Таблица на замръзванията на Дунав в един от най-важните за търговците участък на реката - между устията на притоците Сирет и Прут, е публикувал вестник „Дунав“ в броя си от януари 1872 г. Находката направи русенската историчка Теодора Бакърджиева, която продължава своите проучвания в пожълтелите издания на някогашната русенска медия. 
Таблицата проследява период от 35 години, от 1837 до 1871 г., и е „обнародвана от страна на г-на Фасколо и Сие, един от по-първите търговци в Галац“, уточнява изданието. Данните са подредени в графи: „Зими“ /по години/, дати на замръзванията и на очистването от ледовете, брой на дните, сковани в лед. Всичко това е било от крайна важност за всички търговци, които са изпращали свои стоки с гемиите по Дунава. 
През 1837 г. Дунавът е замръзнал на 7 февруари и е останал скован в ледовете до 28-и същия месец. През следващата година замръзването е било доста по-продължително - цели 65 дни, като е започнало още на 29 декември и е траело до 3 март. Следващата, 1839 година поставя рекорд - 80 дни въпросният участък е скован от лед, като началото е било на 24 декември, а краят - на 13 март. 
Но, както се казва, и това не е всичко. През 1841 година рекордът вече е счупен и изместен с нов: 94 дни, повече от три месеца ледена пързалка, вместо речен път за кораби и лодки! От 17 декември до 21 март! Това е и най-продъжителният период на заледяване на Дунав между устията на двете реки в близост до оживеното румънско пристанище Галац. Малко по-късно, през 1962 година студът се опитва да разбие и този рекорд, но не успява - водата замръзва на 16 декември, но на 17 март, на 92-ия ден, ледените късове се натрошават и тръгват. 
Най-краткото замръзване пък е било едва за 12 дни - то е било от 14 до 26 февруари 1871 година. Имало е и няколко напълно „безгрижни“ за търговците и моряците години - без заледяване на реката. Те са били през 1843 и 1846 г., след това три поредни от 1852 до 1854, безметежни са били също и 1860 и 1867 г. 
Най-ранното замръзване е било през 1863 г. - на 7 декември, а най-късното - през годините 1857 и 1871 г., когато ледовете са сковавали още на 14 февруари. 
Още една прелюбопитна подробност прави впечатление на същата страница на вестника отпреди 145 години. Там е публикувана обява на „Агенцията на Австрийските вапори в Русе“, в която се съобщава разписанието на пътническите кораби на Австрийското пароплавно дружество. То гласи, че от 1 февруари /!/ 1872 г. пътническите кораби имат две направления - „За надолу“ и „За нагоре“. Първите ще пристигат в Русе всеки вторник и събота „по пладне, часът на 7“, а вторите - „всеки вторник и петък вечер, часът на 12“. 
И какво излиза - че в началото на 21 век Русе може само да мечтае за тъмните безпросветни времена, когато градът е имал редовна пътническа връзка по река...