През май 2016 сме възложили технически проект за временен покрив на съществуващата административна сграда на Старата полиция в Русе. Проектът е изготвен от фирма „Георгиеви дизайн груп“ и е предаден на общината през август. Общината трябва да внесе проектната документация в Националния институт за паметниците на културата, като на базата на документацията ще се даде становище и тогава може да започнем изпълнението на временния покрив. Лошото обаче е, че сградата не е само на общината, а има и още четири фирми съсобственици. За целта ние трябва да ги уведомим, като това се прави въз основа на виза, издадена от главния архитект. След като обявихме визата за временния покрив, те я обжалваха по съдебен път и в момента сме в съдебна процедура, въпреки че все още не сме искали никакви средства за проектирането и строителството.
Старата полиция е сред най-важните за Русе сгради, не е забравена
работим по нея, но нещата се случват по-бавно - и заради пропуски в закона, и заради наличиено на съсобственици. Архитектурата като носител на историческото наследство е едно от най-трайните изкуства и община Русе винаги е искала и търсила да получи широка обществена подкрепа за тази кауза. Това обясни главният архитект на общината Живка Бучуковска по повод материала „Две десетилетия един от архитектурните символи на Русе попива дъждове и снегове“, публикуван в „Утро“. 
Всеки може да има мнение за естетизиране на градската среда, но има професионалисти, които вземат решения, и обществото трябва да бъде толерантно към тях и да уважава техните знания и опит. Искам да подчертая, че няма как естетизирането на градската среда да се случи като гражданска инициатива, то е от експерти с широка професионална представителност, коментира още главният архитект. 
Относно защитния екран на емблематичната сграда на дружество „България“ Бочуковска обясни, че е направен вследствие на предписания от културното министерство.
Целта е да се обезопасят пешеходците в централната градска част
тъй като сградата е опасна заради падащи мазилки и елементи от фасадата. 
Смятам, че това е оптималното решение към днешна дата, тъй като трябва да мислим за сигурността на гражданите. Това всъщност е част протокола на Института по паметници на културата от 2008 година, в който имаше предписание да се направи и временният покрив, който все още не се е случил, припомни арх. Бучуковска. 
Ако все пак съдебната процедура по обжалването на визата на главния архитект за временния покрив на сградата на Старата полиция приключи тази година, в общинския бюджет има предвидени около 100 000 лева, за да се направи временният покрив.
Това, което ние не сме престанали да правим като община и съсобственик на сградата, е да търсим начини и възможен инвеститор, който да може да реконструира и реставрира сградата. Това е чудесен имот в централна градска част. Рампата, която направихме към подземния паркинг на театралния комплекс, е с възможност да обслужва и подземното ниво на тази сграда. Всичко е мислено с идеята сградата на Старата полиция да се разработи, реконструира и реновира. Никой не мисли как тя ще се събори, категорична бе арх.Бучуковска. 
Тя обясни, че
има разработен подробен устройствен план за имота
уточнени са всички устройствени показатели, така че който реши да инвестира, само трябва да си направи самият технически проект. Сградата е подходяща за администрация, хотел или сграда с обществено-обслужващо предназначение, но трябва да се намери много сериозен инвеститор. 
Определено има проблеми с всички паметници на културата. Това е тема, която се дискутира не само в нашия град, а и на национално ниво, включително и от Камарата на архитектите и Съюза на архитектите. Дори през 2014 г. организирахме конференция на архитектите от Северна България, на която специално бяха обсъдени проблемите на паметниците на културата, но всичко в крайна сметка идва от законодателството, което има много пропуски и нещата се случват много бавно, някъде дори е невъзможно да се случат, коментира още главният архитект. 
Тя подчерта, че сградата на Старата полиция е едно от най-големите бижута на града като архитектурна ценност, но
има и други сгради, които са в окаяно състояние, тъй като са частна собственост
и собствениците неглижират проблема с поддържането им. Арх.Бучуковска припомни, че има и много сгради паметници на културата, които са реновирани и са придобили стойностен вид. 
Няма обаче механизъм, с който да накараме голяма част от хората да се погрижат за имотите си. Единственото са предписанията, като при тях сроковете да се внесат проекти са много дълги, но имаме обещание от Министерството на културата, че ще се налагат глоби, допълни още главният архитект.