Какво общо има свободното пътуване в Европа със селище в Люксембург и защо Румъния и България са толкова решени да се включат? Шенгенската зона означава нещо много повече от това да оставиш документите си вкъщи.

Шенген е малко селце в Люксембург, където през 1985 г. бе изготвено първото споразумение за прекратяване на граничния контрол по общите граници. То даде името си на Шенгенското пространство, състоящо се от държавите, които прилагат договорените правила, влезли в сила в осем страни през 1995 г.

Оттогава блокът се разрасна. Включиха се още 22 членки на ЕС плюс Швейцария, Лихтенщайн, Норвегия и Исландия. Великобритания и Ирландия не се присъединиха напълно и продължават да поддържат контрола по външните си граници. Въпреки това те вземат участие в част от свързаните с Шенген размени на информация. Кипър, Румъния и България чакат на опашката. Първата няма възможността да членува, тъй като северната й част е окупирана от Турция. А и според редица държави, които вече са в Шенген, в това число Германия, балканските съседки не изпълняват необходимите условия.

Най-важните искания на членките са държавите да контролират границите си със страни, които не са част от ЕС, да спират нелегалните преминавания и да предотвратяват престъпността. Европейската комисия призна, че България и Румъния са способни да го правят след няколкогодишния преходен период. Германия и Холандия обаче са настроени скептично. И отлагат членството на двете балкански държави вече няколко пъти.

България и Румъния са вече в Шенген.

Усложнявайки въпроса по начин, по който само ЕС може, Румъния и България на практика влязоха в Шенгенското пространство, като се присъединиха към ЕС през 2007. Правилата на старите шенгенски споразумения бяха станали възлови елементи от европейските договори и крайъгълни камъни на вътрешния пазар и свободното движение в блока.

Букурещ и София се съгласиха да изравняват своите политики за предоставяне на убежище и визи, като увеличиха проверките по границите си със страни извън ЕС. Те освен това са част от Шенгенската информационна система, която предоставя на полицаите в Евросъюза бърз достъп до данни за физически и юридически лица. Друга система за електронно придобиване на данни за визи и нелегални влизания е в процес на изготвяне. Единственото правило, което балканите страни не изпълняват, е спирането на граничните проверки по границата си – най-видимият аспект от Шенгенското пространство.

Свободата има своите изключения.

Днес свободното движение на европейци в рамките на Шенгенското пространство е до голяма степен постигнато. При извънредни обстоятелства, например, по време на големи международни събития, вътрешните граници могат да бъдат връщани временно. Това се случи по време на Европейското и Световното първенства по футбол и преди срещите на върха на Г-8 и НАТО.

Няколко европейски държави, водени от Франция и Германия, през юни 2012 гласуваха граничните проверки да се връщат и в случаи, когато определена членка допуска твърде много бежанци в пространството. Но преди да го стори, държавата с подобни намерения ще трябва да докаже, че съществува опасност за общественото здраве. Затъналата в дългове Гърция е считана от мнозина европейски вътрешни министри за неспособна да пази сама ефективно външната граница с Турция. Част от тях се опасяват, че България и Румъния могат да се превърнат в транзитни държави за нелегални мигранти от Украйна и Западните Балкани. В края на краищата, веднъж влязъл в Шенгенското пространство, човек няма да бъде спрян от която и да е вътрешна граница.

Опитът на Дания да върне за постоянно митническия контрол по границите си се оказа неуспешен през 2011. Издаването на визи за Шенгенското пространство също е част от процеса за получаване на убежище в ЕС. Но бежанците обикновено получават само разрешителни за пребиваване, а не визи. И то за дадената държава. Свободното движение в рамките на шенгенската зона се позволява рядко.

Румънците и българите могат да пътуват свободно.

Грешно е да се комбинират въпросите за Шенген със ситуацията на румънците, които имигрират в Германия във все по-голям брой, настоя Франциска Келер – евродепутат от Зелените. В Брюксел, заяви тя, има роми, които са румънски граждани и вече пътуват безпроблемно в ЕС. Контролът по румънските граници с другите членки на ЕС не е никаква пречка.

Преди дни германският вътрешен министър Ханс-Петер Фридрих настоя: "Тези, които идват, за да получават помощи и злоупотребяват със свободата на движение, трябва да бъдат спирани ефективно".

Но тези предполагаеми злоупотреби не биха могли да бъдат предотвратявани, запазвайки проверките по вътрешните граници, тъй като европейските граждани вече се радват на свобода на движението. По тази причина Фридрих призова ромите, които вече са били депортирани от Германия, да не бъдат допускани в страната повторно. Съгласно договора за присъединяване на Румъния и България от 2007 г., гражданите на двете държави ще могат да живеят свободно и за постоянно в Германия и другите членки на Евросъюза от 1 януари 2014, стига да са заети или в етап на обучение.

За да посетиш Шенгенското пространство от повечето части на Африка или Азия е необходима специална виза. Изискването важи също за Русия и Турция. Северноамериканците, повечето южноамериканци, австралийците и японците влизат в зоната безвизово за период от три месеца. Гражданите на Западните Балкани също могат да посещават ЕС без виза, с изключение на тези от Косово, което все още не е признато от всички членки на ЕС.