Има спортове и спортове! А времената тъй се сменят, че децата вече далеч не се палят само по традиционните футбол, баскетбол, волейбол или леката атлетика. За добро или за зло хитът в България през последните години са бойните дисциплини. Някои не ги приемат, други казват, че те ще са бъдещето и голямата атракция за години напред.
По този път тръгва и Спортистът на Русе за 2015 година Тодор Събев. Победителят в анкетата на „Утро“ и Община Русе сам избира посоката, при това още преди да тръгне на училище. Едва на 5 години Тошко моли родителите си да го запишат да тренира бойни спортове.
Невръстният малчуган избира залата на клуб „Приста“ и заниманията при треньора Михаил Георгиев покрай натрупаните ярки впечатления от филмите със смели, бързи, ловки, безстрашни и силни мъже, които могат да се справят с лекота срещу всеки съперник. 
Навършва 6 години и вече участва в първото си състезание в зала на Велико Търново. Завършва пети на карате в дисциплината ката. 
На 8 години се връща във Велико Търново, за да спечели първия си медал
- бронз на кумите.
После следват толкова много отличия от държавни първенства и турнири, че не може да ги преброи. 
А призовете са преди всичко плод на напористата му и силна майка. Когато влиза в тийнейджърските години, нещо се обръща в душата му и пробва да се откаже на два-три пъти. Тя е непреклонна: „Трябва да продължиш! Няма да се предаваш!“
Днес е повече от признателен, че тогава не обръща гръб на съветите й.
„Ако не беше майка ми, нямаше да постигна тези успехи“, отчита Тодор.
А успехите му са истинска шампионска огърлица. Печели абсолютно всички държавни титли на България в първенствата за различните възрастови групи на карате шотокан и джу-джицу. Парадоксът е, че му липсва само националната титла при младежите. Изпуска я на два пъти не защото е по-слаб от съперниците във финалните боеве, а защото го дисквалифицират. Все за едно и също - за нанесен по-силен и плътен удар от допустимото...
Такъв е спортът му - да нанася и да получава удари. Казва, че
един спортист трябва да свикне с болката и да я преодолява
с огромното желание за добро представяне. Да забрави всичко, да стисне зъби и да се държи като мъж. А и нали не става дума за балет или фигурното пързаляне!
През 2007 година преминава в клуб „Динамо“, създаден от покойния Иван Манджаров и Борислав Кисев. Турнирите и първенствата у нас са безапелационно негови до 2011 година, когато къса коленни кръстни връзки. Белята става на световно в Русия. Бие с лекота в първите си две срещи, но в третата усуква жестоко крака си. Болката е страшна!
В продължение на цял сезон е извън любимия си спорт, но след операцията решава, че трябва да работи поне за общофизическа подготовка. Рамо в този тежък момент му дават Манджаров и Кисев
„Те не ме оставиха за секунда. Непрекъснато ме мотивираха. Тръгвах към залата подпрян на патерици. Единственото, което можех да направя в началото, бе работа за горната част на тялото“, разказва Тодор.
През 2012 година става държавен шампион за мъже. През следващия сезон тръгва за световно първенство по карате-шотокан в Сърбия. Излиза в така наречената отворена категория. По правилник участниците в нея са с различно тегло. Жребият може да те срещне с 60-килограмов боец, но може да те противопостави и на състезатели със 100 килограма и отгоре.
С неговото тогавашно тегло между 60 и 70 килограма 
печели световната титла във финал срещу доста едричък сърбин
Не се стряска, вкарва повече бързина и съдиите вдигат ръката му. 
На това първенство се бие и на втори фронт - като участник в междинната група със състезатели от 18 до 21 години. И в нея печели златен медал. Същото година е трети на европейското.
Втората световна титла става факт през 2014 година. Във финала на унгарска земя за категория до 70 килограма побеждава реномиран румънски състезател. Най-високото място за него върху стълбичката на победителите е и на европейския шампионат. 
Хеттрикът от световни титли би трябвало да бъде реализиран през 2015 години, но изненадващо остава на второ място. Отбелязва накратко, че причината се крие в някои пристрастни съдийски решения. Затова пък сезонът приключва с поредно европейско злато.
Звездните му успехи на джу-джицу в международен план са първо място в първенствота на Стария континент през 2010 година. 
Казва, че е нормално да се учи от всички добри майстори.
Не му харесва обаче модата да се създават и да се почитат кумири
Допада му какво прави в боя азерът Рафаел Агаев, но дотам. Счита, че ще е абсолютна и глупава грешка, ако залитне да копира или да подражава на някого.
„Искам да изградя и да наложа мой стил, такъв, какъвто аз го разбирам. Не искам да бъде ничие копие или подобие“, убеден е спортист номер 1 в анкетата на „Утро“.
Категорично не приема за нормални изкушенията на някои расли, но недорасли, тренирали, но недотренирали момчета да парадират със сила, умения и „мъжкарство“ извън спортното поле. За него 
уличните побойници, тръгнали да се доказват пред момичета или по някакъв друг повод, не са истински мъже
„Такива хора издават признаци на голяма слабост. Силният човек няма да тръгне да раздава юмруци по улиците“, отсича Тодор.
А какъв ще бъде отговорът му, ако го провокират. Обяснява, че не помни такъв случай и че силно се надява да няма.  
Спонтанната му и ранна детска любов към спорта се повтаря и при желанието да има истинска и достойна  професия. От малък са отличава със силно чувство за справедливост, затова и неслучайно учи специалността „Право“ в Русенския университет. Сега е четвъртокурсник и все още не е ясно в каква област ще специализира, но категорично знае, че ще работи в системата на правосъдието. Това е втората му детска мечта, която е на път да бъде изпълнена.
Освен редови състезател шампионът е и треньор на момчета и момичета в клуб „Динамо“. Признава, че този ангажимент му допада силно. И че иска да възпита младите в духа на японските бойни спортове. А те 
учат на най-важното - дисциплина и самодисциплина!
Времето му е твърде оскъдно и е подредено по часовник - сутрешен спринт към Русенския университет, тренировки, всяка от които трае поне 2 часа. Следва връщане вкъщи и труд по студентските задачи. 
В малкото свободни часове обикновено обича да се разхожда с приятели. И да чете. Чете и препрочита нещо, което може да го развесели и разсмее. Избягва да се товари с мрачни и дълбокомислени сюжети. 
Календарът през тази година пред него е европейско и световно първенство. Ще опита да дублира титлите си. Само си пожелава да се опази от контузии. Нататък ще е по-лесно. 
И понеже 
2015-а бе повече от благодатна за него
с титлите, признанията на спортните журналисти и първото място в анкетата за състезател на седемдесетилетието в Русенския университет, държи да благодари специално на хората, превърнали го в добър човек и шампион.
На първо място и без уговорки поставя майка си.
„Без нея нямаше да постигна нищо. Тя ми даде старта и вярата си, че мога“, повтаря Тодор.
Не забравя първия си треньор Михаил Георгиев, помогнал му при наливането на основите. Специалните му благодарности са още за без време споминалия се Иван Манджаров и за Борислав Кисев.
Всъщност, с Кисев до себе си планира атаките към новата световна и европейска титла. Двамата ще изготвят  такава програма, че да бъде във върхова форма в най-точния за нови победи момент. С българското знаме върху гърба си на почетната стълбичка поредната шампионска мисия на някогашното 5-годишно и запалено по бойните спортове момче ще бъде изпълнена.