Горящите крайпътни сметища в Индия вероятно са най-отровните места на планетата, тъй като нивото на вредни вещества в дима над тях е хиляда пъти над нормата и съдържа цяла палитра отрови, предупреждават еколози в статия в сп. „Атмосферик инвайърмънт”.

„Ако замерите качеството на въздуха тук в САЩ или в други райони на Индия, на детекторите ще видите поредица от обикновени сиви ивици. Но димящите сметища превърнаха филтрите ни в разноцветна дъга, толкова ярка и пъстра, че една от колежките ми помисли, че държа в ръка колекция от сенки за гримиране”, казва Хайди Врийлънд от университета Дюк в Даръм.

Както посочва съавторът на това откритие Майкъл Бърджин, ако човек прекара и една минута под такава „дъга”, той ще поеме такава доза токсини и опасни твърди частици, все едно цял ден е дишал градски въздух, замърсен с отпадъчни газове от автомобили и промишлени предприятия.

Годишно хората и промишлените предприятия по света произвеждат около два милиарда тона течни и твърди отпадъци. Голяма част от тях се изгарят на сметища, които в развитите страни обикновено са далече от населени места и пътища, в обекти с инфраструктура за утилизация.

В Индия обаче, положението е различно. „Когато се движите по индийска улица, ще забележите, че покрай пътя има огромни купчини боклуци, които набъбват до момента, когато ги подпалят.

Дори и в големите градове като Бангалор и в райони с относително високо благосъстояние тази стратегия на „утилизация” е нещо обикновено.

Последиците за екологията обаче са плачевни. Събраните образци от дим от 24 горящи сметища в Бангалор и анализът на „дъгата” от емисиите в тях показват, че те съдържат всички възможни токсини, а смъртоносната им сила е толкова висока, че те изключително бързо убиват клетъчните култури, които учените използвали.

Установено е, че димът от сметищата предизвиква стотици пъти повече мутации и срив на ДНК в сравнение с обикновения замърсен въздух.

Учените съветват индийците да изгарят боклука максимално бързо и огънят да е силен, а след това да се гаси, за да се предотврати тлеенето на пластмаси хартия, когато се отделят максимални дози токсини.