Проф.Велизар ПАВЛОВ*
Занимавам се с изборни системи от 2000 г. Тогава прогнозирах, че влизането на Симеон Сакскобургготски в политиката ще преобърне статуквото и на негов гръб в парламента ще влязат около половината от народните представители. Така и стана. Вотът си беше изцяло за царя /т.е. своего рода мажоритарен с един кандидат, за когото реално гласуват във всеки избирателен район - Симеон Сакскобургготски/, но на 5 юли 2001 година в парламента се озоваха 120 слабо познати депутати, за които никой не е гласувал. 
Това е един от рисковете на пропорционалната избирателна система. При нея вместо гражданите да избират своите представители в парламента, това правят партийните лидери. Така се създава корупционна среда, обграждане партийните върхушки с послушни и приближени хора и последваща криза в представителността на управлението. Пазарлъкът за т.нар. избираеми места и разпределянето на порциите допълнително отвращава избирателите. Кризата в представителността прераства в криза в държавността, която ту утихва, ту се засилва и която достигна своя връх в изразената категоричност на последния референдум за мажоритарна избирателна система в два тура с абсолютно мнозинство. Това не е популизъм, а протест срещу политическата система въобще.
Какви са възможните решения?
1. Пропорционална избирателна система със задължителна преференция без праг за пренареждане на листите
За първи път официално предложих това решение на годишната среща на движение „Българският Великден“ през 2005 г. През 2013 г. от името на русенската организация на Демократи за силна България стартирахме информационна кампания за тази система, която прерасна в официална позиция на ДСБ.
Тази система дава възможност на избирателя пряко да посочи своя представител в избраната партийна листа. Задължителният характер на преференцията силно ограничава възможностите за купуване на гласове особено сред неграмотното население. Разширяват се правата на грамотните избиратели и степента на тяхната ангажираност и отговорност. Това би формирало усет у тях за влияние върху политическия процес, създават се условия за нова политическа култура. Липсата на праг за пренареждане на листите прави всички кандидати равнопоставени, решават се проблемите с „магаретата“ и задкулисието при реденето на листи. Като краен резултат се очаква съществено повишаване на качеството на състава на бъдещия парламент. Налице са възможности за формиране на управляващо мнозинство в него. Вероятността политическите лидери да бъдат избрани за депутати е висока. Системата предполага както национална, така и регионална кампания.
2. Смесена избирателна система от немски тип
При тази система половината от депутатите се избират мажоритарно в два тура с обикновено мнозинство в 120 едномандатни избирателни района с приблизително равен брой имащи право на глас. Двата тура в едномандатните райони повишават степента на представителност. Добре е да се предвиди възможност на втория тур да участват всички кандидати, получили повече от X процента на първия тур. Другата половина от депутатите се избират от регионални кандидатски листи в многомандатни избирателни райони. Що се отнася до използване на преференция в листите в многомандатните райони, този въпрос е дискусионен. Идеята за национални вместо регионални листи би довела до силен дисбаланс в полза на София в регионалното представителство.
Тази система също би довела до съществено повишаване на качеството на състава на бъдещия парламент. Вероятността политическите лидери да бъдат избрани за депутати е висока. Системата предполага както национална, така и регионална кампания.
3. Мажоритарна избирателна система в два тура от френски тип
При тази система всички депутати се избират мажоритарно в два тура с обикновено мнозинство. За тази цел е нужно да се обособят 240 едномандатни избирателни района с приблизително равен брой имащи право на глас. Двата тура повишават степента на представителност и тук е важно да се предвиди възможност на втория тур да участват всички кандидати, получили повече от Х процента на първия тур.
Що се отнася до поставения въпрос в референдума относно избор на два тура с абсолютно мнозинство, то тази идея е трудно реализируема и по-скоро би блокирала изборния процес. Абсолютното мнозинство предполага даден кандидат да получи действителни гласове повече от половината от имащите право на глас, докато обикновеното мнозинство предполага действителни гласове повече от половината от гласувалите.
При такава система няма никакви гаранции за политическите лидери да попаднат в бъдещия парламент. Системата предполага по-скоро регионална кампания. Не са верни предположенията, че партиите ще се редуцират до две; че ще се купуват гласове на поразия (точно обратното - всеки кандидат ще следи какво прави другият и рискът някой да бъде хванат е голям, при което той носи пряка отговорност, а не партийна такава). Корпоративният вот се разбива поради особености на районирането. Големият недостатък на тази система е един - трудно формиране на управляващо мнозинство след изборите.
Ясно е, че са нужни радикални промени в изборната система на България, в полза на избирателите, а не на партиите, които внимателно трябва да се премислят. Нужен е рестарт на политическата система, основан на ново изборно законодателство, което да разшири правата и отговорностите на българските граждани в посока на пряко посочване на своите представители в държавните и местни колективни органи на управление.
* Авторът е математик, ръководител на катедра „Приложна математика и статистика“ във факултет „Природни науки и образование“ на Русенския университет. Наред с това проф.Павлов е дългогодишен общественик и бивш зам.-кмет на Русе.