Инж. Владислав Великов е специалист по подобрителни процеси и синхронно производство. Реализирал е успешни проекти в подобряване на ефективността на компании от различни индустрии като IT, хранително-вкусова, автомобилна и текстилна. Методологиите, които използва при създаването на постоянно подобряващи се процеси, са Lean, „Теория на ограниченията“, „Тотално управление на качеството“ и др. Работил е в няколко международни компании, в които е реализирал добри резултати. Сега е собственик на консултантска компания „Improvinn“.

Зимният сезон е в разгара си. Отивате в магазин за обукви, за да си купите нови ботуши. Разглеждате всички модели, харесвате си един, но се оказва, че вашият номер вече е изкупен. Не просто е изкупен, а даже няма да бъде доставян повече през този сезон, защото в момента се произвеждат обукви пролет-лято 2016. Защо през зимата се произвеждат летни обукви? А през лятото - зимни? Ситуацията е същата и при дрехите. Естествено отговорът на хората от бранша е: Защото така се прави! Те нямат логично обяснение, а само някакви допускания, които не могат да докажат.
Защо магазините не поддържат правилното количество стоки, за да задоволят търсенето? Ситуацията е по-лоша в хранителните магазини и аптеките. Там даже е нормално клиент да търси някаква стока и тя да липсва в магазина, при положение, че складовете са в Русе и могат да бъдат доставени до 1-2 часа. Дистрибуторите и производителите имат доста сложни софтуери за прогнози, за да предвиждат точно колко броя от всеки продукт ще продадат. Също така те трябва да знаят колко артикула да изпратят в магазините и кога. Защо тогава компаниите имат проблеми в управлението на веригата за доставки? Технологиите не са ли достатъчни?
Как производителят/дистрибуторът вижда нещата, когато трябва да реши колко стока да държи във всеки магазин? Той си мисли за два основни въпроса:
1. Колко стока да поддържа нагоре по веригата (по-близко до производителя/дистрибутора)?
2. Колко стока да поддържа надолу по веригата (по-близо до клиентите)?
Естествената тенденция е да се поддържа стоката колкото се може по-близко до клиента - ако продуктът не е в магазина, шансът да бъде продаден е много малък. Почти няма клиенти, които биха чакали да им доставите продукта утре, вместо да го купят сега. Следователно много е логично, че производителят/дистрибуторът трябва да поддържа повечето стоки по-близо до клиентите - колкото се може надолу по веригата, колкото може да управлява. Това е типично избутващ принцип на работа: бутайки продуктите надолу по веригата с цел да се увеличат продажбите. Избутващият принцип изисква добър модел за прогнози, за да предвиди къде и кога ще има нужда от стока.
Добрите модули за прогнозиране се опитват да моделират търсенето и да създадат добър отговор на въпроса: „Каква стока да поддържам, в какво количество, в кой магазин и кога?“ Въпреки това, механизмите за прогнозиране, без значение колко са добри, не могат да предвидят много реално какво ще бъде търсенето. Друг проблем е, че нито една прогноза не може да вземе предвид резки промени в търсенето. Например, статия във вестник, реклама по телевизията и др. Някои компании се гордеят, че са си изпълнили прогнозите на 95%. Какво означава това? Прогнозирали са някакви количества и са успели да продадат голяма част от тях? Тъй като планировчикът ще бъде глобен, ако прогнозираните количества не успеят да се продадат, той умишлено занижава количествата. Пазарът е искал да купи повече, но не е имало произведени или доставени в магазините. Затова прогнозите им са се изпълнили толкова точно. По-добре е да останат малки количества в магазина, отколкото всичко да се изкупи - тогава можем да кажем, че сме използвали целия потенциал на пазара. В противен случай сме понесли загуби от нереализирани продажби.
В наши дни динамиката на пазара е много голяма. Прогнозата за определен продукт, продаващ се в определен магазин се влияе от отклонения и несигурност. Следователно е много трудно да се определи необходимото количество от този продукт в специфична локация. Имаме нужда от друг механизъм, за да вземаме подобни решения.
Теория на ограниченията предлага използването на изтеглящ принцип. Тя анализира доставките заедно с търсенето през управлението на веригата за доставки на стоки, а акцентът е върху предлагането.
Ако може да се реагира мигновено на търсенето, не е необходимо да се разчита на прогнози, изобщо! За да поддържаме правилното количество стока във веригата за доставки, трябва да имаме много добра наличност от артикули във всички магазини. Тази цел е ограничена от наличността на пари и пространство, което означава, че е невъзможно да поддържаме високи нива от всички стоки във всички магазини. Също така поддържането на високи нива от стоки, които не се търсят, ще доведе до спад в продажбите.
Решението, което предлага Теория на ограниченията, е базирано на постоянни попълвания на закупена стока и е съставено от няколко стъпки:
1. Събиране на колкото е възможно повече стока в източника - завода или централния склад.
2. Определяне на инвентарни цели за всеки магазин.
3. Разрешаване за трансфер на данни за реални продажби от всички магазини.
4. Намаляване на времето за попълване с нови бройки.
5. Попълването да става колкото се може по-често от централния склад към магазините.
6. Наблюдаване на размера на буферите според потреблението и пренастройването им.
Успех на всички!
[email protected]
http://improvinn.com/