За творчеството на Елвира Ян западната критика е единодушна: нейните работи се вписват в поредицата на най-добрите образци, съчетали лирическа абстракция с импресионистично излъчване. Първите й творби в стил non figurative датират от 1949 година, тоест, след като трайно и завинаги се установява във Франция. Тя работи с масло, авкварел, но по това време вече се ориентира определeно към витражите. 
Ето какво казва самата тя за своята работа: 
„В моето село в От Прованс просторите са широки, хоризонтът е безкраен, след това обръщам поглед към скалистите хълмове. Природата има свой жив ритъм, той следва движението на водата и на трептенето на листата в короните на дърветата, както и кръговото движение на кръвта в тялото. Когато вляза в моето ателие, там, в тишината, аз извиквам за живот точно тези неща...“.
Тъкмо тази чувствителност на Елвира Ян, която възприема като органично за самата нея движение на всичко в природата, всички оттенъци и нюанси на небето, земята и всичко живо между тях, й позволяват толкова въздействащо да пресъздава настроенията, предизвикани като реакция при докосването с всички сетива до природата. Любими нейни сюжети са темите, свързани с есента, като тя вплита в заглавията на творбите си думата „танц“. 
За нейната работоспособност се носят легенди. Интересен разказ за виталността и творческата енергия на Елвира Ян разказва френският поет и драматург Серж Матюрин Тебо. Поетът се запознава с художничката, когато той е на 22 години. За изданието на своята книга „Тайният хляб“ младият лирик търси художник, който да илюстрира книгата. В Париж той среща поета Йожен Гиейевиц, който го свързал с Манесие, Базен, Льо Моал, Бертол, Робер Марто и други от техния кръг, които работят в сферата на абстрактната лирика. Именно Елвира е първата, която представя своите проекти за илюстрация на сборника. При това именно нейните гравюри и рисунки са тези, които според автора отговарят най-адекватно на настроението и атмосферата на творбите му, като изобразявали най-добре кипежите в душата на един млад човек, типичен представител на епохата. Така се поставя началото на приятелството между поета и художничката - между 22-годишния лирик и 80-годишната тогава авторка на изобразително изкуство. Едно красиво и нежно приятелство, което вдъхновява и двамата.  
След това Серж Тебо много пъти се отбивал в парижкото студио на Елвира на улица „Верженжеторикс“, което било превърнато в ателие. Една неголяма маса с всичко необходимо за едно малко домакинство, едно мъничко легло - това е обзавеждането на „домашната част“ на ателието. Всичко останало бяха картини, книги и разни неща от слама, спомня си Серж Тебо. 
Дълги разговори часове наред за картини и за поезия водели двамата, макар поетът да признава, че за тях двамата нямало теми, които да са били пренебрегвани или недопустими. И все пак изкуството във всичките му аспекти /включително и с цветните, забавни и понякога дори малко пикантни подробности като любовни истории и житейски интриги/ е било винаги в центъра на вниманието на разговорите. 
Тя беше привлечена от светлината във всичките й измерения, това привличане понякога беше дори мистично, казва Тебо. Стопроцентова жена във всяко едно измерение, тя винаги се стремяла към светлината и в творчеството си преплитала нейните символи с тези на религиозната вяра и на любовта. 
На нея Серж Тебо посвещава свое стихотворение. Написах го, докато мислех за нея, за Елвира, в Париж, на терасата на кафе „Бонапарт“, където един ден с нея бяхме седнали да изпием по чашка, казва поетът. Стихотворението му завършва така: „Какво ли рисува тя днес/ в този ден/ когато облаците танцуват/ по куполите на чадърите/ на есента?“.