Археологът Димитър Чернаков от Русенския исторически музей заяви, че проучването на селищна могила край русенското село Бъзовец трябва да продължи заради  ценната й археологическа стойност. За да продължат изследванията обаче е необходимо финансиране. "Трябват близо 10 000 лева, за да продължим разкопките и се надяваме да намерим спонсор", каза Чернаков.
Разкопките на селищната могила, която е на 7000 години, започнаха миналия юли, за да се спаси могилата от разрушаване, тъй като попада в земеделски терен и повърхността й се обработва постоянно, уточни археологът. Той обясни, че според наредба от 1962 година всички надгробни и селищни могили са паметници на културата от национално значение. Затова без знанието на археолог повърхността им не трябва да се нарушава, а това не е спазвано 20 години, алармира Чернаков. Той добави, че русенският обект е регистриран като такъв от 1993 година. 
Сезирали сме Министерството на културата и очакваме свикване на комисия в София, която да направи оглед и могилата да спре да се обработва, обясни Чернаков. Идеята е да спасим това, което е останало, отбеляза археологът като изтъкна, че до момента са открити близо 80 находки.
От научна гледна точка най-ценни са плочка със седем отвора, която вероятно е имала култово значение. Открити са и фигурки, които маркират праисторическото облекло. Една от най-интересните находки обаче е свързана с археоботаничния анализ, който е направен на растителни останки в една от сградите. Оказва се, че там има останки от ечемик, дрян, дива слива, както и от билката лудо биле, наричана още "беладона", уточни Чернаков.
"Тази билка съдържа атропин, което я прави силно токсична и много опасна и смъртоносна. В древността тя е била използвана за разкрасяване при жените, което е доказано при археологически разкопки в Месопотамия. Ако тази билка се вземе в допустимите количества, тя разширява зениците, като по този начин жените са вярвали, че изглеждат по-красиви. Интересното е, че тази грижа за външния вид може би не идва от Месопотамия, а 2000 години преди това - от нашите територии, което доказваме с археологически данни, разказа археологът. Корените от растението се взимат за разкрасяване, а в селищната могила ние намерихме семена. Това означава, че тази билка вероятно е била отглеждана и е част от тяхното градинарство", обясни Чернаков. 
През миналото лято в селищната могила, която се намира непосредствено до река Баниски Лом, са открити останки от две сгради и част от разрушена укрепителна система. Могилата представлява натрупани останки от няколко селища едно върху друго от времето на ранната и средна каменно-медна епоха - 4800 - 4550 г. пр. Хр.. Тя е на площ от 3,9 дка. Диаметърът й е 77 метра и е с височина от 3 метра. 
Откритата първа сграда е имала колово-плетена конструкция, измазана от двете страни с глина. До тази постройка от северната страна е имало долепена втора такава, а размерите й на този етап не могат да бъдат установени, тъй като нейните очертания излизат извън границите на проучваната площ от 120 кв. метра. Сградата е имала същата конструкция като първата, но е била двуетажна. Върху пода на втория етаж са били открити няколко натрошени съда и находки от керамика. И двете сгради са били унищожени от пожар.
В югоизточната периферия на селището е открита ивица от разрушена фортификация с дължина 14 метра и ширина 3 метра. Изградена е от необработени каменни блокове с различна големина и форма. Тя е била откъм незащитената от реката част на селището. Стената е по-ранна от двете сгради и вероятно хронологически се отнася към началния период от развитието на селището. В близост до нея са открити бойни принадлежности - каменни топки, костени и каменни брадви.
Ситуациите са свидетелство за протекли тук бурни събития в началото на петото хилядолетие пр. Хр.. Придошлото население в района на днешна Североизточна България през ранната каменно-медна епоха е било принудено да изгражда  първите за епохата укрепителни съоръжения с цел защита от вражески нападения от страна на местното заварено население. Материалите, събрани до момента, могат да бъдат отнесени към раннохалколитната култура "Боян - Видра" и  среднохалколитна "Боян-Спанцов", обясни Чернаков.
В могилата са били открити още находки от керамика, кост, камък, мидени черупки - антропоморфни и зооморфни фигури, сечива за ежедневни нужди, накити и предмети с култово предназначение.
По думите на Чернаков за първи път в селищна могила в Русенско има свидетелства за класически ранен халколит /4800-4600 години пр. Хр./. "Това е липсващото звено на русенската праистория, което започнахме да изследваме и трябва да продължим", заяви археологът, който е научен ръководител на проучванията. Научен консултант е доц. д-р Явор Бояджиев от Националния археологически институт с музей при БАН.
Проучванията миналото лято са се осъществили с финансовата подкрепа на община Две могили.