Началото на прехода. Първоначалното натрупване на капитала. Първите големи пари, първите големи престъпления, първите големи предателства и първите големи разочарования. Това е началото на 90-години на миналия век, когато 45-годишното строителство на социализма рухва безславно заедно с Берлинската стена и започва строителството на капитализма. В публичната реч си пробиват непознати и немислими дотогава думи, например като приватизация. Дължавни предприятия минават в частни ръце, по-хитрите доскорошни директори се оказват едри собственици, други са изметени с повсеместни вотове на недоверие и заменени с нови хора. Освен в икономиката бурни ветрове бушуват и в политиката, а и във всяка сфера на обществото, но най-фрапантните изменения са в сигурността на обикновения човек. Тя просто се изпарява. 
Вместо полицията на улицата властват бухалките, вместо закона управляват бандите
от доскорошни спортисти и криминални ветерани, направлявани користно, хитро и невидимо от високите политически етажи. Това са първите стъпки на българската мафия и мнозина предпочитат да се съобразяват с нея, за да не влязат като поредните жертви в криминалната хроника.
Като кръстопът между Ориента и бившия Съветски съюз в Русе тази картинка е утежнена с допълнителни щрихи. Мостът на дружбата, прекръстен скоростно на Дунав мост, вкарва в града и региона множество съмнителни елементи от бившия Съветски съюз. Някои от тях са средна ръка криминални авторитети, решили да станат босове във все още незавладени от други територии. Други са дребни бандити с амбиция да станат част от големите. Трети са авантюристи, които просто искат да живеят във вечна оргия с много пари, красиви жени, бързи коли, лукс, алкохол и дрога, дори ако цената на този живот се заплаща с куршуми - изстреляни от тях и по тях.
Заради струпването на хора от разпадналия се СССР
точно те попадат под подозрение, когато една февруарска вечер през 1995 година в гаража му в района на училище „Ангел Кънчев“ е разстрелян с един куршум в главата и друг в гърдите директорът на Пристанищния комплекс Васил Митев. Версиите се въртят само и единствено около работата на жертвата. Знае се, че Васил Митев твърдо отстоява позицията, че държавата трябва да има пълен контрол над пристанищата и за продажбата им не бива дори да се мисли.
Съмненията за екзекуцията първоначално падат върху украински наемници, но нищо не се доказва и разследването отдавна е в архивите без изгледи някога да бъда разкрита истината.
Убийството беше показно, нагло, хладнокръвно и професионално извършено и шокира всички - и дребните риби в криминалния контингент, и нас. Сблъсквахме се с нещо ново, непознато, нещо от западните филми. Вложихме всичките си сили и умения в разкриването му, но не можахме да докажем нищо. По това време
в Русе имаше масово нахлуване на скоро уволнени от армията младежи от различни републики на току-що разпадналия се Съветски съюз
Украинци, руснаци, чеченци и какви ли още не. Естествено, заподозряхме тях в убийството, опитахме да съберен някаква информация и доказателства, но не стигнахме до никъде, разказва криминалист, участвал в опитите да се нареди пъзелът на първото знаково убийство в най-новата история на Русе.
Ефект от опити да се проникне сред чужденците все пак има. Покрай активизирането си полицията стига до сведения, че бивши бойци от Червената армия се подвизават някъде в Русе. В него паравоенната група е изградила база, от която атакува по-големи градове в страната и краде лади, за които в Русия и доскорошните й сателитни републики има огромно търсене и гарантиран пазар.
Кражбите на лади в цяла Североизточна България бележат бум и това вдига на крак полицията в съответните областни дирекции на МВР.
Покрай издирването русенските полицаи получават жокер от информатор. Групата, която им трябва, е съставена от руснаци и украинци. Бандата е базирана в мотел на брега на Дунав под „Рибарска колиба“, където води богато напоен с алкохол и гарниран с проститутки разгулен живот.
Веднага е съставен план за залавяне на бандата и една юнска сутрин на развиделяване служители от Първо РПУ, антимафиотите от звеното за борба с организираната престъпност и бързаците, както е известо подразделението за борба с безредиците, атакуват сградата. Но
вместо да намерят натъркаляни по леглата махмурлии, ги посреща яростен въоръжен отпор
От стаите на чужденците ехтят изстрели, а наетите предната вечер проститутки пищят и още повече нагнетяват напрежението.
За пръв път попадахме на толкова добре обучена и организирана група, тези хора бяха готови да водят военни действия. В началото се стъписахме, не вярвахме на очите и ушите си, но скоро се съвзехме, разказва участник в престрелката.
Въпреки яростната съпротива заподозрените разбират, че в мотела са като в капан и нямат шанс. И за да не се лее излишно кръв, скоро излизат с вдигнати ръце и са откарани в управлението с чакащите наблизо полицейски коли.
При обиска в стаите им е намерен 
изключително богат набор от руски и украински регистрационни табели и талони за регистрация на автомобили
от двете държави. Открити са и много инструменти за отваряне на руски коли и комплекти контактни ключове и „таралежчета“ за стартерите, с които само за две минути крадците палят набелязаните лади и ги карат за обработка в гаражи на различни места из Русе. Там се пренабиват номерата на рамите и на двигателите, а ако се налага, автомобилите се пребоядисват, монтират им се нови регистрационни номера, печатат им се фалшиви талони и тръгват към Русия и Украйна.
Автокрадците са екстрадирани, но е заловена само половината група. Останалата част от бандитите продължава да действа, но повече никой не припарва до разкритото леговище в мотела. Все пак в началото на октомври е получена информация за автокрадци от бившия СССР, наели къща до музея „Баба Тонка“.
Оперативно интересните наематели са заловени без да успеят дори да посегнат към оръжието си
но се оказва, че в къщата има само двама души. От тях обаче се разбира, че други осем техни съратници са се установили в Кацелово. Русенските полицаи вече са си научили урока и не позволяват изненади. Операцията в Кацелово е проведена тихо и мълниеносно, а осмината заподозрени са хванати буквално по бели гащи.
След арестите възниква подозрение, че са задържани убийците на експремиера Андрей Луканов, разстрелян на 2 октомври в София, затова групата е пратена в София. Там обаче се оказва, че следата е фалшива и скоро бригадата е екстрадирана под конвой на североизток. 
Година по-късно в Русе се създава стройна структура, която води ежедневни тренировки по бойни изкуства
а йерархията в нея не отстъпва на военната.
Начело е непознат в началото, но бързо нашумял впоследствие решителен млад мъж със стоманен характер, който лично подбира участниците в групата измежду много желаещи бивши борци, боксьори и джудисти. Условията в „кастинга“ са две - кандидатите да са изключително подготвени в бойните спортове и да нямат криминални регистрации. След няколко пресявания са избрани 10 яки младежи, които са зачислени на ведомост и започват да получават големи заплати, които заработват до стотинка, като наказват лошите. Но 
това не е русенската разновидност на отряда на Робин Худ, защото ударната група работи не в полза на обикновените хора, а само и единствено за себе си
Скоро живите бойни машини успяват да подчинят слабо организираната по това време криминална престъпност и лидера на новата група налага своите правила - крадци, измамници и всякакви престъпници са длъжни да му плащат процент от незаконните си приходи. Освен ако не са решили, че искат да изкарат до края на дните си по болници или в инвалидни колички, разбира се.
За несъгласните има специална процедура. Босът на рекетьорите сяда сам в заведение, където непокорният обича да ходи, и когато набелязаният да му се даде урок влезе, завърта три пъти пепелника пред себе си. Това е сигнал за атака, след който изневиделица върху вироглавия скачат неколцина силоваци, извеждат го за секунди навън и го смачкват от бой. Обикновено след тази процедура и най-коравите се съгласяват да правят отчисления за безкомпромисната група.
Това, което шайката прави, е незаконно, но никой не се оплаква, защото тя не изнудва почтени хора, а все зрънца от криминалната утайка. Затова и никой от новата организация не стига до съд. По-късно времената се променят и групата се разпада от само себе си няколко години по-късно.
 

Направи добро и го хвърли зад гърба си
През есента на 1996 година в бензиностанцията на „Петрол“ край хижа „Приста“ на изхода на града е извършен брутален въоръжен грабеж. Една сутрин в 5.30 часа в помещението нахлуват двама маскирани мъже и заставят под дулото на калашник касиерката да им даде оборота. Вземат близо 1000 лева, връзват ръцете и краката на продавачката, хварлят я на земята и изчезват. Жената е намерена от следващата смяна, която подава сигнал в полицията.

Началниците на полицейските управления се събират на спешно съвещание в тогавашната сграда на полицията на улица „Черно море“. В разговора става дума, че три дни преди това във вилата на известно предприятие в Лесопарка са чути изстрели от автоматично оръжие, както и стрелба с пистолет. Взето е решение всички вили в района да се претърсят основно. По време на обиските никъде не е намерено оръжие, единствено в двора на въпросната вила са открити гилзи от автомат „Калашников“ и от ловна пушка. От разговора с охраната обаче става ясно, че конспирация няма - директорът и гостите му стреляли във въздуха за кеф, след като се разгорещили достатъчно на масата.
Разкриването на грабежа на бензиностанцията забуксува и постепенно всички се примиряват, че това нападение ще остане в графата с неразкрити престъпления. Обратът настъпва когато никой вече не го очаква. Пет години по-късно при началник на криминална група във Второ РПУ идва бивш затворник, на когото той е помогнал с храна, вода и цигари при влизането му в затвора след присъда за кражби. Кръдецът не е забравил човещината и се отплаща за жеста както може - с информация. Разказва на криминалиста, че племеникът му се е събрал с много лоши хора, сред които са и извършителите на грабежа на бензиностанцията на „Петрол“. Уговорката е само никой да не разбира кой какво е казал на полицая. 
 Племенникът е привикан на разпит и след като му се обяснява, че няма да бъде издаден като информатор, разказва каквото знае по случая. Скоро обирджиите са заловени и приемат арестите като гръм от ясно небе, но поради давност са осъдени условно. 
Заради един жест, който направих за изпаднал в немилост гладен човек, който влезе в затвора заради дребни кражби в стопански двор, успях да разкрия обир, който на практика бе отписан. Има нещо вярно в поговорката „Направи добро и го хвърли зад гърба си, то само ще те намери“, казва пенсионираният вече полицай.