20-годишна давност покри дело за магистрален грабеж
Престъплението е извършено на 11 май 1992 година, разказва обвинението. Георги Пенев от Борово, Васил Радев от Николово и Валентина Георгиева от Полско Косово, които тогава били в една компания, решили да си докарат някой лев от чужденците, минаващи по магистралата. Валентина се изправила на пътя край Обретеник и взела да мята на тираджиите. Един от тях спрял, помислил я за проститутка и започнал да се уговаря за цената. Докато преговаряли обаче, Валентина го пръснала със спрей в очите, Георги и Васил веднага пристигнали и обрали всичко, което могли - парите, златните накити от ръцете, включително и сака с маратонки, гащи и чорапи на тираджията. Общата сума на щетите възлизала на 53 815 неденоминирани лева /над 2000 долара/.
Тогава обирджиите не били разкрити и им пораснали криле. Пенев и Радев откраднали медна жица от завод в Борово, после участвали в още една кражба от местната кооперация с още трима съучастници, а Валентина откраднала видео от познат, на когото гостувала в Тутракан. Цялата им „творческа дейност“ продължила до 28 юни 1992 година.
Впоследствие Радев, Пенев и Георгиева били разкрити и предадени на следовател. По време на разследването обаче Радев и Пенев изчезнали, затова през 1997 година били осъдени задочно на по 4 години затвор, а Валентина минала условно. Присъдата влязла в сила и сагата изглеждала приключена.
Но през 2011 година Радев внезапно бил открит в Испания и екстрадиран у нас, за да си лежи присъдата. Тогава той поискал възобновяване на процеса, защото му било нарушено правото да се защити лично пред Темида. ВКС отменя старата присъда и връща делото отново в Русе за ново разглеждане.
След дълги перипетии и без следа от третия подсъдим - Георги, от когото няма вест и досега, вчера делото трябваше да започне отначало в Окръжния съд в Русе. Но вместо това съдът просто го прекрати заради изтекла абсолютната давност от 15 години, в които е можело да се търси отговорност от извършителите на грабежа.