отпор дават въоръжени местни селяни. При първото съприкосновение със сборна рота от Кюстендил четниците бързо отстъпват и се оттеглят във вътрешността на Сърбия. В резултат на този разбойнически поход са убити 32 души, изгорени 2 деца, унищожено е имуществото на 317 домакинства.