Няколко пъти разказвах тази история на приятели и роднини. Всеки път по различен начин и всеки път пропусках по нещо. Затова реших да я опиша. Освен това така ще дам криле /или ще ги отрежа/ на някой друг татко, който се колебае дали да присъства на този процес.
Историята започва в началото на май месец 2013 г., когато бе заченат този малък господин. Деветте месеца  минаха неусетно, а вече бях планирал да присъствам на раждането. Краят наближи и започнахме трескаво да очакваме симптоми за раждане. На 16 януари се появиха и първите такива. Аз започнах да се подготвям за раждането, все едно, че аз ще раждам. Бях по притеснен и от Мария. По-късно през деня нещата поутихнаха. На другия ден обаче се появи нова активност. Мария ме предупреди да не тръбя /а аз наистина исках/, най-малко защото не се знае дали наистина няма пак да се окаже лъжливо „овчарчето“. Знаехме само, че моментът наближава.
Около 20.00 ч на 17 януари започнаха да се появяват болезнени контракции. Започнахме да засичаме честотата. Имахме намерение да посетим АГ комплекса към края на разкритиетоутр. Основен мотив бе желанието ни /най-вече на родилката/ раждането да протече естествено и активно.
Оказа се, че пристигнахме там с едва два сантиметра разкритие. Когато сервирахме, че искаме да присъствам на раждането, последва естествена проверка на убедеността ми за това решение. Обясних, че бих искал да присъствам, освен ако мама или екипът не решат друго.
Заехме си леглата и дори направихме опит за дрямка, но опитите ни бяха прекъсвани от контракциите на Мария през около 10 мин. Времето от шесте сантиметра до раждането беше доста по-кратко. Бебето вече започваше да се движи по родовите пътища. Мария получи от онези специфични контракции, които трябва да са придружени с напъни. Тя изпълняваше стриктно инструкциите на акушерката. Работеха в добър тандем. Стоях зад главата на Мария. Осъзнах, че въпреки болките на Мария и усилията, които полагаше, аз се хиля като ряпа.
Поканиха ме да мина от другата страна, за да видя появяването на детенцето. Мария направи еднозначен сигнал с ръка, че не е съгласна и си останах там. По мои спомени минаха още около два напъна /не съм убеден в истинноста, защото вече бях на Марс/, когато видях нещо космато да се показва от богинята Мария. Да! Аз осъзнах, че съм целият в сълзи и хлипам. Чу се звук, подобен на хъркане и следващият беше най-красивият рев на света. Аз се чудех на кого да обърна внимание сега - на най-великата жена на света или на най-новия човек на света...