Всяка власт я нагажда по свой образ и подобие, гази през нея като в окосена ливада Българската конституция е многострадален исторически документ. За малко повече от две столетия държавност САЩ имат една. За половината от това време у нас са пет. Всяка власт я нагажда по свой образ и подобие, гази през нея като в окосена ливада. Възниква въпросът нужен ли е основен закон на отечеството? Търновската конституция е приета в старопрестолния град на 16 април 1879 г. Сред депутатите, които я подписват, е Иванчо Хаджипенчович. Неговият автограф стои и под смъртната присъда на Васил Левски. Прокоба, която ляга над документа!  Първото посегателство е на 27 април 1881 г. Тогава с помощта на военния министър и консерваторите княз Александър Батенберг извършва преврат. Насрочени са избори за Велико народно събрание в Свищов. Високият форум е призван да гласува на княза извънредни пълномощия за седем години напред. Резултатът е смазваща победа за роялистите срещу едва четирима конституционалисти, избрани в непокорното Търново. Там народното доверие получават Драган Цанков, Петко Каравелов, Петко Славейков и Михаил Сарафов. “Още с пристигането в Свищов пролича, че те не ще могат да влязат в Народното събрание. Из улиците се разхождаха сопаджии с внушителни сопи в ръцете, украсени с надпис Конституция”, разказва Екатерина Каравелова, която придружава мъжа си. Като виждат тоягите, четиримата се разбягват Каравелов и Славейков се прехвърлят в Гюргево, Сарафов отплава за Зимнич, а Цанков тръгва към Враца. На 1 юли Александър Батенберг пристига на кон. През гърдите му са препасани белите ленти на древноруския витяз Александър Невски. “С пълно доверие и с искрено самоотвержие аз се обърнах към любимия си народ - започва тронната реч князът. - Адресите, които ми се изпратиха почти от всичките части на отечеството, моето пътуване и резултатът от изборите за това Събрание, показват ясно и несъмнено какво е желанието на народа. То беше за мен една чест да видя, че моите мисли са били напълно оценени. Целта за която сте свикани, господа, ви е известна.” 304 велики народни представители парафират Режима на пълномощията. Батенберг им благодари и слага конституцията под седлото на коня. За втори път князът тъпче конституцията през 1886 г. На 26 август той абдикира и назначава регентство. “Регентството се състои от троица регенти, които се избират от Великото народно събрание”, гласи глава VI, член 27 на основния закон. Троицата по височайшата воля са Стефан Стамболов, Петко Каравелов и Сава Муткуров. Наричан Тиранина, Стамболов е сред малцината български държавници, които уважават конституцията. Той постъпва по американски - не издевателства с нея, а само я променя. Досега в щатската конституция са нанесени 27 поправки. Стамболов нарежда на експерти да изготвят закон за изменение на 13 члена в нашата. Той е гласуван от Шестото обикновено народно събрание и е утвърден от Четвъртото велико. Най-съществената промяна позволява на новия княз Фердинанд да сключи брак с католичка. Избраничката е Мария-Луиза Бурбон-Пармска. Годежът е обявен в замъка Шварцау, сватбата е вдигната във вила Пианоре на 8 април 1893 г. Вместо да благодари на Стамболов, булката се мръщи на трапезата. Били му излезли циреи, установява тя. “А тез подозрителни цирки по врата му... Боже мой, каква гнусота!”, прави физиономии невестата. Според промените Фердинанд вече е Царско Височество, но само на книга. Фактически той е васал на турския султан. Независимостта на България е обявена през 1908 г. в Търновград и тук е свикано Петото велико народно събрание. То трябва да прекрои отново конституцията. В лявата половина на залата обаче се е барикадирала злонамерена опозиция, водена от Александър Стамболийски. На 9 юни 1911 г. Фердинанд открива събранието. Стамболийски скача и заявява, че гази конституцията. В член 140 е записано, че князът свиква високия форум, но не е посочено, че го открива, аргументира се той. Очевидецът Иван Пеев-Плачков свидетелства: “Неговите думи бяха заглушени от шумните овации, които болшинството направи на царя. Но онова, което ми направи силно впечатление тогава, беше, че Фердинанд не се смути ни най-малко от това. Той прочете словото много спокойно и на слизане, за да излезе от събранието, той се спря, та каза няколко думи на Маджарова, покрай когото мина, изгледа кръвнишки Стамболийски, който беше наблизо, и излезе из събранието, без по-после да се оплаче било на министрите, било на бюрото за станалото.” На следващия ден председателят на парламента Стоян Данев съобщава, че от Министерския съвет е постъпило предложение за изменение на някои членове от конституцията. “Това предложение ще бъде отпечатано, раздадено на господа народните представители и турено после на дневен ред”, разяснява той. Започват батални сцени! Опозицията яростно атакува промените, мнозинството опълченски ги защитава. Опозицията плюе по монархизма, мнозинството старателно бърше. “Вие сте хайдути на правдините на народа!”, вика републиканецът Димитър Страшимиров. “Ти си вагабонтин! Долу!”, отвръщат му роялистите. Видинският депутат Илия Георгов дори дръзва да обвини в корупция Фердинанд. Бил заинтересован около някакъв заем, пледира той. “Ааа!” стене потресената десница. “Господин Георгов! Моля ви се, кой е заинтересован?”, не вярва на ушите си председателстващият Михаил Маджаров. “Държавният глава”, сквернослови Илия. Изключен е за три заседания. В крайна сметка мнозинството налага промените Трансформирани са отново 13 конституционни члена, един е напълно заличен. Навсякъде думите “княжество”, “княз”, “княгиня”, “княжески”, “княжеска”, “княжеско” са заменени с “царство”, “цар”, “царица”, “царски”, “царска”, “царско”. "Българският цар носи титлата Негово Величество цар на българите, а престолонаследникът – титлата Царско Височество”, провъзгласява член 6. Тези корекции са логични, защото България вече е царство. Член 17 обаче превръща Народното събрание в безличен регистратор на волята на монарха. Казано е: “Царят е представител на държавата във всичките й сношения с другите държави. От негово име правителството преговаря и сключва с другите държави всички договори, които се утвърждават от царя. Тия договори се съобщават от министрите на Народното събрание, щом като интересите и сигурността на страната допущат това.” Един екземпляр от преправения основен е обкован в сребърна подвързия. Тази редакция влиза в историята като Сребърната конституция Деветоюнският преврат през 1923 г. не суспендира конституцията. Това прави Деветнайсетомайският през 1934 г. Партиите са забранени, Народното събрание е разпуснато, страната се управлява с наредби-закони. Постепенно цар Борис III съумява да измести превратаджиите. Парламентаризмът е възстановен през 1938 г., но конституцията остава забравена. До 28 август 1943 г., когато внезапна смърт прекъсва живота на монарха. Тогава основният закон отново се появява в политическото пространство. Да се свиква ли Велико народно събрание за избор на регенти, е въпросът на деня. Премиерът Богдан Филов събира за консултация бившите министър-председатели. Александър Цанков е против и се застъпва за кандидатурата на княз Кирил. Има опасения обаче, че е държан настрана от политиката и чрез княгиня Евдокия може да попадне под вриянието на дъновистите “Намира на всеки случай за необходимо да се вземат мерки за отстраняване на тези влияния”, предава думите му Филов. После продължава да изрежда: “Мушанов е за избори за ВНС, но видя ми се, че не е твърде убеден в това, че те биха минали спокойно. Вел. н. с. да реши и въпроса за княза. К. Георгиев беше най-логичен и много добре се аргументира, като направи подробен анализ на положението. Той също иска избори; но не е много категоричен. Решително е против кандидатурата на княза, като се мотивира много добре, между другото и с това, че когато е бил изработен проект за уреждането на престолонаследието преди раждането на Симеона, било е предвидено престолът да мине не върху Кирила, но върху Мария Луиза.” Пенчо Златев бил против ВНС, за княза и настоявал да се бърза “Впрочем - допълва Филов - по-късно опозицията ми връчи едно изложение, в което се иска насрочване на избори за ВНС, подписано от Н. Мушанов, Ат. Буров, Кр. Пастухов, П. Стайнов, Д. Гичев, Вергил Димов, К. Муравиев, К. Георгиев, Н. Петков и д-р Ал. Гиргинов.” Кой да чуе? Без Велико събрание силните на деня се съгласяват на регентската тройка проф. Богдан Филов, княз Кирил Преславски и ген. Никола Михов. На 11 ноември 1943 г. те полагат клетва на тържествено заседание в парламента. “Така днес започва една нова страница не само в моя живот, но и в историята на България”, вдига чело Филов. Новата страница води до съветската окупация на 9 септември 1944 г. И пак до пустото регенство, което ни мъчи от Батенбергово време. Тодор Павлов, Венелин Ганев и Цвятко Бобошевски са така наречените червени регенти, назначени от правителството на ОФ. Филов, Кирил и Михов са разстреляни на 1 февруари 1945 г. Датата влиза в календара като “кървавия четвъртък”. След екзекуцията регентите посещават царица Йоанна. “Ваше величество, поднасяме ви нашите съболезнования…”, мънкат тримата. “След като вие господа сте си направили труда, използвам случая да ви предам, че не можейки да приема това, което стана, желая да замина, да напусна страната”, заявява царицата. “Ще трябва да говорим за това с министър-председателя”, отвръщат червените. По дипломатически съображения е решено да останат в България. Царското семейство отива в изгнание след референдума Република или монархия през 1946 г. В новите условия е нужна нова конституция, наречена Димитровска На 4 декември 1947 г. Георги Димитров е в Шестото велико народно събрание, което подписва документа. Героят от Лайпциг е на половинка водка - опиянен от щастие, че основният закон носи неговото име. “Георги Михайлов Димитро”, провиква се секретарят. “Всички министри, членовете на бюрото и всички народни представители стават прави. Продължително бурно ръкопляскат. Многократни възгласи "Ура!”, хроникират стенографите. Димитров се надига, олюлява се и се просва по очи пред масата с депутатския списък. Колеги от първите банки хукват да го спасяват. Един го вдига, друг му бърше с кърпичка морното чело, трети подава писалка, за да положи историческия автограф. Като оня на Иванчо Хаджипенчович! Ето я и Живковската, приета с уникален вот На 8 май 1971 г. Народното събрание решава поредната конституция да бъде приета с референдум. Той е насрочен за 16 май, един ден е отделен за преброяване на листчетата, после е предвидено всенародно веселие. “Провъзгласяването на приетата от народа нова конституция на Народна република България ще се извърши от Народното събрание на 18 май 1971 г.”, сочи член 12 на специалния закон, който регламентира процедурата. Така правилният резултат е обявен предварително! В слънчев пролетен ден 99,70 на сто от избирателите отиват до урните. Против конституцията са мижавите 0,25 процента. На 18 май зала “Универсиада” диша тържествена атмосфера. Кръстникът Тодор Живков се изправя на трибуната и заявява, че всички у нас и в чужбина, приятели и врагове, знаели изхода от референдума. Срещу дертлиловската имаше гладна стачка Гладна епопея е записана в аналите на Седмото велико народно събрание. През 1991 г. група депутати го напуснаха, а най-радикалните отказаха да се хранят. Те хвърлиха лъжиците и вилиците в знак на протест срещу начина, по който се кове сегашната конституция на Република България. Нарекоха я дертлиловска по името на нейните апологети Петър Дертлиев и Александър Лилов. Девет денонощия мъчениците на демокрацията не сложиха троха в устата. Подвигът им е феноменален, като се има предвид, че нашите парламентаристи са с генетично завишен апетит. В крайна сметка битката спечелиха яшните. На 12 юли председателят на събранието Николай Тодоров закуси с препечени филийки, хайвер и шунка. После пи едно кафе и отиде в събранието да обере гласовете на победата. Добра или лоша, в сегашната конституция е записано: “Гражданите, навършили 18 години, с изключение на поставените под запрещение и изтърпяващите наказание лишаване от свобода, имат право да избират държавни и местни органи и да участват в допитвания до народа.” Лъжепатриоти с малък диоптър за късогледство обърнаха “правото” в “задължение”. Сега българинът трябва да ходи принудително до урните и да избира ония, които ненавижда. Пак в конституцията четем: “Президентът и вицепрезидентът могат да бъдат преизбрани на същата длъжност само за още един мандат.”

АБВ издигна Георги Първанов за трети. Какъв диоптър са им очилата?