Три снимки донесоха престижна награда на русенската учителка по български език и литература Гергана Георгиева. Преподавателката в Професионалната гимназия по промишлени технологии „Атанас Буров“ е класирана на първо място в конкурса, обявен от испанската фондация „Мир и сътрудничество“ и посветен на 400-годишнината от смъртта на големия белетрист и философ Мигел де Сервантес. Темата на конкурса е „Дон Кихот или силата на Утопията: в изграждането на бъдещето“. 
Новината за русенската победа в конкурса, в който са участвали хиляди деца и учители от целия свят, пристигнала преди дни в професионалната гимназия. Там се получил 
обемист плик с печати от Министерството на външните работи
Нямах час и тъкмо седях и пиех кафе, когато стана ясно, че всъщност този плик е за мен, разказва Гергана Георгиева. Вътре била красивата цветна грамота, в която нейното име и името на нейното училище са изписани с готически шрифт. Направо не можех да повярвам, усмихва се малко притеснено учителката. 
И обяснява, че решила да участва най-вече заради своите ученици. Исках да ги насърча и те да участват в състезания и конкурси, да не губят надежда, да имат самочувствие, да не престават да се борят и да се доказват, казва русенката. В испанския конкурс я привлякла и темата. „Естествено, преподавам Сервантес на моите ученици. 
За мен самата Дон Кихот е еманация на свободния дух и алтруистичния порив
Този негов алтруизъм е поглъщащ и завладяващ. Но смятам, че творбата на Сервантес трудно достига до учениците в съвременното училище. Направо казано, не всички го разбират и могат /и искат/ да достигнат до дълбините на неговите послания. Според мен този роман трябва да се чете в друго време и в друга възраст - за да може читателят да вникне във философското богатство на неговата мъдрост“, казва Гергана Георгиева. 
Самата тя чете много есеистика - в момента е подхванала есетата на Стефан Цанев. Харесва и съвременни автори като Харуками, с удоволствие чете Георги Господинов, Милен Русков. Кога й остава време за четене? В разговора става ясно, че има семейство, че двамата синове - Георг на 11 години и 8-годишният Радосвет, също искат вниманието, което им се полага. През деня времето на Гергана е строго разпределено - между гимназията, където преподава, между заниманията на синовете - единият е шахматист, а другият - футболист при малките от „Дунав“, и между грижите за дома. Но когато вечер всички заспят, тогава
удря часът на нейните „10 минути свобода за мен“
усмихва се русенката. Тогава, останала насаме със себе си, може да отвори любима книга, да поразмишлява или да посегне към тетрадка, за да напише ново стихотворение. Да, Гергана пише стихове. И има една издадена книга - заглавието е „Жажда“, а томчето с лирика е издадено през 2005 година. 
Засега обаче писането на поезия е вдигнато на някой от по-високите рафтове на свободното време на Гергана. Важни са децата - и своите, и учениците в училище. Обича да ги води на театър - в нейните класове нерядко има и такива момичета и момчета, които никога през живота си не са виждали спектакъл. „Случва се понякога да виждам, че някои не успяват да схванат много-много посланията на автора, особено когато това е Шекспир. Но пък така следят действието, направо със затаен дъх! И съм убедена, че дори и да не станат най-прилежни и всеотдайни почитатели на театралното изкуство, със сигурност тези наши културни събития ще си останат за тях истински красиви преживявания“, убедена е литераторката. 
Своята възхита от красивото тя предава на учениците 
и то по възможно най-прекия начин: в часовете по литература. Тя е наясно с реалността, тоест, с това, че четенето също не е от най-разпространените удоволствия сред съвременните младежи. И затова тя намира време да чете на нейните ученици някои от текстовете, които преподава. Ето, днес, например, четох Йовков, разказа „Индже“ - така постепенно се опитвам да им предам магията на художествения текст, обяснява учителката. 
Снимките, с които е спечелила престижната награда, също са едно от нейните индиректни послания. Всеки раздел според регламента на конкурса е имал отделен епиграф, взет от текста на романа за прочутия идалго. За фотожурналистика за учители мотото му било: „Ако не експериментираш с нещата в живота, всичко, което имаш, ще ти изглежда невъзможно трудно“. И трите снимки на Гергана са свързани с това, всяка по свой начин. 
На едната фотография се вижда потънало в зеленина селце
една прихлупена къщичка се извисява малко над другите, личи, че не е богаташки дом, но към комина й е прикрепено българското национално знаме. Селото е Церовец, миналата година бяхме ходили там от училище да правим кампания за приема, тогава там живееха 50 човека, сега казват, че са останали само 25 души, но духът на тези малко хора е толкова жив и борбен, че този контраст на социалното и духовното някак органично влезе в кадрите, които избирах за конкурса, обяснява Гергана. 
На другата снимка е заснета стара вятърна мелница, а един човек - един същински Дон Кихот, се е изкачил на едно от крилата. Дон Кихот е жив, макар мелницата да е порутена - гласи посланието на Гергана Георгиева, която обяснява, че е заснела този кадър край Исперих. 
Третата снимка, отличена от международното жури, е изключително изразителна. 
Едно дете и една учителка
Детето се казва Рикардо, то е в нашата гимназия, преподавателката е учителка при нас, Пенка Трифонова, обяснява Гергана. Погледът на това дете казва много: от него струят толкова много чувства, толкова много доброта, кротко приемане на света с всичките му чудатости и доброта. 
Аз не съм фотограф, дори не мога да се нарека любител, признава учителката по литература. Но когато пристигнало писмото-покана за конкурса, нещо в нея сякаш се отключило. По тази тема могат да се сътворят толкова много сюжети, казва тя. А когато започнала да обмисля вариантите за снимки, се убедила и че техниката е просто един инструмент, една патерица, защото „всичко е в главата на човека“. Не съм допускала, че точно аз мога да бъда отличена измежду много други участници, просто исках да участвам, без да се надявам на каквото и да било, добавя тя. И затова, когато пристигнало писмото с грамотата и поздравленията, за нея изненадата била пълна. 
Още по-голяма била изненадата на Гергана, когато разлистила цветната брошура, в която са публикувани снимки от церемонията по награждаването, което се е състояло в Буенос Айрес, в далечната Аржентина. Там била отпечатана и класацията на участниците. Така Гергана научила, че от България освен нея е имало и още един участник - снимките, изпратени оттук за конкурса са били общо 4, сочи табличка. Същата таблица показва, че 
фотографиите на русенката са се състезавали с още 430 фотоса
от различни краища на земното кълбо. Най-много са конкурентите на русенката от Испания /167/, следват ги аржентинците - 144, учителите фотографи от Мексико - 75 и т.н. И измежду всичките тези автори на снимки на първо място е поставено името на русенската учителка по българска литература! 
Разбира се, че би било чудесно да можех да отида до самия Буенос Айрес, но сякаш подозирайки, че нямам такава възможност, получих направо прекрасната грамота, казва Гергана. Тя е благодарна на своя приятелка, която от години живее в Мадрид - Анелия Савчева, която й е помогнала с превода на посланията към своите снимки. Исках всичко да бъде както трябва, обяснява преподавателката. Благодарна е и на директорката на професионалната гимназия по промишлени технологии Анета Христова. От 2002 година работя в тази гимназия и много ценя атмосферата на спокойствие и на подкрепа на творческите амбиции, казва Гергана Георгиева. И прави още едно признание: „След като завърших преди години гимназия „Христо Ботев“, ми се искаше да се занимавам с литература. Съдбата обаче ме отведе към учителската професия, за която преди не бях мечтала. Но ето че пак се занимавам с литература, като успявам да добавя и още други нюанси към това. А учениците ме държат будна непрекъснато - не мога да си позволя и за миг да остана неподготвена, да не съм в течение на новите неща... А пътешествията ще ме почакат“, усмихва се русенката. Пък кой знае - може следващият конкурс да я отведе наистина на вълнуващо пътешествие.