Вихрена и запомняща се финална точка на 57-ото издание на „Мартенски музикални дни“ постави музикалното явление с русенски адрес - Фестивалният оркестър от талантливи възпитаници на Училището по изкуствата под диригентството на именития маестро Емил Табаков, също бивш ученик на Музикалното. 65 музиканти, които свирят в оркестри в България, в Европа, Азия, Африка, Северна и Латинска Америка си дадоха за трети път среща в Русе, като направят красив жест към своето училище и към русенския музикален фестивал. Това, че го правят с радост, беше част от празничната приповдигната атмосфера на заключителния концерт от фестивала. И фактът, че в залата нямаше политици и администратори, които очевидно бяха заети с изборната „жега“, не направи впечатление почти на никого. Защото всички в Доходното съпреживяха вдъхновената красота на стилната програма. 
В първата част Фестивалният оркестър изпълни Концерт за виолончело на Едуард Елгар със солист виртуоза Александър Сомов. На бис той изсвири Сарабанда на Бах. 
След антракта на сцената към оркестъра се присъединиха хор „Проф.Васил Арнаудов“, сопраните Дарина Линкова и  Галя Симеонова и актрисата от русенския драматичен театър Евгения Явашева. Всички заедно направиха красиво изпълнение на творбата на Феликс Менделсон-Бартолди „Театрална музика „Сън в лятна нощ“, увертюрата от която композиторът създава още 17-годишен. 17 години по-късно той пише още 13 части, вдъхновени от комедията на Шекспир, и така творбата му прераства в сюита. Цветните закачки, романтичните чувства, философските дълбини и фината сетивност на двамата гении - Шекспир и Менделсон, оживяха релефно и в цялата си прелест в изпълнението на артистичния екип от професионалисти в различните жанрове. 
Публиката напълно очаквано настоя за бис. И получи три, като финалният беше пиесата „Хоро“, написана от Емил Табаков буквално преди месец. „Директорката на нашето училище ми постави задача да напиша „бис“, а на оркестъра - да го изпълни тази вечер. Няма как да не направим това, което иска нашата директорка“, каза маестрото. И поведе оркестъра в шеметен кръгов хоровод - първо с флейтите, след това цигулките, после виолите, челата и кантрабасите, като ударните отмерваха неравноделните тактове в 11/8 - и така до вихрената точка, след която залата стана на крака и дълго ръкопляска.