Голямата зала в Доходното здание да получи името на родения в Русе световно известен български театрален режисьор и педагог проф. Младен Киселов. Това предложение ще бъде гласувано от Общинския съвет на предстоящото заседание. То е внесено от кмета Пламен Стоилов, след като в Община Русе е постъпило писмо от Инициативна група на 50 български интелектуалци. 
Защо залата да носи точно името на проф. Киселов - с този въпрос потърсихме за коментар директора на русенския театър Орлин Дяков. 
Оказа се, че в театъра никой не знае нищо нито за подписката, нито за предложението за наименуване на залата. Преди около месец ми се обади драматургът Христо Бойчев и ми каза, че съпругата на Младен Киселов питала дали не може да се постави паметна плоча на сградата на театъра, каза Дяков. Обясних, че на сградата не може, но че ние замисляме да направим един кът, посветен на големите имена, там ще поставим портрети на Слави Шкаров, Климент Михайлов, Константин Димчев, ще сложим и снимка на Киселов, продължи директорът. Той не спря да се изненадва, че никой от София не му се е обадил във връзка с подписката. Можеше да се обадят и да ни кажат, а не да излиза, че някой едва ли не налага подобно нещо, каза Дяков. Според него, ако се дава име на Голямата зала, това трябва да се обмисли добре. И най-достойно, според него, за това е името на единствения български нобелов лауреат Елиас Канети.
Истината е, че наистина изключително талантливият български режисьор Младен Киселов е име със световна слава. Както пише в биографичната справка /всъщност художествен текст-есе/, приложена към докладната записка, „Американската критика го обявява за най-интересния интерпретатор на класиката и камерната психология...“. Но също така истина е, че Младен Киселов има една-единствена постановка в русенския театър - и това е неговата дипломна работа, когато завършва руския театрален институт ГИТИС в класа на прочутия режисьор Анатолий Ефрос: пиесата е „Хулиганът Серафим“ на руския драматург Едвард Радзински, датата на премиерата е 14 февруари 1968 година. След това Младен Киселов работи в театрите в Пловдив, Кърджали, Бургас, в София в Младежкия и в Народния, в НДК, в театър „199“, в Сатирата. От 1991 г. живее 10 години в САЩ, където преподава, след това се завръща в България, където хвърля ново предизвикателство към публиката и критиката с „Есенна соната“... 
Не ще и дума, че Младен Киселов е едно от важните имена в българския театър. Но Русе е просто неговото родно място. Впрочем, неговият баща Илия Киселов е бил директор на русенския театър 6 години, уволнен е и е  принуден да напусне града в края на 50-те години на миналия век след скандал заради смела постановка на режисьора Леон Даниел. 
Леон Даниел е друго знаково име, което има не по-малка известност у нас и по света като режисьор - той е работил в Русе от 1952 до 1957 година, когато е прогонен от града по горните причини. Впрочем, тогава от театъра в Русе никой дори не се опитва да каже нещо в защита на режисьора, който е направил русенската трупа разпознаваема в страната с десетките постановки, сред които „Дванайста нощ“ на Шекспир, „Смехът на Чехов“ и др. 
Един друг режисьор е започнал своя път от Русе - Стоян Камбарев, който идва по разпределение през 1983 и работи тук до 1990 г. Камбарев е едно безспорно име в българската драматургия, в която казва нова дума и оставя собствена творческа диря. И това младият режисьор прави още, докато е в Русе с постановки като „Босилек за Драгинко“. Той също напуска града - прави го демонстративно, като се обявява в защита на директорката Елена Цикова, която напуска поста заради несъстоятелни клевети и обвинения.  
Най-накрая, нека да припомним, че хората, съпричастни професионално или зрителски към русенския театър и култура, все още са длъжници към друго име в родната драма - големия актьор Васил Попилиев Дедо, който е бил директор на театъра 14 години, белязани с творчески порив и слава. 
В подписката, изпратена в Русе на 14 април, са имената на Стефан Цанев, актьорите Меглена Караламбова, Илия Добрев, Йорданка Кузманова, режисьорката Маргарита Младенова, на трима академици от БАН, на ректора на Библиотекарския университет Стоян Денчев, на трима Киселови. Голяма част от тях несъмнено са уважавани личности, но тъкмо поради това е добре и те да уважават Русе - и да се съобразяват и с нагласите и мненията тук. И когато се взема такова важно решение, е добре да се обмислят всичките му аспекти, а не да се гласува, само защото „от София са предложили“. Защото русенският театър не е читалище в градче като Угърчин, а институция с биография - и вчерашна, и утрешна, да се надяваме.