- Роден на 31 март 1955 г. в София
- Завършил английската гимназия в София, право в СУ “Св. Кл. Охридски” и Woodrow Wilson Center - Вашингтон. Доктор на политическите науки от НБУ. Бил е адвокат, хоноруван професор в Американския университет, гостуващ професор в университета Кристофър Нюпорт - САЩ, и в този на Торонто. Доктор хонорис кауза на Университета на Грузия, носител на Труман-Рейгъновата награда за защита на свободата и на приза на Адвокатския съюз на Венецуела за работа в защита на човешките права
- Премиер на България (1991-1992 г.); лидер на СДС (1990-1994); депутат в 36-ото и 37-ото, зам.-председател на 40-ото НС (2005 - 2008 г.); зам.-шеф на конституционната комисия в Европарламента (2007); посланик на България в ООН (1997-1998) и в САЩ (1998-2002); специален пратеник на ОССЕ за Армения и Азербайджан (2004); ръководител на делегацията на ЕС в Грузия (2010-2014).
- Владее английски, френски, руски и испански. Женен
С бившия премиер и лидер на СДС, посланик на България в ООН и в САЩ, и на ЕС - в Грузия, който не е давал интервюта от години, разговаря Кристина Кръстева.

- Г-н Димитров, помня едно ваше удивително точно прозрение: “Благодарение на репресивните, направо безумни закони при комунизма и днес отношението на българина към закона е полувраждебно, полупрезрително.” Как тогава ще правим съдебна реформа, която е цел №1 на управляващите и за която е наложителна максимално широка обществена подкрепа? Това нихилистично отношение няма ли да я блокира в зародиш, или пък ще стане нещо половинчато?

- Първо, не мисля, че това беше валидно само за България - комунизмът го пораждаше навсякъде. Второ, не знам дали не и под влияние на нашето справедливо противопоставяне на комунистическите режими в последните двадесетина години уважението към правилата в целия наш западен свят бележи малко особено развитие. Нормално е хората да не обичат много управлението си, но имам чувството, че негативизмът нараства. Включително и към законите. “Индигнадос” и “Окупирай Уолстрийт” са откровено отхвърляне на закона, че хората трябва да си плащат дълговете. Величаенето на Асанж и Сноудън в името на тоталната прозрачност е противопоставяне на разумното правило, че

не може всички ходове на едно
правителство и неговата дипломация
да стават публично достояние

Що се отнася до съдебната реформа, дебатите взеха да стават доста разгорещени, а аз, естествено, съм пристрастен, защото и аз като всеки друг съм писал дисертация, но основното е, че дистанция между съда и прокуратурата е необходима; че съдът, от друга страна, не е висококвалифицирана услуга, а власт, която трябва да спира власт. И затова трябва да има сила, да си бъде господар на залата, но и да бъде - макар и опосредствано - под публичен контрол, а не затворен сам в себе си; че съдебна тайна звучи толкова неубедително, колкото и пълна прозрачност в дипломацията.

Накратко: вярвам, че тази реформа е необходима, вярвам резултатите от нея да са добри, но

да очаквате тези добри резултати
само след някой и друг месец е
доста нереалистично

- Въобще каква е оценката ви за ключовите реформи, които трябва да отрежат главите на корупцията и престъпността, а именно - съдебната, здравната и тази в социалното осигуряване?

- Реформите очевидно са необходими и за това в множество насоки за тях има обществен консенсус. А правителството показва решимост да ги извърши.

- Не мога да не ви попитам и друго, което колкото и да е лично, е изключително показателно и в обществен план - видях ви на поклонението на д-р Желев. Християнските ценности и прошката ли бяха водещи за вас? Питам, защото много политици и коментатори очакваха да сте завинаги обиден заради “Боянските ливади”, а и се сещам за двама други бивши знакови лидери на СДС, които не уважиха опелото.

- Д-р Желев беше първият избран президент на България. Мисля, че това е въпрос на уважение и към държавата, и към избора на хората, а и към усилията, които и той, и всички ние сме положили - всеки според разбиранията си - за да бъде България там, където е сега.

- Днес влизате в църквата, която в зората на демокрацията критикувахте като приближена на комунистическата власт и определяхте като съотговорна за нейните престъпления. Но всъщност и водачът на алтернативния синод Инокентий се върна в лоното ѝ, след като подаде разкайна молба. Трудно ли пристъпихте към църквата, след като последният спря да съществува?

- Противно на разпространеното становище, аз не съм критикувал църквата като институция, въпреки че

признавам дълбоките си
съмнения по отношение на
някои йерарси

Защитавах отделилите се духовници от репресии и насилствено изгонване от храмовете, но от самото начало желаният изход беше някой с някого да се помири, а кой с кого и как е въпрос, който трудно може да се реши от миряните.

- Демонстративно напуснахте и депутатския си мандат преди 7 г., за да преподавате, а преди това и посланическия си пост в САЩ като знак на протест срещу Първанов - президент. Не споменавам дори искания от вас вот на доверие, който прекъсна преждевременно живота на ръководеното от вас правителство. За разлика от останалите за вас май не е проблем да се разделяте доброволно с властта? Защо останалите не ѝ се насищат лесно?

- Първо, не съм протестирал срещу избора на г-н Първанов. Просто посочих, че не ми е мястото в неговия екип и му пожелах успех за България. Надявам се, че схващате разликата. Второ,

напуснах парламента, когато стигнах
тавана на това, което беше по
силите ми да сторя в него

Трето, вотът на доверие е основно оръжие в парламентарната битка и когато това се налага, го използваш и съответно печелиш или губиш. Но на въпроса ви - винаги е добре да можеш да сториш нещо, което смяташ за правилно - затова има смисъл да си във властта. Но за Бога, не на всяка цена. И не непрестанно.

- Оптимист ли сте за партньорството на ГЕРБ и Реформаторския блок?

- Да.

- Как ви промениха последните години в Тбилиси, където доскоро ръководехте постоянното представителство на ЕС в продължение на 4 г.?

- Имах невероятния шанс да видя процеси, подобни на тези, в които съм участвал от друга позиция. И да наблюдавам усилията на един достоен екип да направи добро за страната си, без непременно това да бъде оценено по достойнство. Понякога се шегувах, че ги разбирам по-добре от всеки, но

вече разбирам и защо партньорите
ми от Европа и САЩ някога са
ми се дразнели и на мен

- Ще ви питам с думите на вашия Тодор от “Ибо живяха, Господи”: Изстрадахте ли от различни страни битието си? И дали и за вас зад разрухата и унищожението, зад болката и страданието просветва нещо, което може и измамно да е, но ви е мило?

- Искам много ясно да кажа, че не споделям негативното отношение на повечето българи към България. България може да е от най-бедните, но измежду богатите страни. Има много неудачи, но е сред успяващите. Много хора живеят бедно, но с бедността на развитите страни. Това, че такъв резил или такъв ужас няма никъде другаде по света, можете да чуете от хора и в България, и в Чехия, и в Белгия. Но това няма нищо общо с разруха и унищожение, а болката и страданието съществуват навсякъде.

- Автор сте на десетки публикации и на два романа - “Ибо живяха, Господи” (1991 г.) и “Светлина на човеци” (2003 г.). Пишете ли поредната книга?

- В момента не пиша книга. А какво ще пиша в бъдеще, още не знам.