Не заменяйте пържолата със сладкиши и солети, съветва д-р Мария Николова

Вреди ли постът на здравето ни? Как да го спазваме, без да обречем тялото ни на хранителни дефицити и кои храни задължително трябва да присъстват на трапезата ни до Коледа? "Стандарт" потърси отговорите при д-р Мария Николова, специалист по хранене и диететика в "Хил Клиник" и асистент в МУ-София.

Ако спазим поста правилно и за времето, което е отредено, той не крие рискове за здравето ни, категорична е д-р Мария Николова. Тя посочва, че през годините църквата е налагала постите с цел пречистване и детоксикация. Съветът й е през всички 40 дни от коледния пост да се храним по възможно най-балансирания и разнообразен начин. "С цел да се избегне евентуалното лишаване на организма от ценен белтък, заради лишаването от животински продукти трябва да се комбинират различните типове непълноценни белтъци", посочва диетологът. Това означава в храненето ни да комбинираме белтъка на бобовите, зърнените храни и ядките.
По думите й постът има доста позитивни страни, тъй като е свързан с повишено консумиране на плодове и зеленчуци.

Важно е обаче да ги хапваме пресни

а не под формата на консерви, компоти и сладка. Защото така ще извлечем ползата от всички витамини и минерали, съдържащи се в плодовете и зеленчуците. Според д-р Николова не трябва да се притесняваме от недостиг на важни витамини и минерали по време на пост, тъй като е разрешено на няколко пъти да се хапва риба. "Основна грешка при спазването на поста е, че мнозина заместват животинската храна с изобилие от сладкиши с концентрирана захар, тестени изделия и високовъглехидратни храни", посочва диетологът. Случва се в менюто на постещите да преобладават бисквитите и вафлите, в които изобилстват опасните хидрогенирани растителни мазнини. "Постът не означава да заместим пълноценното хранене с торти, бонбони, шоколади и соленки и да повишим консумацията на прости захари. Новите препоръки на Световната здравна организация (СЗО) са консумацията на прости захари да е не повече от 5 енергийни процента", посочва д-р Николова. По думите й, за да е балансирано храненето ни по време на пост, не трябва да прекаляваме и с добавените мазнини в ястията.

Добре е обаче да похапваме маслини

"Трябва да наблегнем на пълнозърнести зърнени храни - пълнозърнест хляб, кафяв ориз, царевица, елда, киноа, просо, овесени ядки", категорична е д-р Николова. Бобовите храни също имат място на трапезата ни по време на пост. Боб, леща, грах, нахут, соя, бакла можем да приготвяме по различни вкусни начини - варени, на супи или салати. Ядките - кашу, лешници, бразилски орехи, бадеми, орехи, също трябва да влязат в дневното ни меню, но задължителното условие е да са сурови и неосолени. "Мнозина вероятно не знаят, че фъстъкът е бобова храна. Фъстъците трябва да ядем задължително печени, защото съдържат трипсинов инхибитор, който може да предизвика тежест и да затрудни храносмилането", обяснява диетологът. Според нея лютеницата, като една "антиоксидантна бомба", е изключително подходяща храна по време на пост, а и не само. Кьопоолуто също има място на предколедната ни трапеза. Добре е още да похапваме кореноплодни зеленчуци, които са характерни за настоящия сезон.

"Съвременните препоръки са човек да консумира храни, които са от неговия ареал на обитание, което е във връзка с нутригеномиката и нутригенетиката", посочва д-р Николова. Разнообразието от подходящи зеленчуци сега е огромно - цвекло, ряпа, гулия, алабаш, зеле и моркови. От плодовете пък трябва да похапваме дюля, ябълки, круши. "Тиквата е изключително богата на провитамин А, но не трябва да я приготвяме с един буркан мед или захарта от цяла захарница, а може да я подправим само с малко канела и орехи", съветва д-р Николова. По думите й по време на коледния пост денят ни може да започне с филийка многозърнест или ръжено-пшеничен хляб, намазана с лютеница или маслинова паста. Любителите на соеви продукти може да прибавят към зеленчуковия сандвич и малко тофу. "Ядковите и растителни млека - бадемово, оризово, кокосово, също се наложиха през последните години. Те също ще разнообразят менюто ни по време на пост", съветва диетологът. Тя е категорична, че да спазваме поста

не е нужно да изпадаме в крайности

- с часове да приготвяме в кухнята млека и йогурти от ядки. Ако нямаме време да си приготвим сандвич, можем да закусим с една-две шепи ядки и няколко сушени плода. Д-р Николова съветва за междинно хранене да похапваме пресни плодове или зеленчуци, чаша растително мляко или шепа сурови ядки. Обядът може да е комбинация между бобова и зърнена храна. Добро решение е ризото със зеленчуци, ориз с гъби или маслини, пресни зеленчуци с пълнозърнест хляб. "Добре е на всяко основно хранене да хапваме пресни зеленчуци на салата или задушени, печени, сварени в комбинация с някаква бобова или зърнена храна", съветва д-р Николова. Ако не искаме да приключим поста с някое и друго килце отгоре, вечерята ни трябва да е зеленчукова в комбинация с бобова храна. Изключително важен е питейният режим. "Това е много сериозен проблем. За да се чувства добре и във форма, човек не бива да допуска обезводняване", посочва диетологът. Нейната препоръка е да пием вода и неподсладени чайове в количество от по 30-40 мл на килограм телесно тегло. Постите са противопоказани за децата, бременните, кърмачките и болните хора.

"Ако човек реши да спази поста, трябва да се консултира с лекар специалист, за да балансира менюто си и да не се обостри състоянието му, ако има хронично заболяване", съветва д-р Николова. Тя посочва, че съвременната наука за хранене препоръчва растително базираната диета и да се ограничи червеното преработено месо. "Постът обаче не е само хранителен, а и душевен - трябва да се въздържаме не само от животински храни, но и от плътски удоволствия и зли мисли. Нека бъдем по-добри и да се пречистим душевно", казва д-р Николова.