Подкрепата ни за Ирина Бокова ще продължи поне до 26 септември, когато тя трябва да е сред първите двама кандидати, а ако не стане така, няма как да продължаваме това и ще видим заедно какво да направим.

С тези думи на 13 септември премиерът Бойко Борисов определи днешното гласуване в Съвета за сигурност за нов кандидат за генерален секретар на ООН като съдбоносно за кандидатурата на генералния директор на ЮНЕСКО, съобщи "Дневник".

Предполага се, че това ще е последният вот с бюлетини, от които не си личи кои идват от петте страни с право на вето в Съвета за сигурност. В началото на октомври трябва да започне гласуване с цветни бюлетини, на което ще е ясно кой от останалите в конкурса 9 кандидати получава предупреждение за вето при крайния вот на 15-те държави в съвета.

Досега Бокова остава най-добре представящата се жена, претендент да наследи Бан Ки Мун, но последният път остана пета и не успя да преодолее прага от 9 гласа – едно от условията, за които съобщи Великобритания.

В същото време португалецът Антонио Гутериш, който печели всичките гласувания досега, може да бъде спрян с руско вето, защото идва от Западна Европа и е бивш премиер на страна от НАТО. САЩ или Великобритания почти сигурно ще спрат външните министри на Сърбия, Словакия и Македония, получили последния път повече подкрепа от Бокова.

Засега малко се знае за позицията на Франция и Китай, но се коментира, че те по-скоро лобират за контрол над ключови високопоставени позиции в администрацията на бъдещия генерален секретар.

Ирина Бокова, чието име междувременно попадна и в скандал с отменена награда за първата дама на Малайзия, е официлният български кандидат и това бе потвърдено и от президента Росен Плевнелиев, който я определи пред българската общност в Ню Йорк като "достоен кандидат".

В двете седмици след изявлението на Борисов обаче премиерът Виктор Орбан каза, че Унгария с удоволствие би подкрепила една кандидатура на Кристалина Георгиева, зам.-председател на Европейската комисия. Москва също изпрати сигнал, че от България зависи кой в крайна сметка ще е нейният кандидат и ще действа според обстоятелствата.

Самата Георгиева не отрече подобен ход на събитията. "Поласкана съм, че толкова много хора ме окуражават да се кандидатирам", заяви тя в Ню Йорк, но напомни, че решението трябва да бъде взето от българското правителство, съобщи "Франс прес".

Едно включване на Георгиева в надпреварата в последния момент не изглежда невероятно, но то минава през оттегляне на Бокова, за да не бъде унижавана България да снема доверието си от нея.

Появата на нов кандидат на този етап му спестява продължителни критики и кампания за очерняне. Маневрите в Съвета за сигурност остават сложни до последно и твърденията, че страна с право на вето е против някого (например, че Москва е против Кристалина Георгиева), не винаги водят до спирането му. Така стана с Кофи Анан през 1996г., когато се смята, че Франция непрекъснато е гласувала срещу кандидатурата му, но когато се стигна до явния вот, не употреби ветото си.

А ако комбинациите за европейка начело на ООН не се реализират с кандидат от Източна Европа, на сцената винаги може да излезе съвсем ново име. Спекулации напоследък има около холандката Сигрид Кааг, която от 2014г. е Специален координатор на ООН за Ливан.