Красимира Станкова е родена в Русе. Завършва Английска гимназия „Гео Милев“ в града и „Право“ във Великотърновския университет. Има двугодишна следдипломна квалификация в университета в Кеймбридж със специалност „Право на Европейския съюз и съвременно английско право“. От 2002 година е адвокат, а във фокуса й са предимно граждански и търговски дела, които касаят спорове с фирми-монополисти. Дълги години работи в София, а съвсем отскоро откри кантора и в Русе на ул. „Хан Аспарух“ 31, където консултира хора, изпаднали в безизходица покрай спорове с монополисти.
Адвокат Станкова дава консултации и на читателите на „Утро“. Въпросите си може да й задавате лично на телефон 0889 80 48 57 или на адреса на редакцията Русе, ул.“Константин Иречек“6 или на електронния ни адрес [email protected]

Въпрос
Имам няколко кредита на мое име, теглени в края на 2015 година. Тъй като отскоро съм безработен, не мога да плащам вноските по всичките си кредити. Очаквам в скоро време този въпрос да се разреши и отново да започна редовно да обслужвам кредитите си. От познати знам, че при неплащане на две вноски по кредит, могат да ми искат целия кредит плюс огромна лихва, като съобщението за това може да ми бъде връчено направо от съдебния изпълнител - без да разбера, че срещу мен е водено дело и без да съм уведомен от кредиторите си, че дължа главницата и лихвата по нея. Все още не съм получил съобщения нито за дело, нито от съдебен изпълнител, но искам да знам какви са правата ми в случай, че бъда даден на съд или на съдебен изпълнител от кредиторите. 
Д.М., гр. Русе

В случая на г-н М. най-вероятно става въпрос за потребителски кредит, получен от банка или финансова институция. Към този вид кредити се прилага Законът за потребителския кредит, който претърпя съществени изменения през 2014 г. в посока по-добра защита на кредитополучателите. Фактът, че дадено лице - кредитополучател, към момента не разполага с пари, какъвто е случаят на г-н М., за да плаща регулярно вноските си, не е основание да бъде освободен от отговорността си за плащане.
От изключителна важност е кредитополучателите да са наясно с правата си при сключването на потребителски кредит и да знаят какви документи и информация могат да изискват от кредитора или кредитния посредник, за да се гарантират тези права. 
На първо място, договорите за потребителски кредит ЗАДЪЛЖИТЕЛНО се сключват в писмена форма и трябва да отговарят на редица изисквания, предвидени изрично в Закона за потребителския кредит. Така например, преди сключване на договора за потребителски кредит, кредиторът – било то банка или финансова институция, предоставя на кредитополучателя цялата необходима информация относно условията, които впоследствие ще залегнат в кредитния договор. Тази информация се предоставя на кредитополучателя под формата на т. нар. стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити, като 
кредиторът попълва целия формуляр 
/в него в никакъв случай не трябва да се оставят неизяснени пунктове за окончателните параметри на бъдещия договор/; формулярът е на български език, а използваният в него шрифт на буквите е поне 12. Същото изискване важи и за Общите условия към договорите за кредит, които във всеки един момент трябва да са на разположение на кредитополучателя, а при подписване на индивидуалния договор за него, потребителят подписва и ВСЯКА СТРАНИЦА от тях, за да имат действие спрямо него. Казано накратко – след промените в Закона за потребителския кредит, законодателят сложи 
край на дребните букви в договорите с потребителите! 
След като кредитополучателите се запознаят с информацията, съдържаща се във формуляра, се пристъпва към сключване на същинския договор за потребителски кредит. В този момент кредитополучателят има право да се запознае и получи екземпляр от проектодоговор, който не е окончателен и служи за вземане на информирано решение от страна на потребителя дали да сключи окончателния договор. Дори и да се стигне до сключване на окончателния договор, за който също има конкретни изисквания в Закона за потребителския кредит за съдържанието и формата му, за потребителя 
съществува възможност без да дължи обезщетение и/или неустойки да се откаже 
от него в рамките на 14 дни от датата на сключването му, като изпрати уведомление за това до кредитора. 
Много чести са случаите на нелоялно поведение от страна на кредиторите, когато представят договори на клиентите си с непопълнени основни параметри (например размер и вид на лихвата и таксите, как ще се формират и други съществени уговорки), като твърдят, че тези параметри ще са същите като във формуляра за предоставяне на информация, с който потребителят евентуално се е запознал. В тези случаи кредиторите настояват за незабавно подписване на двата екземпляра на договора с обещанието, че впоследствие ще изпратят екземпляра на потребителя по пощата, след като „бъде подписан в централния офис на кредитора“. Потребителят следва да знае, че такова поведение подлежи на санкция и е недопустимо, тъй като окончателният договор не трябва да съдържа празни полета, които ще бъдат попълнени впоследствие. 
Нередки са случаите, когато кредиторите или техни служители ЗАДЪЛЖАВАТ потребителя да подпише и запис на заповед или менителница като гаранция към договора за потребителски кредит, в които се 
записват като дължими главницата по кредита и „огромната лихва“, 
от каквато не без основание г-н М. се страхува, че ще му бъде начислена. ВАЖНО! В Закона за потребителския кредит изрично се забранява кредиторите да ЗАДЪЛЖАВАТ потребителя да подписва подобни документи – запис на заповед или менителница, за да получат договорения кредит, като в случай на вреди, причинени при неизпълнението му, кредиторът ще отговаря за всички причинени вреди на потребителя. В случай че запис на заповед или менителница все пак бъдат подписани, кредиторът следва след всяка вноска да ги привежда в съответствие с остатъка по задължението. Ако потребителят е подписал такива документи, следва да знае, че при неплащане на няколко вноски кредиторът може да обяви кредита за предсрочно изискуем и да търси получаването му по съдебен път въз основа на записа на заповед или менителницата, в които случаи действително кредитополучателят ще научи за това дело от съдебния изпълнител. Възможно е и потребителят да разбере за делото от частен съдебен изпълнител /ЧСИ/ - с връчването на запорно съобщение или покана за доброволно изпълнение.  
Чести са случаите, в които 
фирмите за кредити използват т.нар. арбитражни клаузи
и „завеждат“ иск пред арбитраж. Потребителят не разбира нищо и е лишен от участие в арбитражното производство.  Арбитражното решение влиза в сила и ЧСИ започва да му събира сумите. Във всеки един от случайте е вероятно да може да се проведе адекватна защита.  Една от най важните предпоставки за това е да не се ИЗПУСНАТ СРОКОВЕТЕ за такава защита. 
„Огромната лихва“, каквато беше често срещано явление преди съществените промени в Закона за потребителския кредит, вече е незаконна след измененията на Закона за потребителския кредит през 2014 година. Важно е потребителите да са наясно, че „огромната лихва“ всъщност не е само лихвата върху главницата, а е т. нар. годишен процент на разходите /ГПР/, в който се включват: лихви, други преки или косвени разходи, комисиони и възнаграждения от всякакъв вид. Тъй като кредитните институции, различни от банки, редовно начисляват годишни лихвени проценти, достигащи дори 300% от размера на главницата, потребителят следва да знае, че 
ГПР, надхвърлящ пет пъти размера на законната лихва в страната, е незаконен
Тоест потребителят във всеки момент /дори и в евентуално съдебно производство/, може да иска връщане на всяка платена от него сума, събрана като ГПР, която надхвърля пет пъти размера на законната лихва в България. 
В болшинството от случаите фирмите допускат нарушения, които дават възможност на кредитополучателя успешно да се обори претендираната от него сума или поне част от нея. Казано накратко, потребителите не са безпомощни пред банките и кредитните институции, а трябва да преследват правата си, които Законът за потребителския кредит им предоставя – да изискват всички документи със съдържанието и формата преди подписването на договора за потребителски кредит и при самото му подписване, да знаят, че могат да се откажат дори и след сключване на договора в установения 14-дневен срок, както и че „огромната лихва“ вече е НЕЗАКОННА. Разбира се, банките и кредитните институции могат да потърсят правата си по съдебен път, ако обявят кредита за предсрочно изискуем при неплащане на определен брой вноски (колко точно са те е предвидено във всеки индивидуален договор за потребителски кредит или в Общите условия на кредитора), но и при това положение потребителите могат да защитят правата си, но САМО АКО СПАЗВАТ СРОКОВЕТЕ за това, предвидени в закона, в които срокове те могат да обжалват и възразяват срещу претенциите на кредиторите, както и да не се притесняват да търсят квалифицирана юридическа помощ.