Неволна помощ от МВР отприщва лавина от кражби от селските магазини около Русе преди близо 30 години. На практика незащитените врати и прозорци на магазините се предават след счупване на стъкло и от рафтовете и складовете им се изнася всичко ценно и дефицитно. Начинът на извършване на престъпленията показва, че в действията се разчита не толкова на дързост и груба сила, а на добре обмислени планове, завидно хладнокръвие и богат интелект. И макар че това е времето на повсеместното следене и слухтене, обирите дълго време остават неразкрити. Следи на местопрестъпленията липсват, очевидци също и делата срещу неизвестен извършител се редят едно след друго като дълъг влак в девета глуха.
Но дори най-будният ум не може да измисли шапка невидимка за делата си. Затова и стената на тайната около тези кражби се пропуква и бързо се срутва като къщичка от карти.
Годината е 1986. Денят е петък. Лято е, улиците на Русе са пълни с хора. Градът сякаш предчувства предстоящите почивни дни и се готви за почивка и забавления. Но един млад оперативен работник от МВР не е на тази вълна. Милиционерът трябва да изготви доклад за произшествията през седмицата и се налага да провери сигнал от информатор, който му доверява, че
бивш затворник на име Владо тайно продава на пазара най-различна техника -
шевни машини, телевизори, миксери и дори двигател за лодка. Все много търсени и дефицитни стоки.
Владо има репутацията на тиха, но мътна вода. Интелигентен е и самоуверен, а семейството му е от голямото добро утро и той се държи точно като човек с положение. Но в биографията му има криминално петно. Вече е излежал една присъда и въпреки това не се вписва в обичайния профил на престъпния контингент. 
Оперативният решава да провери сигнала и следобед изпраща помощника си и кварталния в дома на Владо, който живее в апартамента на родителите си в центъра. След час милиционерите се връщат със зачервени от гняв лица и казват на началника си, че с 40-годишния мъж не може да се говори, тъй като е от привилегированата каста на активните борци против фашизма и капитализма.
По времето на соца тези хора са част от червената аристокрация и властта внимава с тях, защото не се знае кой на кого е другар и как един засегнат активен борец може да провали кариерата и бъдещето на този, който го е настъпил. Такъв борец е бащата на Владо и синът много добре знае как да се възползва от този ценен актив. Затова посреща милиционерите високомерно и арогантно им напомня кой е. За разговор за продажбите му на пазара и дума не може да става, а мисълта за оглед на жилището е посечена още преди да се оформи докрай. Макар че е лежал в затвора за кражби, мъжът се държи така, сякаш е началник на милицията и отпраща с обидно пренебрежение униформените. 
Това поведение вбесява началника им, но и му подсказва, че щом Владо реагира така остро, може би има какво да крие и
прилага добре известната тактика, че най-добрата защита е нападението
Затова милиционерът отива лично в дома на бореца против фашизма и капитализма. Този път младият домакин усеща, че срещу него стои друг човек и номерът със зле прикритите заплахи няма да мине. Така милиционерът и Владо започват разговор, който след няколко блъфа и други професионални техники за разпит скоро се превръща в самопризнание на домакина.
Оказва се, че комунистическото синче се е специализирало в нощни кражби от селските магазини и стои зад всички удари в района, а домът му е превърнат в склад за плячката.
Предчувствията за безгрижна почивка през укенда в цялото районно управление на МВР се изпаряват. Веднага е сформирана група, която обискира апартамента на крадеца, а след това таванската стая и гаража му.
Открити са стотици крадени вещи, но това е само началото
Установено е, че Владо има собствен апартамент в „Здравец“. Проверката продължава и там, а находките извират като от пещерата на Али Баба и 40-те разбойници. Оказва се, че цялото обзавеждане на дома е с крадени от магазини мебели, хладилник, два телевизора, музикална уредба... Пари не са давани дори за кухненските съдове, прибори и салфетки.
Докато се изготвят протоколите от обиските, оперативният работник получава главоболие и се обръща към Владо с въпроса „Имаш ли нещо за глава?“. Тогава крадецът се усмихва криво и с присвити очи му посочва юмрука си, но миг по-късно кротко става, отива в кухнята и носи аналгин. Това е и повратният момент, в който става ясно, че уличеният ще съдейства напълно при разследването.
След като откритите крадени мебели и вещи са описани, идват два камиона, които ги откарват в управлението. Там за съхранението им са отделени няколко стаи.
Още при първия разпит Владо обяснява как се е насочил към селата, но в случая е важна и предисторията.
Въпреки привилегиите покрай баща си 
младежът не иска да се затормозява нито с учене, нито с работа
а избира лекия път, макар да знае, че той неизменно води зад решетките. Въпреки че нищо не му липсва, синчето на именития другар започва да краде. След 1-2 залавяния и „оправяне на нещата“ по другарска линия вече няма накъде и попада в затвора за 5 години. Излиза и заявява на баща си, че е станал нов човек. И така - вълкът намята овча кожа и благодарение на семейните връзки е нает да прави информационните табла в Окръжното управление на МВР. Един ден, докато взема размерите за поредното табло, Владо дочува, че почти всички големи магазини в Русе са свързани с аларми към милицията и има изградена добра организация за залавяне на крадците, които се изкушат да посегнат, но селата не са включени в тази мрежа и се разчита само на респекта на хората от властта.
Това ако не е покана за танц... И Владо излиза вихрено на дансинга! В началото ползва колата си за пренасяне на крадените вещи, впоследствие си купува жилище в „Здравец“ и започва да го обзавежда чрез награбеното по селата. За целта наема свои познати с камиони, плаща им добре, за да не разказват къде са ходили, какво са видели и какво са правили.
Наред с кражбите Владо продължава да работи и по таблата на милицията и покрай това се забърква в екстремна ситуация, от която излиза благодарение на хладнокръвието си и бързата си мисъл. В деня за заплати Владо се нарежда пред касата. На опашката пред него стои старшина, който започва да го оглежда подозрително и накрая направо го пита:
- Абе, ти какво правиш тук?
- Идвам да си взема парите.
- Какви пари, бе?! Аз лично те конвоирах до затвора!
- Това беше специална задача, за която не трябваше да знаеш - респектира го цивилният и старшината повече не смее да го погледне.
След това майсторът на информационни табла си взема парите и продължава с кражбите, чиято стойност стига баснословните за него време десетки хиляди лева. И макар че синът на активния борец продава награбеното на половин цена, за да не се застоява нищо при него, печалбите му пак са колосални.
За селските обири Владо отново влиза в затвора, но вече за 10 години и дочаква зад решетките 10 ноември 1989 година, когато привилегиите на семейството му изведнъж се изпаряват. По-късно излиза на свобода и не е известно да се е забърквал в други престъпления.