Изкупени преди месеци билети за спектакъл, препълнена Голяма зала на Доходното здание, възторжени очаквания - стопроцентово сбъднати! Това не се среща често, дори и в град като Русе, който като правило се гордее с вкуса си към събития от културния календар. Премиерата на мюзикъла „Зоро“ се оказа едно точно такова събитие, което напълно оправда очакванията на всички, които предвкусваха среща с героите от придобилата световна известност романтична история на Изабел Алиенде. Заедно с това тя опроверга съмненията и предубежденията на онези, които допускаха, че заглавието ще следва буквално популярния екшън и ще се плъзне по удобната следа на елементарно-развлекателната лимонада на представленията-еднодневки. 
Новата премиера на Русенската опера обаче върна на публиката усещането за истинско приключение във вълшебната гора на изкуството, като показа висок стил в развлекателния жанр, впечатляваща режисьорска концепция и работа на Ивайло Ненов, премерена и изчистена от ненужни подробности сценография на Петя Боюкова (която съумява да пресъздаде кораб, буря и страховити морски вълни само с две грамадни платна - и църква с усещането за йезуити и молитвен мистицизъм само с две дузини горящи свещи). И всичко това завъртяно в магично кълбо от емоции, страсти, любовни пориви и синовна ярост, престъпления и озарения. 
За публиката ще остане тайна това, което през последните два месеца по време на репетициите е било вероятно прекрояван нееднократно пъзел от отделни елементи, миролюбиви или не дотам миролюбиви разговори, безбройни команди „Стоп!“ и „Отначало!“ на режисьора Ивайло Ненов и диригента Димитър Косев. Всъщност, в неделя вечерта тези два месеца бяха останали някъде далече - а на сцената избухна взрив от шеметни обрати, огнени испански танци, драматични противопоставяния, в които мимолетните гегове и испаноезични закачки оцветяваха допълнително растящото напрежение в романтичния (по същество) разказ за добрия и лошия брат, за любов и тежки бащини и синовни решения. 
Историята разказват преминалите кастинг солисти и хористи от Русенската опера, актьори от драматичния и кукления театри в Русе, оперният балет, като за централната роля е поканен харизматичният столичен актьор, нашумял с последните си изяви, Владимир Зомбори. В интерес на истината, в присъствието му на русенската сцена няма нищо от познатия от други участия на други „гости“ т.нар.звезден блясък - Зомбори тук не е Зомбори, а е Зоро и органично влиза в ролята на певец-бохем, защитник на бедните, прекрасен фехтовач, влюбен младеж и верен син на баща си. Впрочем, също толкова добър фехтовач се оказва и русенецът Кадри Хабил, който прекрасно изгражда основния контрапункт в спектакъла: той е Лошият, комплексираният и озлобен брат на Зоро Рамон. Властен, самонадеян, коварен, лукав, зъл и отмъстителен - и заедно с това тъй уязвим в своята печална самота е Рамон, който е петимен за бащина обич и признание. Бялата фея в спектакъла е влюбеното момиче Луиза Пулидо, чийто глас е чист и звънък също като непреодолимото й жела ние в далечната Калифорния да цари мир, любов и справедливост. В премиерния спектакъл нейната роля изпълнява студентката от НАТФИЗ Симона Бакалова. 
Друга актриса, доскоро част от трупата на Кукления театър, разгърна линията на танците и страстите в мюзикъла: Деница Дончева, която изкусително и безапелационно развя пищната пола на испанската циганка Инес, като превръщаше диплите ту в защитно наметало „сара“, ту в предизвикателен тореадорски плащ, ту в примамливо предложение за танц. Тя вихрено се спускаше в огнените стъпки на хотата, като успоредно с това владееше гласа си за далеч не лесните вокални партии. По-красноречива от думите й обаче се оказа нейната гибел, която накрая върна на Сержант Гарсия - Димитър Пишев от Кукления театър, смелосттта да се опълчи на злия Рамон. Горещи адмирации пожъна неговият колега Мартин Пашов, който с първото си излизане на сцената като уличен певец успя да заблуди с емоционалния си испански речитатив доста хора от публиката, съзряли в него реален „носител на езика“ от Иберийския полуостров. Към професионалното оперно вокално изпълнителско изкуство връщаха Нели Петкова, Кремена Ганчева и Преслава Великова, Догуш Атеш и Стилян Цветков от Операта, като Стилян като Свещеника за пореден път показа усет за деликатно поднасяне на комичното.
Специално внимание заслужава хореографията в спектакъла, която е с авторството на Наталия Осипова. Именитата хореографка, която вече на два пъти поставя на русенска сцена „Кармен“, този път ангажира в изкуството на испанските танци буквално всички - на моменти зрителят може дори да не различи кои са балетистите, а кои хористите (впрочем, в ред сцени хористите също пеят!), а на финала танцува дори и Рамон де ла Вега! 
С 15-минутен аплауз публиката дълго отказваше да пусне от сцената многоликия екип на премиерния мюзикъл. Близо тричасовият мюзикъл не само не беше навял умора - напротив, зрителите бяха готови още дълго да аплодират. Самите артисти очевидно също сериозно бяха вдигнали адреналина и добавиха още два танца с поздрав към залата. 
И тогава се случиха две неочаквани неща. Едното бе, че диригентът Димитър Косев покани на сцената оркестъра, който беше едно от главните действащи лица, макар и скрити в оркестрината. 
А между финалните танци режисьорът Ивайло Ненов пусна ръката на малката си дъщеря София, която дебютира с чудесен глас в представлението като най-малката Луиза. Той внезапно падна на коляно и... протегна ръка с кутийка с пръстен към превелата текста на мюзикъла Ваня Георгиева: „Ми амор, омъжи се за мен!“. Видимо изненаданата Ваня се озова в прегръдките му, а публиката изтълкува смущението й като „Да“. 
На 30 април „Зоро“ ще има още един спектакъл в Русе. В него три от основните роли са поверени на солисти от операта - Луиза ще е Волена Апостолова, Инес - Глория Пенчева, а Сержант Гарсия - Иван Пенчев. През юни започва мащабно турне в страната, като на 7 юли мюзикълът ще бъде показан на лятната сцена на Военния клуб. Екипът се надява на дълъг живот на „Зоро“. Това би искала и публиката.