Продажбата на ипотекираните имоти при невъзвращаеми кредити няма да може занапред да тръгва от цена, по-ниска от данъчната им оценка. Това реши парламентът при приемането на второ четене на промени в Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Началната цена при първата публична продан не може да бъде по-ниска от данъчната оценка на имота, когато такава е определена. Предложението на парламентарната група на РБ получи подкрепа и от опозицията - то бе прието със 140 „за“ и 2-ма въздържали се депутати.
По време на дебатите стана ясно, че в банките има 150 000 ипотечни кредита, от които 35 000 са проблемни заради обслужването и погасяването на вноските им. От тези 35 000 проблемни кредита 17 000 изобщо не се обслужват.
Промяната цели да пресече възможните нелоялни практики, когато съдия-изпълнител обяви твърде ниска стартова цена за имота, например за да вземе по-бързо комисионата си. Така може да се стигне до ситуация апартаментът да се продаде и хората да останат на улицата, но да продължават да са длъжници на банките. Тази опасност според хората в бранша е до голяма степен илюзорна, защото твърде изгодната оферта ще привлече повече играчи на търга и ще се стигне до наддаване, което пак да вдигне продажната цена до стойност, близка до пазарната оценка. А дори и първият търг да е със сравнително висока стартова цена, тя би се намалила за следващите наддавания, така че тази нежелана ситуация отново да се случи - ипотекираното жилище се продава за сума, по-ниска от оставащия за изплащане кредит и бившият му собственик продължава да го изплаща и след като му е отнето.
При всички случаи, дори в промяната да има рационално зърно, осигуряващо известна защита на длъжниците, приемането й днес е твърде закъсняло. Бумът в продажбите на ипотекирани апартаменти беше през 2010-2011 г., когато всеки месец на търговете излизаха стотина жилища. Сега тази вълна е отдавна отминала. Към момента русенските частни съдебни изпълнители са обявили наддавания за едва 25 апартамента и едва ли началната цена за някой от тях би се сторила на купувачите твърде занижена.
Народните представители приеха в едномесечен срок БНБ и правосъдното министерство да създадат т.нар. единна среда за обмен на запори, чрез която при запор на сметки на длъжник той да заплаща само такса от 18 лева, независимо от броя съобщения за запор на банки.
Запазва се редът, при който съдът може да издава изпълнителен лист срещу длъжник, без да го призовава. Остана в сила и разпоредбата частните съдебни изпълнители да могат да начисляват такси, които са по-големи от дълга.