Много „думи, думи, думи“ се изписаха и изговориха през последните дни за предстоящите трети по ред предсрочни парламентарни избори. Сякаш след 26 март ще станем свидетели на някаква забележителна политическа промяна. А в изборните резултати едва ли ще има нещо неочаквано. Както нямаше и нищо изненадващо и оптимистично в цялостното ни политическо безвремие след предишните предсрочни избори през 2013 г. и 2014 г.

Може би се променяше начинът на политическо говорене, но не и политическите практики. Продължаваше да намалява значението на парламента, неспособен да води ефикасни политически дебати, да провежда очакваните с години реформи и да контролира действията на правителствата, които ни управляваха. С всеки изминат ден се рушаха принципите на институционалната демокрация, а съдебните институции на практика продължаваха да не са в състояние да гарантират върховенството на закона.

Затова няма защо да се учудваме, че днес, на старта на поредната предизборна кампания, страната ни е толкова далеч от европейските стандарти. Какво друго можем да очакваме, след като последният мониторингов доклад на Европейската комисия за България констатира, че страната ни не се е справила в достатъчна степен с корупцията и организираната престъпност, а според индекса за възприятие на корупцията на „Трансперънси интернешънъл“, през 2016 г. сме най-назад от всички 28 държави от ЕС.

Нещо повече, обезпокояващо непоследователна в политиката си изглежда страната ни и във външнополитически план. Особено опасна от стратегическа гледна точка е размитата „бисексуална“ позиция на водещите политически партии между Москва и Брюксел, напълно недопустима за държава, не само членка на НАТО и ЕС, но и тяхна източна граница. И то, една година преди началото на ротационното ни председателство на Съвета на ЕС.

На този фон напълно безсмислени изглеждат опитите за преекспониране на победата на БСП и загубата на ГЕРБ на президентските избори, както и за екстраполиране на тези изборни резултати към предстоящите вътрешнополитически избори. Нито Бойко Борисов, нито Корнелия Нинова имат реални шансове да бъдат „големият победител“ и да модерират еднопартийно политическите процеси в новия парламент.

Всички хипотези за драматична битка и епична победа на ГЕРБ или БСП са не само пресилени, те са нереалистични и са част от циничната и безскрупулна вълна на елементарно популистко дърдорене, което залива публичното пространство. Трябва да сме наясно, че бърза промяна просто не може да има. Нито замърсената политическа среда ще стане „демократично чиста“ от днес за утре, нито клиентелистките „ценности“ на основните партийни играчи ще изчезнат от политическата реалност.

Колкото и да е тъжно, доминиращата електорална позиция на квартета „ГЕРБ, БСП, Обединените патриоти и ДПС“ е напълно осигурена (поне) за следващия парламентарен мандат, независимо колко кратък ще е той. За запазване и легитимиране на статуквото, значителен принос ще има и „Волята“ на Веселин Марешки, която генетично, политико-културно и корпоративно-клиентелистки произхожда от същото котило. Отново и отново в парламента ще се формират т.нар. „динамични мнозинства“ или „тематични коалиции“, които де факто подменят с лекота изборните резултати и изключват едва ли не всякакви опити за реформи. Нима някога ще забравим как на 9 декември 2015 г. бе бламирана съдебната реформа с „динамично“ Живковистко мнозинство от 204 гласа...

А кой ще бъде мандатоносителят на следващото правителство, ГЕРБ или БСП и как ще се конфигурира парламентарното мнозинство едва ли ще има някакво фундаментално значение. Дори и да се стигне до формирането на стабилно парламентарно мнозинство на базата на „голяма коалиция“, важни части от политическия процес ще продължават да се превръщат в задкулисни игри, бартерни сделки с влияние и търговия с власт.

Дълбоко се съмнявам, че точно тези две партии, заедно или поотделно, са в състояние да направят обществените поръчки и назначенията на високи постове по-прозрачни и почтени, че далаверите около изграждането на стратегически държавни обекти и двойните стандарти в отношението на държавата към бизнеса ще бъдат прекратени с един замах. Нещо повече, убеден съм, че дефицитите по отношение на върховенството на закона и повсеместните корупционни практики няма да изчезнат и през следващия мандат.

И все пак, изборите тепърва предстоят и все още има надежда и за нещо позитивно. Това може да се случи, ако десните и дясноцентристки коалиции като Реформаторският блок, Движение Да, България и Нова Република успеят по време на кампанията да увеличат електоралната си подкрепа. И трите формации имат убедителни предизборни програми и обещаващи кандидати, носители на идеите за радикална политическа промяна. Тя няма да настъпи в този парламент, но и само една от тези коалиции да премине четири процентната бариера, това ще бъде един обнадеждаващ сигнал, че статуквото няма да е вечно.

---------

Аспарух Панов е български политик. Депутат е в ХХХVІ Народно събрание и ръководител на българската делегация в Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ). От 1994 до 1996 г. е вицепрезидент на Либералния интернационал. От 1998 г. до 2013 г. работи в германската политическа фондация "Фридрих Науман" по проекти за България, Македония и Южен Кавказ. Член на УС на Българо-германския форум. Автор е на 4 книги и голям брой публицистични материали.