Свободата на медиите – електронни, печатни и интернет, е гарантирана в международните актове, по които Република България е страна, Конституцията, както и секторното законодателство, като всички те гарантират основополагащото право на свободно изразяване и разпространение на информация.
Ние, членовете на Българския медиен съюз, осъзнаваме своята отговорност към обществото, която медиите дължат на всеки един гражданин на Република България. Вярвайки, че изпълняваме нашите задължения честно, в съответствие с действащото законодателство и отчитайки нуждата от редакционна независимост, приемаме настоящите правила като възможност и задължение за въвеждане на ефективна саморегулация чрез приемане на единни стандарти, обединени в настоящия Професионално-етичен кодекс на българските медии.
I. Предоставянето на информация
1.1. Медиите следва да предоставят на обществото достоверна и проверена информация, без да изопачават или скриват факти и обстоятелства, без да манипулират общественото мнение, използвайки заблуждаваща или подвеждаща информация, като изискват от журналистите и редакторите спазването на тези правила.
1.2. В своята практика медиите следва да бъдат водени от основните принципи за защита на законните и неотменими права на гражданите и правото на обществото да бъде информирано, като търсят и намират разумен баланс между тези права и изискват спазването на професионално-етичните норми на професията.
1.3. Медиите са отговорни за своята работа пред обществото, закона и професионалните организации.
1.4. Работата на медиите е обект на обществена преценка - те са длъжни внимателно да разглеждат всички препоръки, забележки и/или критики, отправени към тях.
1.5. Медиите следва да спазват етиката на обществената изява и културния диалог, като се придържат към добрия тон и благоприличие в своята дейност.
1.6. В своята работа медиите следва да разграничават фактите от оценките, коментарите и/или предположенията, да се стремят да предоставят различни мнения и позиции в търсене на истината, да съобщават и/или отразяват точно и професионално събитията с оглед създаването на обективно обществено мнение.  
1.7. В своите усилия да получат и/или да достигнат до информация (снимки, документи или други материали) медиите се задължават да не използват нечестни или незаконни средства, да не употребяват заплахи или каквато и да е форма на принуда.
1.8. В своята работа медиите трябва да уважават и да защитават личния живот на хората от неразумни разкрития. Журналистите и редакторите са длъжни да уважават правото на всеки човек на личен живот, здравен, семеен и социален статус, неприкосновеност на дома и личната кореспонденция. Публикуването на информация, която накърнява личния и/или семейния живот на някого, без неговото разрешение трябва да бъде оправдано от особено важен, надделяващ обществен интерес.
1.9. Медиите следва да се въздържат в своята работа от използването на средства за заснемане на хора от далечно разстояние, в тяхната частна собственост или заобикаляща ги среда, както и от употребата на скрити камери или микрофони, както и от публикуването на фотографии и/или други материали, които не отговарят на тези правила, освен ако няма друг начин за осигуряване на важна за обществения интерес информация.  Дерогирането на настоящото правило може да бъде оправдано само и единствено при наличието на особено важен, надделяващ обществен интерес.
1.10. Медиите следва да проявяват специално внимание и отговорност при съобщаването и/или отразяването на инциденти, семейни трагедии, болести и други трагични произшествия, като уважават желанието на пострадалите от трагедията или попадналите в беда да не бъдат безпокоени при изразяването на тяхната мъка.
1.11. Медиите следва да проявяват предпазливост при разкриването на информация относно самоличността на жертви и/или свидетели на престъпления, на тези на сексуално насилие, както и относно жертвите на други трагични инциденти, освен с тяхното изрично съгласие.
1.12. При политически и/или граждански конфликти медиите следва да уважават гражданските права и свободата на изразяване на всички участници в конфликта и да се стремят да бъдат неутрални.
1.13. Медиите са длъжни да уважават правото на всеки индивид да живее в безопасна и сигурна среда, като се ангажират да не публикуват материали, които подбуждат към омраза, насилие и/или всяка форма на дискриминация. Медиите следва да се въздържат от публикуването на детайли относно расата, цвета на кожата, религията, пола или сексуалната ориентация, или относно каквито и да било други физически или умствени различия, недъзи или болести, ако тези факти нямат съществено значение и са неотносими към смисъла на информацията.
1.14. Медиите са длъжни да съблюдават конституционно прокламираната презумпция за невинност, като се въздържат от квалификации спрямо отделни лица, обвиняеми и/или подсъдими, преди произнасянето на съда с влязъл в сила акт. 
1.15. Медиите са длъжни да проявяват специална отговорност спрямо децата и техните права, като не трябва да снимат и интервюират деца относно техния личен живот без присъствието на родител или настойник, отговарящ за детето, освен ако това не е от значим обществен интерес и не може да им навреди. В случай на сексуално или друго престъпление спрямо дете медиите нямат право да разкриват самоличността на детето, без значение дали то е жертва или свидетел.
1.16. Медиите не следва да носят отговорност за разгласени сведения и за тяхното съдържание, когато те са получени по официален ред, представляват цитати от официални документи или са точно възпроизвеждане на публични изявления.
II. Източници на информация
2.1. Отговорност и задължение на медиите е да защитават свободния информационен поток и правото на обществото да бъде навременно, коректно и всеобхватно информирано.
2.2. Медиите трябва да положат необходимите усилия да проверяват достоверността на информацията преди нейното оповестяване, като използват всякакви източници - за предпочитане идентифицирани такива.
2.3. Медиите имат право на равноправен достъп до всякакви информационни източници. В случай че на медия е отказано правото на достъп до информация, то тя има правото да уведоми обществото за този факт.
2.4. Медиите имат право да не посочват източника на използваната информация, но в този случай те са отговорни за оповестената информация и нейната достоверност. 
III. Защита на авторски и сродни права
3.1. Медиите трябва да уважават авторството на използваните и/или публикуваните материали, както и авторството на други журналисти и участници в медийната среда.
3.2. Съкратените или изменени текстове, които променят основния смисъл на оригиналния текст, могат да бъдат публикувани само с одобрението на техния автор. Текст без име на автора или текст, подписан с псевдоним, ще бъдат смятани за редакторски.
3.3. Плагиатството е несъвместимо с професионално-етичните норми на професията.
IV. Право на отговор
4.1. Медиите следва да предоставят право на отговор на засегнати от публикациите физически и/или юридически лица следствие на съдържащи се в публикациите неверни, неточни и/или подвеждащи факти или друга информация.
4.2. В 3-дневен срок от оповестяване на информацията засегнатото лице има право да поиска писмено от съответната медия право на отговор. В искането трябва да са посочени координати за връзка със засегнатото лице, оспорваните твърдения, аргументите и фактите, които са повод за оспорването.
4.3. Медиите са длъжни да публикуват/оповестят правото на отговор или достатъчно ясна и недвусмислена поправка в случай на доказване, че е използвана и публикувана невярна, неточна и/или подвеждаща информация, както и да поднесат своите извинения по подходящ начин.
4.4. Публикуването на правото на отговор е безплатно. То не може да надвишава времетраенето на оспорваната част от предаването или от обема на първоначално публикувания текст.
V. Редакционна независимост
5.1. Медиите трябва да разграничат своята търговска политика от редакционната такава, както и да не поставят в зависимост взимането на редакционни решения от лични, политически и/или финансови обстоятелства, които биха могли да повлияят на обективното и вярно отразяване на информацията.
5.2. Журналистите и редакторите не трябва да бъдат замесени в бизнес, стопански и/или финансови дела, които застрашават свободата на преценка и намаляват обективността на публикуваната информация, както и да не използват достъпа си до информация за лично облагодетелстване или това на трети лица, независимо от начина и целта.
5.3. Медиите не трябва да използват своето влияние за осъществяване на политически или икономически натиск, за постигане на лично облагодетелстване, както и не трябва да се поддават на политически и/или икономически натиск, който може да застраши свободата на преценката или обективността на информацията.
5.4. Рекламирането и всяка друга форма на платена информация трябва да бъдат ясно отличени от редакционното съдържание по начин, позволяващ на аудиторията да разпознае търговската комуникация.
5.5. Медиите трябва да зачитат правото на журналиста да пази репутацията, достойнството и почтеността на журналистическата професия.
5.6. Журналистите и редакторите трябва да избягват ситуации, които могат да доведат до конфликт на интереси - директни или индиректни, за да не компрометират себе си или професията.
5.7. Всеки журналист или редактор има право да откаже да участва в изготвянето на материали и публикации, чието съдържание противоречи на неговите убеждения или принципи.
VI. Взаимоотношения в медиите, между различните медии, между медиите и разпространителите на печатни издания или разпространители на съдържание
6.1. Медиите трябва да създават в процеса на своята работа взаимоотношения на професионализъм, взаимно уважение и лоялна конкуренция. В отношенията си с другите медии следва да проявяват коректност и добросъвестност, да не нарушават принципите на лоялната конкуренция и да не извършват действия, с които се уврежда (или би могло да се увреди) доброто име и репутацията на конкурентната медия.
6.2.  Кратки извадки от материали или репортажи, публикувани в други медии, могат да бъдат използвани без разрешение, но задължително следва да бъде посочен първоизточникът. Цели материали от други медии могат да бъдат използвани и/или публикувани само с предварителното съгласие на медията, като задължително се посочват първоизточникът, от който материалът е взет, както и авторът. 
6.3. Членовете на Български медиен съюз потвърждават позицията си, че обществото трябва да знае кой притежава и контролира съответната медия. Ето защо в изпълнение на законовите изисквания те публикуват ежегодно и при промяна подробна информация за реалния собственик и информират министъра на културата. С цел да се създаде максимална степен на публичност на информацията Българският медиен съюз поддържа на страницата си в интернет подробен регистър за собствеността на неговите членове.
6.4. Всеки разпространител на печатни издания или разпространител на съдържание трябва да съдейства в работата си за създаване на коректни и добросъвестни отношения между медиите и разпространителите. Следва да бъдат предотвратявани всякакви действия, бездействия или практики, които имат за цел да толерират или ограничат разпространението на отделни медии или могат да доведат до нелоялни конкурентни практики.
VII. Заключителни разпоредби
7.1. Нарушаването на разпоредбите на този Професионално-етичен кодекс може да бъде оправдано само ако се докаже недвусмислено, че е било в обществен интерес.
7.2. Действие или публикация е в „обществен интерес” по смисъла на този Професионално-етичен кодекс само когато е в защита на здравето, безопасността и сигурността  на гражданите, съдейства за предотвратяване и разкриване на тежки престъпления и злоупотреба с власт, и предпазва обществото от опасността да бъде сериозно въведено в заблуждение.