Глоджево е център, който непрекъснато „зарежда“ със състезатели по свободна борба спортните училища в Русе и Разград. Когато стане дума за нов прием на ученици, първо всички обръщат погледи към глоджевската школа. В този запазен през годините благодатен извор на талантливи момчета работи треньорът Сюлейман Паша. Затова и ни бе любопитно да му гостуваме, за да разберем как в едно малко населено място може да се поддържа огънят на традиционно славен спорт като борбата.


- Здравейте, разкажете ни за себе си.
- Роден съм през 1957 година. Борбата, както е при повечето глоджевци, винаги е била в кръвта ми. Като дете се записах в спортното училище в Разград. Няма никаква изненада, че започнах като състезател в свободния стил. При нас, глоджевци, всичко почва с борбите по поляните. Там се „измислят“ първите хватки. Като свободняк имам бронзов медал от национално първенство. В казармата бях част от трудовите войски. Забелязаха ме веднага от „Славия“ и ме поканиха в отбора. Така се получи обаче, че трябваше да се преориентирам към класическата борба. По принцип този стил не ми допадаше особено, но пак се справях добре. Веднага искам да кажа, че винаги ще съм благодарен на моя първи треньор Муталиб Джалилов.   
- А кога тръгнахте по неговия път?
- Беше през 1978 година. После прекъснах. Хванах се отново с треньорството през 1993 година, че досега. Треньорската работа не е никак лесна. Трябва да си наясно с характера на всяко дете, да го мотивираш, обгрижваш като баща и най-важното - да го пазиш от травми. Някои мои колеги често прибягват по принуда вече към практиката да изправят в подготовката едни срещу други възрастни срещу много млади състезатели. Тази игра е опасна, защото резултатът може да са много лоши и тежки травми. Е, някои ми намират кусури, че съм нямал документ за треньор. Живи и здрави да са, ако проблемът е в документа. Имам самочувствието, че работя честно и почтено. Освен това никога досега - като се почне от 1993 година - не съм вземал заплата за треньорската си дейност. Нито една стотинка! Продължавам да идвам в залата и да тренирам децата на обществени начала. И всичко е от любов към борбата и към младите, които имат талант. Няма нищо по-хубаво от спорта и трябва да направим така, че да ги насочим към спортуване. Тяхното влизане в залата е моята най-голяма печалба. Който не го разбира, си остава за негова сметка.  
- Кои са най-известните ваши състезатели?
- Мехмед Гази, който завърши русенското спортно училище, учи в Националната спортна академия. Догодина, живот и здраве, ще е дипломиран треньор. Надявам се да ни помогне много и да поеме щафетата. Мехмед е многократен държавен шампион в различните възрастови групи. Има 3 участия на европейски първенства. Кемал Софта, когото също пратихме навремето в русенското спортно училище, се дипломира във Велико Търново като учител по физкултура. Той е много амбициозен и ще продължи образованието си в НСА. И той е с титли и медали от държавни първенства. Алтан Яха е с две участия на европейски първенства. Юмит Османов пък завърши за учител по физическо възпитание и вече работи в глоджевското училище. Да споменем и Емин Ислам, републикански медалист и шампион. През миналата година Софта се класира трети в шампионата на мъжете, а Александър Николаев зае пето място. Последната ни гордост е Тургай Юмергюве. Той се върна съвсем наскоро от европейското първенство за кадети в Стокхолм. Тръгна с две победи и малко не му стигна да се пребори за медал. Бъдещето е пред него. Това са все момчета, които са учили и учат в Русе. 
- А ще пласирате ли и през тази година кадри към русенското спортно училище?
- Не, този път като никога ни се очертава нулев сезон. От година на година става все по-трудно. Затова ми предстои разговор с директора на училището в Глоджево г-н Алеко Алеков. Искам да обединим усилията си така, че наесен да посрещнем в залата колкото се може повече деца. Сега правим почти невъзможното с участия на наши състезатели на държавните първенства в абсолютно всички възрастови групи - като се почне с децата и се стигне до мъжете. 
- Колко души тренират сега при вас?
- Като съберем хората от всички групи, са към 40. Не са малко, но искам да са повече. А и знам от опит, че класата идва от конкуренцията. Погледнете какво става в националните отбори - там трудно можеш да си намериш вече равностоен човек за спаринг. А като бях състезател, само в нашия клуб имаше по 5-6 състезатели с изравнени възможности във всички категории. 
- Посрещнахте ни в малка, но много хубава и спретната зала. Кога и как успяхте да я изградите?
- Залата стана факт през 2012 година. Основното рамо ни дадоха от „Каолин“ АД. Аз работя в тази фирма и каквото съм искал като помощ за спорта, съм го получавал. „Каолин“ АД е солидният ни гръб, за което съм благодарен много. Не бива да се забравя в никакъв случай и помощта на общинския кмет г-н Георги Георгиев. Помагат ни - кой и с каквото може. Вижте какво сме изградили до залата - с такъв фитнес център разполагат малко клубове в България. Тренажори най-различни, само да има мераклии за тренировки! 
- Извинете, но не изглеждате никак весел. Защо така?
- Започна да ми натежава неразбирането на някои хора. Ще повторя пак - 25 години не съм взел и лев. През този период Глоджево спечели двайсетина златни, по още толкова сребърни и бронзови медала от национални първенства. Не е малко. Пък и времето си върви, наближават и моите години за пенсиониране. Който иска да дойде на моето място, нека да заповяда. Казвам го искрено. Аз ще помагам както досега. Според силите си все така ще продължим да правим турнири и да организираме народни борби. Когато видиш около тепиха и алая стотици, хиляди хора, ти става драго, че правиш нещо добро. Че и аз така - винаги ще се опитвам да правя добро. Хватката е на хорото да играят повече хора. Така ще е по-лесно, а ползата - за всички. Ето така мисля аз.