Преди седмица чрез работодателя си получих покана за доброволно изпълнение от частен съдебен изпълнител, от която разбрах, че през 2013 г. съм бил осъден от „Топлофикация Русе“ да заплатя сума за топлинна енергия, в това число лихви и разноски както за делото в съда, така и тези на частния съдебен изпълнител. Интересното в случая е, че съдът изобщо не ме е информирал по никакъв начин, че от „Топлофикация“ са завели дело срещу мен през 2013 г. Как е възможно това? По какъв начин съм бил осъден, без да знам? Нямам ли право да се защитя в съда, ако някой ме съди? Не трябва ли да ме намерят призовкарите на съда и да ми връчат призовка и чак тогава, ако не се явя на дело, да ме осъждат? Мога ли да възразя пред частния съдебен изпълнител, че не съм бил информиран за съдебния процес, че не съм участвал в него и съм незаконно осъден от „Топлофикация“ без да съм могъл да участвам в делото? 
Р. М., гр. Русе

Така поставеният въпрос съдържа доста неясноти относно това как точно е протекло делото в съда и по какъв начин съдебните призовкари са се опитали да връчат съобщението за образуваното срещу г-н Р. М. дело. 
Обикновено топлофикациите, както и останалите фирми, предоставящи комунални услуги /напр. ВиК, енергодружествата и т. н./, в случай на неплащане на суми за предоставени от тях услуги на клиентите си, образуват в съда т.нар. заповедно производство, тъй като то е опростеният вариант на стандартното исково производство. Предпочитано е от кредиторите, тъй като е по-бързо и по-евтино, като разчитат на това, че клиентите им няма да възразят и в кратки срокове ще се сдобият с изпълнителен лист срещу тях. В заповедното производство заявителят /в случая „Топлофикация“/, не е длъжен да доказва каквото и да било, каквото задължение има в исковото производство. Достатъчно е да подаде заявление, с което иска от съда да му бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение и изпълнителен лист. Заповедта се издава от съда до няколко дни от входиране на заявлението, след което следва да бъде връчена от призовкарите на длъжника, за да може той евентуално да възрази срещу нея. 
Призовкарят е длъжен да връчи съобщението лично на длъжника
Личното връчване на съдебните книжа на страните по делото е правилото, от което има и изключения. Сега действащият Граждански процесуален кодекс дава възможност на призовкарите, ако не открият длъжника, да залепят на входната врата по постоянния и/или настоящия му адрес съобщение, че срещу него е образувано дело и че той е длъжен в определен срок да получи книжата по делото от съда. Връчването на съдебни книжа чрез залепяне е законосъобразно единствено в случай, че длъжникът не бъде открит от призовкаря на постоянния и/или настоящия му адрес, както и ако не намери лице, което е съгласно да приеме съобщението и книжата. 
Не всяко лице може да получава книжа от името на ответника/длъжника по делото, а само определен кръг лица - такива са например всички пълнолетни лица от домашните на ответника/длъжника (напр. съпруг/а/, пълнолетни деца, родители), негови работници, служители или работодатели. 
Връчването на съдебни книжа на съседи не се счита за редовно връчване
Нередки са случаите, когато ваш съсед е приел документите от призовкаря със задължение да ви ги предаде, но това по закон не се счита за редовно връчване и съответно - вие не се считате за редовно уведомен за образуваното срещу вас дело. 
Ако се върнем към конкретния казус на г-н Р. М., твърде вероятно е той не е бил уведомен редовно за заведеното срещу него дело от „Топлофикация“ и първият момент, в който той е научил за делото, е след години - чрез работодателя и след като „Топлофикация“ са възложили на частния съдебен изпълнител събиране на присъденото в тяхна полза вземане. Дори и в този момент длъжникът, ако действително се окаже, че не е редовно уведомен за заповедното производство, в резултат от което „Топлофикация“ е получила изпълнителен лист, все още има възможност да върне делото в съда и да възрази срещу издадената заповед за изпълнение на парично задължение. 
Ако длъжникът в заповедното производство не е бил редовно уведомен за издадената заповед за изпълнение, разполага с едномесечен срок да възрази срещу нея в съда
Едномесечният срок започва да тече от момента, в който длъжникът е узнал за издадената срещу него заповед за изпълнение. В случая на г-н Р. М. това е датата, на която той е получил поканата за доброволно изпълнение от частния съдебен изпълнител - няма значение, че я е получил години след провеждане на съдебното дело. Дори и след години, ако длъжникът не е бил редовно уведомен от призовкарите за делото, той все още има възможност да се защити в съда срещу кредитора си. Важно е да се знае, че 
възражението срещу заповедта за изпълнение се подава не до частния съдебен изпълнител, а до съда
Частният съдебен изпълнител няма правомощия да решава спора по същество - дали длъжникът дължи нещо на топлофикационното дружество. Единствено съдът има правото да разреши спора за дължимостта на сумата, от което следва, че ако бъде установено, че заповедта за изпълнение, въз основа на която има издаден изпълнителен лист и е образувано изпълнително производство при съдебния изпълнител, е нередовно връчена на длъжника /напр. чрез съседи или съобщението за нея е залепено на вратата на длъжника без той да бъде търсен/, той има възможността да възрази пред съда срещу заповедта в едномесечен срок от научаването за нея.
В конкретния случай е целесъобразно цялото дело на г-н Р. М. да бъде проучено в съда преди подаване на възражението, тъй като съществува възможността съобщението да е връчено редовно по смисъла на закона и ако е така, г-н Р. М. би понесъл ненужни разходи, ако подаде възражението, без да се прецени конкретната ситуация.