Казват, че чрез силата на духа и истинска вяра може да постигнеш много неща и да сбъднеш и най-смелите си мечти. ММА боецът Светослав Захариев-Сисо е впечатляващ  пример за това как с уповаване в Господ и с постоянство може да преминеш през трудностите и въпреки че си бил на крачка от смъртта, да не се предаваш и отказваш, да не изгубиш усмивката и чувството си за хумор. 33-годишният спортист и брат му Емил са едни от най-известните състезатели, но от близо шест години Сисо е в инвалидна количка след тежка катастрофа. Световният шампион по граплинг обаче не престава да се бори за възстановяването си и е категоричен, че инвалидният стол не му е попречил да преследва мечтите си.
Вярвам и знам, че ще стана от инвалидната количка
и прохождането ми ще стане в един миг, даже няма да разбера. Усещам, че ще е много скоро и съм готов. Хората си нямат представа колко е важно здравето. В момента съм зависим, защото не мога да правя сам някои неща, и това е много тежко. Но аз мечтая като здрав! Мисля за това как съм изправен. Дори залата по бойни спортове, която ще отворим и в която ще има уреди за рехабилитация, ще е със стълби, споделя Сисо.
ММА боецът, който сега е треньор, иска да помага на други хора в сходно на неговото положение, като освен редовните тренировки ще се занимава и с деца с увреждания. Идеята на Сисо е в залата, освен уреди за тренировки, да има и приспособени уреди за рехабилитация, които ще подпомогнат не само неговото прохождане, но ще се използват и от деца с двигателни проблеми. Самият той два пъти в седмицата е на рехабилитация, а почти всеки ден е във фитнес залата, където обаче е зависим от приятели, за да използва уредите.
На 25 март 2013 година, когато ММА звездата е на върха на спортната си кариера и има абсолютно всичко, което едно младо момче може да иска, животът му се преобръща. След зверска катастрофа край разградското село Осенец
Сисо е с разместени шийни прешлени и парализирани крайници
"Тогава работех като лична охрана и шофьор и трябваше да взема една жена от Бургас. Пътувах посред нощ, беше последната слана и около 8 часа на един завой край Осенец колата поднесе, опитах се да я овладея, но не успях. Запътих се към една канавка, забих се и усетих как все едно някой ме хваща с две ръце и ме изхвърля от страничната врата. Започна едно търкаляне, което аз не усетих. Озовах се на земята, опитах се да стана, но не можех да мръдна. Усетих едно щракване във врата и тъй като съм завършил "Кинезитерапия" прецених, че е по-добре да стоя на място. Линейка ме закара в Разград, оттам в Русе, след което отидохме във ВМА в София, като през цялото време не си усещах краката и питах брат ми краката ми там ли са. Оперирали са ми три пъти колената и винаги съм си усещал по някакъв начин краката, но този път все едно ги нямаше, все едно бяха отрязани. Поставиха ми шина и затова не можех да си видя краката, но след като ме настаниха на болничното легло и ми вдигнаха единия крак, първата ми реакция беше: Този крак моят ли е? Нищо ми няма, ще проходя", разказва за тежкия инцидент Сисо.
До този момент атрактивният ММА боец, който впрочем е
последният българин, който се е бил с Благой Иванов-Багата
има изключително динамичен начин на живот - спи по 3-4 часа, прави по три тренировки на ден.
"Имах всичко по светските стандарти - световен, европейски шампион, известен в цяла България, разполагах с достатъчно пари, карах най-хубавите коли, без да плащам ремонти и бензин, женско внимание никога не ми е липсвало. Всеки търси любов, радост и мир под различна форма. Аз също съм ги търсил и не можех да ги намеря. Мислех, че ги получавам, но съм ги получавал за малко и след това отново празнина. След като повярвах истински в Господ, любовта, радостта и мирът започнаха да идват отвътре. Ако идваха отвън, тази катастрофа и това да седна в инвалидна количка, щеше да ме унищожи. 55 дни не бях влизал в банята, на 39-тия ден ме изправиха, а аз веднага припаднах. Ако го нямаше Господ, ако я нямаше вярата ми в Господ, че един ден всичко ще приключи, това щеше да ме убие, просто щях да се самоубия", връща се назад Сисо.
Той започва да вярва истински в Господ около година преди тежкия инцидент. Тогава
спортистът, който е възпитан в мюсюлманско семейство, решава да се посвети на Господ
и става силно вярващ.
"По това време имах приятелка, с която много се карахме, като тогава даже не разбирах за какво се караме. Сега вече, след като станах вярващ, разбрах хората на колко лъжи вярват и тези лъжи ги карат да мислят или да действат по определен начин. В умовете им има крепости, които ги карат да действат така. Покрай майка си приятелката ми започна да посещава евангелска църква, като стана силно вярваща и започна много да се променя. Веднъж ме покани да отида с нея на църква във Велико Търново. Съгласих се, като седнах най-отзад. Слушах с някакво предубеждение и мнителност. Не знам точно какво съм слушал, но бях супер докоснат, нещо свръхестествено се случи и започнаха да ми текат сълзи. И не можех да спра да плача. Не мога да си го обясня и започнах да търся логика, но в случая не можех да намеря, защото за първи път ми се случва нещо такова. Като приключи проповедта, останалите ми казаха, че това е докосване от Бог. Всички в България казват, че са християни, но в Библията се казва, че трябва да повярваш в сърцето си и това да си проличи в живота ти, в думите, в отношението и делата ти.
От живот в егоизъм да стигнеш до това да раздаваш живота си за другите с любов
Така се случи и с мен", обяснява Сисо.
От този момент ММА боецът започва редовно да слуша проповеди, да търси духовното и пътя към Господ. Започва да чете Библията, за която казва, че е Божието слово и е описание и наръчник за нашия живот.
"Господ е поставил както физически, така и духовни закони, и когато ходим срещу тях, сами вредим на себе си, сами се наиграваме и после обвиняваме Бог. Когато не вървим по правилния път, тогава злото идва. Хората са свикнали да прехвърлят отговорността на Господ. Ако Господ ме обичаше, нямаше да се случи това, нямаше да има толкова зло... Къде е Господ сега или например за катастрофата - защо се блъснах, защо Господ е позволил това да се случи... По време на инцидента аз карах с неправомерна скорост за тази настилка и колата е поднесла. Кой ми е виновен - аз сам съм виновен", казва Сисо. 
Заради вярата в спортиста започва промяна, която той описва като неусетна, но вече размишлява и вижда нещата по съвсем различен начин.
"Започваш просто да го искаш, ти започваш да ставаш нов човек. Получи се една трансформация. Вярата беше до такава степен истинска, че животът ми започна да се променя. Не от страх от наказание или от Ада, а от любовта на Господ. Бях такъв, че много съдех хората. Когато обаче започнеш да разбираш кой си, какъв си, колко струваш, по съвсем различен начин започваш да се държиш с останалите", споделя шампионът.
След катастрофата Сисо претърпява няколко операции и има свръхестествено преживяване
по време на едната, която е животоспасяваща заради запушване на белия дроб. "Чух и видях неща! Видях едни хора, които вървят смачкани и прегърбени с много тесни обувки в страдание и мъка, и чух глас: Никога не съди някой, преди да си извървял поне няколко километра с неговите обувки. Другото, което видях, бяха скъпи коли, хора с пари, и изведнъж всичко изчезна, изгоря и чух глас: Суета на суетите, всичко е суета и един ден всичко ще изгори. Това също беше като катарзис! Трябва да се научим да разпознаваме кое е ценно, нужно, защото хората отделят времето си за безсмислени неща", разказва спортистът.
След операция на гръбнака и престой от няколко седмици във ВМА в София, Сисо веднага започва рехабилитация в Плевен при доц. Пенка Баракова, за която казва, че е уникална жена. Тя му е преподавала в Русенския университет, докато следва "Кинезитерапия", и въпреки че не работи частно, го приема.
"Тогава аз имах само глава и една ръка, която не действаше, не можех да задържа шише.
Нямах глас от интубацията. Тялото го нямаше!
Лека-полека с рехабилитацията и вярата, гласът изведнъж се върна, ръката изведнъж се върна. С нашето семейство не разбрахме кога се върнаха, не го отчетохме, тъй като се бяхме фокусирали върху краката. Не го оцених заради това, че очите ми бяха в липсата", спомня си Сисо. И допълва, че така и хората се съсредоточават върху липсата и болката и не оценяват малките победи, които водят до спечелването на цялата война.
Още в леглото той започва да тренира с гирички от по един килограм, като прави по 10-12 бройки, но се изморява много, а вечерта преди катастрофата е можел да вдигне 100 килограма. Но и в този момент борбеният мъж не попада в капана на отчаянието и продължава напред. Само след около година и половина във фитнеса той отново вдига 100 кг от лежанка.
След около 2-3 месеца рехабилитация в Плевен, Сисо продължава в Русе при негов колега от университета - Цветомир Цанков, който е кадър на доц. Баракова. Решава да отиде в клиника в Павел баня, но
получава инфекция и следва нов критичен момент
"Прекарах по болници около година, постоянно влизах-излизах. Бях с 42 градуса температура, кръвното ми беше 44/22, 34/21..., а докторите казваха, че това е невъзможно и че при такова кръвно си пътник. Отдавам го единствено на това, че Господ ме е пазил", споделя спортистът.
Докато преминава през всички тези трудни периоди и се бори за живота си, Сисо не посещава църква. В един момент обаче брат му вижда, че вярата го крепи, и започва да го води с количката. 
"Аз преминавах през всичко това с усмивка, не спрях да се смея, да се радвам, да тренирам. Отново започнах да ходя на църква и всичко с болничния престой и инфекциите приключи. И не вярвам, че е съвпадение. С вяра и постоянство няма как нещата да не станат. Лека-полека организмът ми започна да се възстановява", разказва Сисо.
По време на тренировките във фитнеса негова приятелка го моли да тренира детето й и той приема.
Постепенно сформира група от деца, с които работи с удоволствие и това го крепи и вдъхновява
Така се ражда и идеята да направи зала за тренировки, която да се ползва и от деца с увреждания. Общината в лицето на кмета Пламен Стоилов и на шефа на общинско предприятие "Спортни имоти" Веселин Богданов му предоставят помещение, а пред спортиста стои задачата да събере средства, за да го оборудва.
Наред с тренировките и оборудването на залата, Сисо подготвя и книга, която ще е биографична. Заглавието й е "Аз, Треньорът", а в нея представя себе си като състезател и треньор, но също и Господ като треньор, който гледа отстрани, вижда грешките и поправя.
Идеята за книгата се ражда спонтанно у русенския спортист, който и като ученик, и като студент е бил отличник, но писането на есе винаги му е било ужасяваща задача.
"До десети клас нямах нито една двойка, но тогава по "Свят и личност" ни дадоха есе. Аз не можех да пиша и възложих тази задача на възпитателка в спортното училище. Тя написа 2-3 страници голям формат уникално есе и на следващия път госпожата ми го връща, а под зачеркнатия текст пише: Не е по темата", разказва Сисо, като отбелязва, че след като е повярвал истински в Господ, просто е открил писането като някакъв вид дарба. 
Той има идея да провежда и мотивационни семинари за целите в живота, взаимоотношенията като те в началото също ще са с благотворителна цел за събиране на средства за залата.
След обратите в живота Сисо е научил, че не е важно колко и какво имаш, а кого имаш
"За съжаление, научих също, че много приятелства са на основата на използвачеството или на принципа: дай ми и аз ще ти дам, и ако спреш да бъдеш от полза, те пропадат. Но аз се радвам за всички истински хора, които останаха до мен. Имам приятели, имам моето семейство, брат ми, приятелката ми, които ме подкрепят и заедно продължаваме да се борим до пълна победа. Благодаря им от сърце за всички грижи и за любовта, която ми дават. Благодаря на тогавашния ми работодател Христо Вълков, който беше и е до мен през тези години", споделя Сисо. И докато продължава да се бори и работи за осъществяването на своите цели, спортистът насърчава всички: "Мечтайте, поставяйте си цели и ги преследвайте, вярвайте в Господ и в себе си, обичайте се, правете на другите това, което искате те да правят на вас, и светът ще стане едно по-добро място!".