Местенето на стрелките – икономически ползи и умора
Любопитно
| 29 март 2015, 09:49 | коментара
Подобно превъртане на часовника има и в последната неделя на октомври, но тогава е с час назад. Накратко, сега губим един час, а през есента го печелим.
Обяснение
Въпреки че всички психолози предупреждават, че със смяната на часовника и със смяната на зимата с пролетта, ни чака поне двуседмична пролетна умора и чорлаво настроение, въртенето на стрелките си има и икономически ползи. Другата цел е ставането по светло и прибирането по светло. Общо 118 държави в света менят времето да пъти в годината.
Въпреки многото изследвания по темата и убедеността, че този режим пести повече ток и така генерира по-малко разходи, някои страни като Русия отмениха смяната.
Началото
Идеята за смяна на времето е на американския дипломат Бенджамин Франклин. Той пише писмо до редактор на вестник „Парижки журнал“ през 1784 г. и предлага на парижани да стават и да си лягат по-рано. На практика идеята е приложена от германското правителство по време на Първата световна война в периода 30 април – 1 октомври 1916 г.
Великобритания е втората държава, която в началото въвежда лятно часово време от 21 май до 1 октомври 1916 г.
България въвежда лятното часово време през 1979 г. След известни промени през годините, днес то започва в 3.00 часа в последната неделя на месец март и продължава до 4.00 часа в последната неделя на октомври, когато часовникът се връща с един час назад – или обратно на 3.00 ч.
Против
Преходът два пъти в годината – към лятно и към зимно часово време е “напразно и безполезно”, уверени са финландски учени от няколко научни института в страната. Вместо този вариант, който все повече изследвания доказват, че е твърде вреден за здравето, те предлагат да се правят промени в работния график през летните и зимните месеци – през зимните да се работи 2 часа по-малко, а през летните – 2 часа повече.
Екипът от учени е бил създаден по поръчка на Националния институт по здравеопазване на Финландия. Според главния лекар Тимо Партонен преходът към лятно време и след половин година връщането към астрономическото води до сериозни нарушения при много хора: “Тези нарушения траят средно 3-5 дни, но не са малко случаите и на далеч по-дълъг срок за нагаждане на организма. За разлика от това, предлаганата от нас идея ще дава възможност на хората, в това число най-вече на учениците, да бъдат най-активни именно през светлата част на деня”.
Едновременно с това финланските учени вярват, че по-късото работно време през зимния сезон, ще даде възможност на хората да спят по-дълго, което ще се отрази положително на здравето им, а премахването като цяло на прехода час напред-час назад ще облекчи биологичния ни часовник.