В Централния дом на архитекта тази вечер се проведе третата среща от инициативата „Архитектурни срещи” с надслов „За архитектурата, която не се учи в университета”, организирана от Съюза на архитектите в България (САБ) и Камарата на архитектите в България (КАБ).
Студенти по архитектура от четири университета в страната се срещнаха с практикуващи архитекти и представители на професионалните организации и строителния контрол. По думите на организаторите идеята за проекта се родила от обратната връзка на самите студенти. В анкета те споделили какво ги вълнува и какво искат да научат повече за професията, и най-вече за прехода от университета към първата работа.
„Притесни ме големият брой от вас, които нямат много ясна представа с какво се занимават КАБ и САБ”, каза арх. Росица Николова, председател на дружество "Архикод-София” към САБ, която откри събитието. „Създадохме инициативата „Архитектурни срещи”, защото искаме това да е един разговор между поколения, между млади студенти архитекти и вече практикуващи”, допълни тя.
В първата зала проф. д-р арх. Валери Иванов, доц. д-р арх. Стефан Аспарухов, арх. Денис Иванов и арх. Маргарита Козовска обсъдиха темата „Първата крачка: Какво не ни научиха в университета?“. Разговорът обхвана темите за навлизането на изкуствения интелект в професията, за уменията на архитекта отвъд архитектурата и за очакванията към младия специалист след дипломирането.
В разговор със студентите доц. арх. Аспарухов отбеляза някои от недостатъците на висшето образование. По думите му един архитект трябва да има силна социална чувствителност и способност за общуване. Той каза, че студентите не учат основи на правото и на икономиката и не знаят как функционират държавата и пазарът. Освен това те нямат нито една дисциплина, в която наистина да се научат да работят в екип. На трето място той отбеляза неумението да представят проектите си, така че да бъдат оценени.
Арх. Маргарита Козовска, заместник-председател на управителния съвет на КАБ, също разказа за предизвикателствата пред пътя на младия специалист. „Имайте предвид, че стъпката от университета към първата работа може да е малко шокираща”, каза тя.
„Нашата обща ценност е любовта към архитектурата”. С тези думи се обърна проф. д-р арх. Валери Иванов от AtekStudio към студентите в залата. „Когато практикуваш професията си с любов, това е страст. Когато я практикуваш без любов това е стрес”, каза той. Арх. Иванов даде и съвети на бъдещите архитекти. По думите му един млад архитект трябва да има познания във всички области на архитектурата. „Ако вие сте визионери и стратези, и ако искате да започнете архитектурата от нейната идея, то са ви необходими и познания по градоустройство”, каза той.
Във втората зала арх. Пламен Братков, арх. Димитър Караниколов, арх. Пламен Мирянов и арх. Атанас Панов обсъдиха темата „Пътят след дипломирането: Какво да изберем след университета?“ Те дискутираха стъпките в създаването на собствено проектантско студио, коментираха най-важното, което един млад архитект трябва да знае, отговориха на въпроси за това как се става проектант-строител и за това какъв е пътят на един архитект до голямата европейска сцена.
„Истинско удовлетворение е това да видиш проекта си, реализиран в най-големите му детайли”, каза арх. Пламен Мирянов.  Той насърчи студентите в залата да се интересуват как се реализират сгради изобщо. „Реалността е доста различна от концептуалното проектиране”, допълни той. По думите му студентите трябва да ходят на всички изложения, да се интересуват и да се обучават сами, защото животът минава в непрекъснато обучение. По отношение на трудностите, които трябва да премине един млад архитект в началото на кариерата си, арх. Мирянов каза:  „Минавайте през чиракуване, това е начинът да можете да минете от студентско ниво в реалността”.
Посланието на арх. Атанас Панов към студентите е те да вървят с малки стъпки през среда, в която да могат експериментират на „чужд гръб”. „Когато влезете в бюрото на едно утвърдено архитектурно ателие, вие имате пълната свобода да правите и казвате всичко, което мислите, но без да носите риска и отговорността”, каза той. На въпрос какво е най-важното, на което университетът не е научил студентите, но ще им трябва след дипломиране, арх. Панов каза, че това е въпрос, който няма отговор, защото по думите му всеки си има свой път. „За това какво трябва да научиш, отговорът го получаваш след като вече си го научил и си дадеш сметка, че не си го знаел”, каза той.
Освен двете срещи в залите, студентите имаха възможността да си изберат и един кабинет по избор, в който да се срещнат с представител на КАБ, на САБ или на Дирекцията за национален строителен контрол (ДНСК). В кабинета на САБ студентите се срещнаха с арх. Петър Диков, председател на управителния съвет на САБ, където обсъдиха пътя на един проект от белия лист до реализация. В кабинета на КАБ с арх. Борислав Владимиров, председател на управителния съвет на КАБ, те имаха възможността да си поговорят за това защо са важни конкурсите за архитектите, а в кабинета на ДНСК с арх. Деляна Панайотова, началник на ДНСК, за това какви са най-честите грешки в процеса на строителство.
В края на вечерта арх. Петър Диков увери студентите, че няма по-хубава професия от архитектурата, защото тя е една от малкото професии, в които, когато човек се обърне назад, може да види пътя си реализиран.
„И двете организации (КАБ и САБ) са отворени към младите хора. Ние разчитаме на вас, вие сте бъдещето. Ние сме готови да ви дадем опита, който сме натрупали през годините”, каза арх. Борислав Владимиров.
По думите им организаторите на събитието искат да продължат този диалог между поколенията, като създадат и един младежки клуб към Съюза на архитектите в България.