Здравословната ферментирала млечна напитка кефир, популярна предимно в Русия и бившите съветски републики, отново е на мода у нас. Лечебните й вкусови свойства се разпространяват бързо, и по форумите е пълно с хора, които по куриер изпращат един на друг кефирените зрънца. Грижите за т.нар. тибетска гъба трябва да са толкова постоянни, че отглеждането й прилича на осиновяване.

В традиционната медицина тибетската гъба не се използва за лечение. Кефирените зрънца, от които е съставена, обаче са полезни за здравето бактерии и дрожди в матрица от протеини, липиди и захари. Кефирът съдържа триптофан, калций, магнезий, фосфор, витамините B12, B1, витамин K, биотин. Твърди се, че млечната киселина във ферментиралата напитка подобрява обмяната на веществата, а въглеродната киселина намалява раздразнителността на лигавицата на стомаха и облекчава симптомите на хора с колит, гастрит, заболявания на черния дроб, бъбреците и белите дробове. Напитката засилва паметта и концентрацията, намалява телесното тегло, помага при лечение на диабет и алергии. Тибетската гъба подсилва имунната система, нормализира кръвното налягане, регулира холестерола и дава на организма необходими за него витамини. Напитката, получена от кефирените зрънца, се препоръчва на хора, страдащи от депресии, безсъние и дори рак (полизахаридите в кефира възпрепятстват растежа на раковите клетки). Положително въздействие има при анемия, бронхит, атеросклероза, хипертония и неврози.

Кефирът пречиства тялото от натрупаните токсини и подобрява потентността.

За болните от алкохолизъм лечението с тибетска гъба е препоръчително, тъй като тя напълно възстановява обмяната на веществата и лекува заболяванията, възникнали в резултат на злоупотребата с алкохол.

На външен вид тибетската гъба прилича на карфиол или на извара. Мирисът й е като на кисело мляко. Ако купите или ви подарят тибетска гъба, не се тревожете за хигиената. Ако тя не е отглеждана както трябва, не подквасва млякото. Кефирните зърна не търпят други бактерии. Замърсят ли се, потъмняват и умират.

Процесът на производство на кефир наподобява заквасването на прясно мляко. Вземете ли си гъба, извадете я от съда и я измийте добре със студена вода, като внимавате силната струя да не я повреди. Използвайте цедка или лъжица, но да не са метални. В широк съд, не по-висок от 15 см, сипете студено прясно мляко от хладилника. Отново с дървена или пластмасова лъжица пуснете гъбата в млякото. Имайте предвид, че една супена лъжица кефирeни зърна подквасват около литър и половина мляко. Сложете капак на съда, но не затваряйте плътно. Оптималната температура за ферментация е 22 градуса. Колкото по-топло е, толкова по-бързо се получава кефирът. Не разклащайте съда по време на ферментация, ако не искате получената смес да стане газирана и рядка. Можете да разберете дали кефирът е готов като наклоните леко съда настрани. Ако видите, че млякото се отделя от стените на съда, значи е готово. Гъстият слой, който се образува отгоре е признак за добра ферментация. Получения кефир извадете и сложете в хладилника за 24 часа. Така той придобива пълните си свойства. Измийте тибетската гъба със студена вода и отново я поставете в прясно мляко.

Ако искате да получите газиран кефир, при ферментация затворете съда с капачка.

Готовата смес оставете да узрее за 24 часа в хладилника също в плътно затворен съд. Газировката се засилва и ако се увеличи количеството на кефирeните зърна спрямо млякото, тъй като те отделят въглероден двуокис.

Гъстият и плътен кефир, наподобяващ нашето кисело мляко, се получава ако ферментацията е в покрит само със салфетка буркан и кефирeните зърна са много по-малко от млякото.

Кефирът променя свойствата си непрекъснато и се разваля бързо - за 2-3 дни. Сместа, престояла един ден, има лаксативно действие, докато ако сте го съхранявали 3 дни, по-скоро ще има обратен ефект върху червата.

По-старият кефир е противопоказен за хора с язви поради високата си киселинност, както и за деца поради ниския процент алкохол, съдържащ се в него и увеличаващ се при по-дълго съхранение. Психично болни и страдащи от епилепсия също не трябва да консумират престоял 2-3 дни кефир.

Отглеждайки тибетската гъба, ще забележите, че тя нараства с всеки изминал ден. След около 17 дни се разделя на две половини. Може да подарите едната от тях или пък да я изсушите и запазите.

Ако за първи път употребявате кефир, е възможно организмът ви да реагира. Напрежението при страдащи от черен дроб или бъбреци в съответните области може да се повиши, а лаксативният ефект на ферментиралата смес може да развали деня ви. След десетина дни пиене на кефир организмът свиква и състоянието му започва да се подобрява. Схемата на пиене на кефир е 20 дни, след което 10 дни почивка. По време на почивката гъбата трябва да се съхранява в хладилник в млечен разтвор, като млякото трябва да се подменя всяка седмица.

Кефирът може да се използва освен за здраве и за красота. Козметичните свойства на сместа са полезни за кожата - предпазват от бръчки, премахват умората и избистрят тена, изсветлявайки пигментните петна.

Ревматичните болки също може да облекчите като мажете болните места няколко пъти дневно. Раните и натъртванията също заздравяват бързо, ако се налагат с натопена в кефира марля.

Не се доверявайте сляпо на лечебните свойства, приписвани на кефира. Веганите например могат доста да поспорят относно ползата от млечнокиселите бактерии. Други изследвания сочат, че най-здравословното хранене е с тези продукти, които са в естествен вид и са добити в района, в който е роден и живее човек - тоест кефирът не би трябвало да е по-полезен за нас от българското кисело мляко. Но дори да вземете тибетската гъба само за да експериментирате с лечебните й свойства, може да я използвате и за да тествате чувството за отговорност на децата ви. Кефирените зрънца имат нужда от толкова много и постоянна грижа, че ако малките пропускат задълженията си, бързо ще разберете.

СЪВЕТИ

1.За направата на кефир използвайте студено прясно мляко, за да не повредите гъбата. По същата причина я измивайте със студена, а не с гореща вода.

2.За да не потъва гъбата, първо сипете млякото, а после я поставете в съда.

3.Ако искате да не прецеждате полученият кефир, извадете гъбата с пластмасова или дървена лъжица и консумирайте така получената смес.

4.Използваният съд, в който млякото ферментира, да не бъде по-висок от 15 см - буркан или пластмасова кутия.

5.Не е задължително гъбата да се държи в хладилник. Това се прави само ако оставяте млякото да ферментира през деня по време на летните жеги.

6.Ако видите, че гъбата се е разлигавила, измийте я добре със студена вода, залейте я да потъне в прясно мляко и я сложете в хладилника за 2-3 денонощия. Друг вариант е да я изсушите и реактивирате.

7.Млякото да бъде около три четвърти от обема на съда, в който ще се прави кефир, защото при ферментация зрънцата на гъбата увеличават обема си и се размножават.

8. Въздържайте се от употреба на алкохол по време на лечението с тибетската гъба.

9.Консумира се сутрин половин час преди закуска или вечер - около час преди сън. Поради лаксативния ефект на кефира особено в началото е препоръчително да пиете ферментиралата течност вечер.