Диванчето в неговия кабинет и днес е едно от най-известните в света. Дори има теория, че неслучайно в многобройните телевизионни шоута гостите сядат на диванче. Така водещият по-лесно надниква в душите им и ги анализира, за да покаже на публиката всичките им страни, не само най-добрите. Е, това не е точно психоанализа, но звучи изкушаващо за продуценти, водещи и журналисти. Но всички те са подражатели, а оригиналът е един - откривателят на психоанализата д-р Зигмунд Фройд, от чието рождение днес се навършват точно 160 години.
Зигмунд Шломо Фройд е роден на 6 май 1856 година в еврейско семейство в град Фрайберг (днес Пршибор) в Моравия, по това време част от Австрийската империя. За произхода на семейството няма много сведения, но се предполага, че то произлиза от Галиция. Баща му Каламон Якоб Фройд (1815-1896) е скромен търговец на вълна и има две деца от предишни бракове. Зигмунд е първото дете от неговия трети брак, с Амалия Натансон (1836-1931), от който се раждат още пет момичета (Анна, Роза, Мици, Долфи и Паула) и едно момче (Александър).
Според неговия биограф Анри Еленбергер
„животът на Фройд е пример за постепенно обществено издигане от долната средна класа до най-висшата буржоазия“
Семейството му, както повечето виенски евреи, постепенно се асимилира в местното общество. Младият Зигмунд не е възпитаван в стриктно следване на еврейските традиции и макар че е обрязан при раждането си, образованието му не е традиционалистично, а отворено към философията на Просвещението. Той говори немски език, както и ладински, езика на сефарадите.
Зигмунд Фройд прекарва първите си три години във Фрайберг, след което семейството се премества в Лайпциг, а през февруари 1860 година се установява за постоянно в еврейския квартал на Виена, някогашното гето на австрийската столица. Фройд остава да живее там до принудителното си изгнание след аншлуса от 1938 година. Между 1860 и 1865 година семейството се мести многократно в квартала, докато накрая се установява в Пфефергасе в Леополдщат.
Зигмунд получава първите си уроци от майка си, а след това и от баща си, след което, по спомените на неговата сестра, е изпратен в частно училище. Той учи в еврейските начални училища в квартала, като
още осемгодишен чете Шекспир, Омир, Шилер и Гьоте
От 1866 до 1873 година учи в средно училище. Отличен ученик, той е първенец на класа си през тези седем години в общинската гимназия. Сред неговите учители там са ботаникът Алоис Покорни, историкът Анака и политикът Виктор фон Краус. Фройд научава и испански език заедно със своя приятел от детинство Едуард Зилберщайн, с когото по-късно поддържа оживена кореспонденция. Освен това има познания по италиански, френски, латински и гръцки език. През 1873 година завършва гимназия, получавайки отлична оценка на матурата.
След краткотраен интерес към правото, който проявява под влияние на своя приятел Хайнрих Браун, Фройд се насочва към кариерата на зоолог. Все пак той
решава да учи медицина, може би подтикнат и от чутото по време на публично четене стихотворение на Карл Брюл „Природа“
приписвано по това време на Гьоте. В края на 1873 година той постъпва във Виенския университет, където става привърженик на биологичния дарвинизъм, превърнал се в модел за собствените му научни изследвания.
По време на следването си Зигмунд Фройд асистира в курсовете на философа Франц Брентано и ентусиазирано прочита „Мислителите на Гърция“ на Теодор Гомперц и томовете на „История на гръцката цивилизация“ на Якоб Буркхарт. Брентано разглежда възможното съществуване на несъзнаван ум в своята книга от 1874 година „Психологията от емпирична гледна точка“. Макар самият той да отхвърля несъзнаваното, разсъжденията му вероятно помагат на Фройд да се запознае с тази концепция. Той се запознава и с трудовете на Теодор Липс, който е един от главните застъпници на идеята за несъзнаваното и емпатията.
Фройд чете Фридрих Ницше като студент и купува неговите събрани работи през 1900 година, годината на смъртта му. След като съобщава на Вилхелм Флийс, че е купил събраните работи на Ницше, Фройд добавя, че все още не ги е отворил. Ученици на Фройд започват да отбелязват аналогии между неговата работа и тази на Ницше. Но след ранния интерес към автора на теорията за свръхчовека Фройд
насочва вниманието си далеч от метафизичните въпроси
Зигмунд Фройд се дипломира осем години след началото на своето следване, което прекъсва няколко пъти заради военната си служба и заниманията си с научни изследвания извън рамките на редовното обучение. През 1876 година, с финансовата подкрепа на Министерството на просветата, той провежда изследвания върху жизнения цикъл на змиорките в станцията по експериментална морска биология в Триест, ръководена от Карл Клаус. Той прави дисекции на голям брой змиорки и потвърждава наличието на тестиси при мъжките.
Между 1876 и 1882 година Фройд сътрудничи на физиолога Ернст Вилхелм фон Брюке, чиито теории оказват значително влияние върху него. В оглавявания от Фон Брюке Физиологически институт, където постъпва през октомври 1876 година като физиолог-асистент, Фройд се запознава с лекарите Зигмунд Екснер, Ернст Флайшъл фон Марксов и най-вече Йозеф Бройер, който му прави силно впечатление и 
привлича вниманието му към случая на млада истеричка, станала известна по-късно с псевдонима Анна О
При Фон Брюке Фройд се занимава с изследвания в две области, които малко по-късно привличат по-широко внимание - невроните и кокаина. През този период той става привърженик на позитивистките теории на Емил дю Боа-Реймон, които описват биологичните процеси като детерминистично определени от физико-химичните сили.
Фройд започва да пуши на 24 години - отначало цигари, а впоследствие и пури. Той смята, че пушенето засилва капацитета за работа и че може да го контролира. Въпреки предупрежденията на своя колега Вилхелм Флис и влошаването на здравето си, Фройд остава пушач, като в крайна сметка заболява от рак на небцето.
През 1879-1880 година Фройд отбива военната си служба. Той използва това време, за да започне свой превод на събраните съчинения на Джон Стюарт Мил, от които превежда само есето за еманципацията на жените и за да задълбочи своите познания за теориите на Чарлз Дарвин. През юни 1880 и март 1881 година Фройд издържа своите финални изпити в университета и на 31 март 1881 година се дипломира.
Непосредствено след дипломирането си Зигмунд Фройд продължава своята работа във Физиологичния институт на Ернст Вилхелм фон Брюке, а след това в продължение на два семестъра работи в химическа лаборатория. Същевременно той прави и собствени изследвания в областта на хистологията.
През юни 1882 година Фройд 
напуска Фон Брюке, за да започне лекарската си практика
Самият той по-късно твърди, че причина за това е съветът на Фон Брюке, според когото това би му създало добра репутация. Според някои биографи целта на Фройд е да подобри материалното си положение, тъй като по това време се запознава с Марта Бернайс, дъщеря на заможен еврейски търговец, за която има намерение да се ожени. Двамата наистина се женят, но едва през 1886 година, когато Фройд открива собствен кабинет за консултации.
През октомври 1882 година Зигмунд Фройд става хирург във Виенската болница, която по това време е един от медицинските центрове със световно значение. От май следващата година работи в психиатричния отдел под ръководството на Теодор Майнерт, където продължава изследванията си в областта на хистологията, работейки главно върху гръбначния мозък.
През септември 1883 година Фройд е прехвърлен в отделението на доктор Шолц, където придобива първия си клиничен опит с нервно болни. През декември същата година, след като прочита статия на доктор Ашенбрант, той насочва интереса си към кокаина и стига до извода, че той има положителен ефект при умора и симптоми на неврастения. В своя статия „За коката“ от юли 1884 година той препоръчва употребата му при различни проблеми. Прочитайки публикация за лекуването с кокаин на пристрастяване към морфин Фройд прави опит да го приложи върху своя колега и приятел Флайшъл фон Марксов, но не постига успех и той по-късно се самоубива.
Видно е, че Фройд не плува по течението, а постоянно търси нови пътища. Това, с което остава в историята, е психоанализата.
Както знаем, 
едно от основните открития на Фройд е Едиповият комплекс
Той се развива през периода между три и шест годишна възраст, според някои е най-силно интензивното емоционално преживяване в живота и начинът, по който той бива разрешен (или неразрешен) определя в голяма степен личността на субекта и начинът, по който той създава връзки и взаимоотношения.
Едиповият комплекс се изразява в следното - на около тригодишна възраст децата откриват разликата между половете, разделението между мъже и жени. Откриват също и любовните връзки и взаимоотношения. В момента, в който детето се себеопредели като принадлежащо към единия от двата пола в неговия живот все още майката и бащата са най-значимите и близки обекти. Поради това малкото момче решава, че иска да се ожени за майка си, а малкото момиче за баща си.
Съществуват и мнения, че при момичето първоначално желанието е за брак с майката, а чак после идва момента на желанието към бащата. Така или иначе, това е
силно интензивен период, изразяващ се в преживяване на отхвърляне, невъзможна любов, гняв, вина, чувство за малоценност и т.н.
Как всичко това ще бъде разрешено зависи в голяма степен от родителския отговор на инфантилните детски желания, но и на субективния поглед на детето.
Как обаче се свързва откриването на Едиповия комплекс с личната история на Фройд. Имал ли е Фройд Едипов комплекс, за да може да го открие впоследствие?
Бащата на психоанализата е израснал в едно доста нетипично за своето време семейство. Баща му Яков Каламон Фройд е фигура, която се явява символ на упадъка на патриархалното семейство и общество, характерно за живота в Европа от 19 век - има три брака с общо дванадесет деца. Освен традиционните юдейски ценности се увлича и по мистичните вярвания на хасидизма. По-късно дори се отрича от еврейството си. Известен е анекдотът, в който бащата, вървейки заедно с невръстния Зигмунд, е нападнат, обиден и унизен от антиеврейски настроени хора, при което показва слабост и малодушие.
Майката на Фройд е с двадесет години по-млада от него. Тя се явява 
противоположност на баща му - властна, красива, енергична и решителна, вечно налагаща се над околните
Фройд е първородният и син и като такъв остава нейният тотален любимец и предпочитан пред братята и сестрите си. Нарича го „mein goldener Sigi“ -моят златен Зиги и винаги проявява по-специално отношение и внимание към него.
Така Фройд расте в една много неспецифична за своето време среда - слаб баща, символ на упадък и деградация. И от другата страна - властна и силна майка, която изразява своето предпочитание към него. Това е една патологична за всяко малко момче ситуация. При навлизането в своя Едип, то ще си изгради представата, че майка му предпочита него пред баща му, че би могъл да отстрани и победи бащата натрапник и да заеме неговото място - фантазъм, свързан с чувство на тревожност, вина и предпоставка за развиването на невроза. Така че може да се предположи, че Зигмунд Фройд 
не е успял да разреши своя собствен Едипов комплекс - да се откаже от майка си и от съревнованието с баща си
По този начин остава една несъзнавана инцестна фиксация, която оказва влияние на по-късен етап в живота.
Можем да заключим, че всичко, което е открил Фройд, е дошло от неговото собствено несъзнавано. Парадоксално - самият той остава без своя собствена анализа, тъй като никой не се наема с амбициозната задача да анализира патриарха на младата прохождаща наука. Известно е, че по-късно той също е имал предпочитания и по-специално отношения към дъщеря си Ана Фройд, която е и единствената от учениците му, които го подкрепят и не подлагат на критика и преразглеждане. Това показва, че неразрешеният Едип се предава от поколение на поколение, но не по генетичен, а по преживелищен път.
Днес психоанализата е едно от основните течения в психотерапията и много от ранните и идеи са все така актуални - за несъзнаваното, за динамичния конфликт, за преноса, защитните механизми и проекции. Едиповата конфигурация също е актуална, макар и да е подлагана на преразглеждане по-късно от множество аналитици като Жак Лакан и като британската школа на обектните отношения. Всичко това, обаче се ражда от детството на Зигмунд Фройд.
По материали от интернет