Празнична покривка на кръглата маса, плодова торта с една свещичка и чаени свещи в изящни поставки - така започва минипартито, с което обитателите на Центъра за настаняване от семеен тип за стари хора Резиденция „Липник“ преди дни отпразнува първата си година от откриването. Заедно с дамите към празника се присъединяват и хората, които се грижат за възрастните и правят всичко възможно обитателите на центъра да се чувстват максимално комфортно. 
Преди година в края на юли със симпатично тържество отвори врати Резиденция „Липник“. И някогашната територия, забранена за „простосмъртни“, но за сметка на това запазила вероятно безброй истории за „височайши“ посещения като визитите на Първия от Правец, управлявал държавата десетилетия наред, както и много други посещения на други соцвеличия. Днес тук обаче и обстановката е доста променена, и хората, които са настанени, са съвсем различни. Това са 
жени и мъже, навлезли в златистата есенна половина на своя живот
Останали по една или друга причина сами - за кратко или за дълго, с роднини в чужбина или на далечно разстояние, в невъзможност да се грижат за възрастните си близки и дори просто да си общуват с тях доста време, за тях вариантът да открият новия си дом в Резиденция „Липник“ е наистина един добър шанс. 
В момента в центъра са настанени 8 жени. През зимата е имало и мъже - но със затоплянето на времето дядовците са си тръгнали, като са уверили, че на зима ще се върнат отново. Единият от тях се оказа, че е работил в Пътното управление в Тутракан и е един от майсторите на подстриганите като различни фигури чимширови храсти по пътя Русе-Силистра. Като видял чимширите в двора на центъра, не го свъртяло, докато не хванал ножиците. Помоли ме да му купя канап, да му намерим летвички, телчета - и скоро под сръчните му ръце 
храстите се превърнаха в симпатичен комплект чайник с чашка
казва управителката на центъра Даниела Константинова. 
В началото всеки от „новодомците“ има нужда от време, за да свикне с новото място. Това е нормално - човек в значително по-млада възраст отива на почивка и пак му трябва време, за да възприеме новото легло и новата обстановка, какво остава за хора с установени с десетилетия навици, казват в центъра. Затова те търпеливо въвеждат обитателите в помещенията и в нравите на Резиденция „Липник“. 
Имаше хора, които с години не бяха излизали от апартаментите си - някои защото са трудноподвижни или болни, други защото са живели на високи етажи, а в кооперациите не е имало асансьор, трети просто защото са се притеснявали от травма на улицата, разказва Константинова. Тук дори и за тези с инвалидните колички препятствията, които се преодоляват, за да се излезе от стаята и да се отиде в зеленината на градината и дори в липовата гора на Текето, са само едно-две стъпала или един полегат наклон, специално направен за хората с проблеми. Настанявайки се тук, възрастните хора дълго не можели да се нарадват на 
възможността по всяко време да бъдат сред природата
Така че, особено в началото, обитателите са се прибирали по стаите си единствено вечер за сън. 
През миналата година са правили и много разходки извън територията на центъра. Сред запомнящите се е разходката из вечерен Русе - сред светлините на града, обиколили са парка с влакчето, направили са пътуване до Басарбовския скален манастир. А инак често се разхождат из Текето - до езерото с лилиите, до изворчето, до момичето със сърненцето. Сега много-много не смеем да излезем по-надалече - тази жега не е най-подходящото време особено за възрастни хора, казва Даниела Константинова. Затова сега дамите повече се посвещават на занимания на сянка. Редят пъзели, правят картички и украси за различни празници, майсторили са мартеници. Много обичат да четат, задължително четат вестници - всекидневници и няколкото „техни“, за хората от третата възраст. А сред любимите им занимания са да си разказват вицове, понякога 
много се забавляват, като се случи някой да каже по-пиперлив анекдот
и да гледат някои предавания по телевизията, разказва управителката. Най-често обаче „питомците“ на Резиденция „Липник“ са в скайп - да се чуят с близките, които като правило са в чужбина. 
Важното е да се чувстват добре - и здравословно, и емоционално, убеден е Теодор Димитров от „Тива ком“, която е собственик на центъра. Въпреки че оборудването и обзавеждането на всички помещения е направено специално за целта, винаги когато някой от обитателите има нужда или желание нещо да се добави, откликваме, обяснява Димитров. Наскоро монтирахме специално лостче за хващане в една от баните, добавя той. Веднага се отзоваваме и правим каквото е необходимо, уверява собственикът, на когото принадлежи идеята за създаването на Центъра за настаняване от семеен тип за стари хора.  
В центъра работят три медицински сестри и 5 санитарки, редовно се мери кръвното, правят се изследвания. Даринка дошла с горна граница на кръвното налягане 200. Сега вече не пия лекарства, засмива се жената. Хората ни гледат тук много добре, перат ни, хранят ни, добре ни е, казва Райна. Тя е от първите, които са заживели в центъра. Веднъж в месеца в Резиденция „Липник“ идва фризьор - и 
всяка от жените си прави фризура: подстригване, къдрене
Нашите дами трябва да са не само здрави, но и красиви - да изглеждат достолепно и с добро настроение, убедени са в центъра. 
След първоначалния период на адаптация постепенно взаимоотношенията започват да се напасват, хората със сходни интереси общуват помежду си. Говорят си, разказват си съдбите, обсъждат филми и предавания, харесват много тв състезанията, разказва Даниела Константинова. Постепенно се превръщаме в едно голямо семейство, добавя тя. И разказва как миналата година решили да експериментират и се заловили дружно да си направят царска туршия. Уж я правихме на шега, пък тя стана наистина вкусна, сега се каним да напазаруваме плодове и зеленчуци и ще си приготвим и компоти, и туршии, усмихва се Константинова. 
Някои жени си идват с ръкоделието - с плетките, с дантелите на една кука. През лятото обаче предпочитат да се разходят или да поседят и да си побъбрят навън. Ще има време и за занимания вътре, когато времето застудее, уверени са възрастните жени. Пък и не им е скучно - още повече, че и съставът при тях се променя. 
Работата е там, че освен за постоянно тук могат да се настанят и хора за определен период, обяснява Теодор Димитров. Работим гъвкаво, за да посрещнем разнообразните нужди и потребности на хората, добавя той. Така някои идват за няколко месеца, други и за по-малко - ето, баба Любка вече наближава да си ходи, тъй като нейните близки, с които живее, вече се прибират от лятната си ваканция. 
Имало и семейство, което поживяло в центъра две седмици - като на почивка
И споделило, че с удоволствие би прекарало тук повече време. Вярно е, че цените не са много ниски, но все пак това е цената на една много качествена грижа за хората, които се намират на склона на своя живот, казва Теодор Димитров. Правим всичко, което допринася за доброто самочувствие на нашите обитатели, това са хора, които заслужават да се радват на добри грижи, казва управителката Даниела Константинова. Самата тя е магистър по социални дейности, преди година е защитила докторат по здравни грижи. Но се вижда и с просто око, че нейната всеотдайност и съпричастие към хората, които са в центъра, се дължат не толкова на дипломите и дисертациите, а по-скоро на човечността и доброто сърце. Без което мисията „Резиденция „Липник“ вероятно щеше да бъде невъзможна.