Елиас Канети, Майкъл Арлен, Елвира Ян - това са три имена на хора, родени в Русчук, на брега на река Дунав, но станали известни по света, като са оставили трайни следи в литературата и изобразителното изкуство.
Елвира Куюмджиян е родена на 1 май 1904 година в Русчук, в арменско семейство на индустриалци и търговци. Само преди дни се навършиха 101 години от рождението на талантливата авторка на изобразително изкуство. Тя е роднина на Майкъл Арлен - именно под този псевдоним русчуклията Дикран Куюмджиян става известен като писател. 
През 1911 година родителите й я изпращат да учи в колеж в Лозана, Швейцария. След като се завръща в София през 1919 година, тя съобщава на родителите си своето желание да следва изобразително изкуство. Година по-късно 
пътува с параход от Русе до Виена с майка си
за да посетят прочутите психоаналитици Карл Густав Юнг и Алфред Адлер. Обичайна практика за заможните русчуклии да ползват медицинските услуги на виенските специалисти. Следва престой в английския курорт Истбърн, където Елвира изучава усилено английски, немски и италиански.
През есента на 1923 година Елвира вече е студентка на големия български художник професор Цено Тодоров /1877-1953/. Две години по-късно отива на гости на чичо си в САЩ, който живее в градчето Ню Рошел, и остава за известно време в Щатите. В Ню Йорк тя посещава курсовете в Art Students League при Макс Вебер, един от първите американски кубисти. 
След това по препоръка на проф.Цено Тодоров е приета в Академията Жулиен в Париж. Академията е основана от Родолф Жулиен, а Цено Тодоров е възпитаник на същата академия в периода 1901-1907 г. 
В Париж Елвира посещава курсовете на Пол Албер Лорен
син на известния френски художник Жан Пол Лорен. От тези години датира и нейното приятелство с художника Жан Базен. 
Три години по-късно младата русенка е студентка в Скандинавската академия /Academie Scandinave/ в Париж, където сред преподавателите са Отон Фриз и Шарл Дюфрен, както и професор Анри дьо Варокие. През 1931 г. художничката участва в колективна изложба, а 1932 г. нейни творби са изложени в Salondes independants. Елвира Ян участва в изложба с учениците на Стенли Уилям Хейтър, с които тя изучава гравюра в известното Atelier 17. Там учат студенти от цял свят, бъдещи гравьори, добили популярност и станали световно известни. За авторитета на името на Стенли Хейтър говори и фактът, че когато през 2009 г. в Националната галерия във Вашингтон беше открита негова изложба, директорът на галерията Ърл Пауъл го представи като един от най влиятелните графици на ХХ век. 
Елвира Ян е свързана професионално с френските художници Жан Бертол, Люсиен Лотрек, Жан Льо Моал, Алфред Манесие и други. Завръща се в България през 1939 година, но няколко години по-късно, 
през 1943-а тя среща писателя Камий Бурникел
който става свидетел и спътник в нейния живот и работа през следващите петдесет години. Елвира Ян заминава за Франция и последното й посещение в България е през 1947 г., след което Желязната завеса пада и слага край на подобни пътувания. 
Елвира Ян е част от културния елит на Париж. Талантлив творец, полиглот, жена с голяма култура и харизма. Нейните витражи в много църкви на Франция пленяват с красота и изящество. Тя рисува гравюри, витражи, акварел и спада към поколението френски художници, известни като non figuratif. 
Нейни творби се намират в държавни и частни музеи по цял свят - Париж, Лисабон, Дъблин
Колбер, Дижон, Лион, Люксембург, Берген в Норвегия, Лунд в Швеция, Сион в Швейцария.
Елвира Ян умира в Париж на 19 януари 1996 година. Така позната по света и така неизвестна в България и в Русе, родния й град. 101 години от рождението на една русенка, френска художничка, но родена в България и открита за изкуството от българина професор Цено Тодоров. Светът се радва на нейните творения, интервюта, биографични статии и книги са написани за нея. Нека и ние, българите и русенците, нейните съграждани, преоткрием големия творец Елвира Ян.