Д-р Владин Петров е изпълнителен директор на МБАЛ-Русе от 5 септември 2013 г. На 20 март предстои общо събрание на акционерите на болницата, на което предстои смяната му по препоръка на здравния министър д-р Петър Москов. По този повод д-р Владин Петров прие да отговори на въпросите на „Утро“ за цялата дейност на МБАЛ и за финансовите й резултати за времето, откакто той я ръководи.

- Д-р Петров, след като станахте директор на болницата през септември 2013 година, вие казахте за читателите на „Утро“, че очаквате лекарите да станат по-внимателни, а пациентите по-толерантни. Сбъдна ли се това ваше очакване?
- Само на 50%. През тази година и седем месеца, откакто съм изпълнителен директор на Многопрофилната болница за активно лечение, лекарите и медицинските сестри действително станаха по-внимателни към пациентите. За съжаление обаче пациентите не станаха по-толерантни към медицинския персонал. Те идват на лечение в стационара с много високи очаквания и всяко разминаване с реалността става повод за конфликти, а понякога и за агресия към персонала. Не крия, че е имало случаи, в които с отношението си към пациентите и техните близки лекари и медицински сестри са допринесли за това негативно поведение.
- Има ли заведени съдебни дела срещу болницата или към определени доктори и сестри?
- Съдебните дела през този период намаляха и се промениха по вид. Почти няма заведени искове срещу болницата като юридическо лице за нанесени щети и вреди. Делата са срещу конкретни лекари и медицински сестри за грубо и некоректно държане. Това за мен, като ръководител на болницата, е добър признак, защото показва, че е създадена една добра система от вътрешни правила за поведение и отношение между лекар и пациент, т.е. правилникът за устройство на дейността и вътрешния трудов ред е добър и се спазва. В това отношение следващият директор на МБАЛ, който по всяка вероятност ще бъде д-р Иван Стоянов, е облекчен, но той ще трябва да поработи малко по-настоятелно за промяна в отношението между здравните работници и пациентите.
- Какво показа финансовият одит за 2014-а?
- Миналата година финансовите ни резултати са значително по-добри от предходната 2013-а, която завърши за болницата с финансова загуба от 263 000 лева. За една година успяхме да стопим тази сума и дори да излезем на финансова печалба от 85 000 лева. Реализираните приходи за миналата година са с около 440 000 лева повече от 2013-а и се дължат на нарастване на медицинската ни дейност. Интересното е, че пациентите ни са по-малко с близо 1500 човека заради засилващата се конкуренция, а приходите ни са повече.
- На какво се дължи това?
- Най-вече на Ядрено-магнитния резонанс, след като Министерството на здравеопазването поднови дейността ни за образна диагностика. Освен това имаме почти 200 000 лева приходи от кешови услуги на пациенти, които са пожелали да си платят при нас за изследване и лечение, без да ползват услугите на Здравната каса. 
- Какви са разходите на болницата за 2014 година?
- Големи, но от намаления брой на пациентите успяхме разумно да ограничим разходите за медикаменти и материали. В същото време нараснаха разходите за заплати и осигуровки. Една от задачите на борда на директорите в болницата бе да се потърси начин за намаляване на разходите за електроенергия, водоснабдяване и топлоснабдяване. Специално за електроенергията болницата излезе на свободния пазар и чрез обществена поръчка намери фирма, която да подава по-евтин ток. Изчисленията сочат, че ако успеем да намалим цената на електроенергията дори с половин стотинка на киловат, токът ще падне с около 6000-7000 лева. В момента плащаме пренос на ток към „Енерго-Про“, а електроенергията към нов доставчик, който е предложил най-ниска цена. Новата фактура ще дойде в болницата в началото на април и тогава ще се види каква е разликата с предишни периоди.
Освен това болницата е подала искане до Министерството на здравеопазването за подмяна на всички изгнили магистрални водопроводи, което също ще доведе до намаляване на разходите. В момента в двора на болницата има стари тръби, които много често аварират и водят до загуби. Те трябва да се подменят с нови, за което вече съм уведомил новия борд на директорите, защото подмяната ще се случи по негово време. По време на обсъждането д-р Теодора Константинова и д-р Иван Стоянов нямаха нищо против тази дейност. На тях ще се падне честта и да извършат ремонт на детското отделение, като финансирането е от Министерството на здравеопазването и със средства на болницата. След това мухъл в отделението вече няма да има, във всяка стая ще има санитарен възел и пациентите ще се чувстват по-комфортно, както стана в подновеното Първо терапевтично отделение. В момента тече обществена поръчка за избор на изпълнител на ремонта в детското отделение, но той ще бъде направен от новото ръководство.
- Има ли много просрочени задължения болницата?
- Наред с финансовата ни печалба, намаляха и задълженията на болницата с около 1.2 млн.лева. С 1.3 милиона паднаха задълженията към доставчици на медикаменти и консумативи. Със 100 000 лева по-малко са и просрочените плащания за фактури за над 60 дни. 
Тук искам да уточня нещо много важно. Тези просрочия на задълженията на лечебните заведения възникнаха след една промяна в Търговския закон през февруари 2013 година. С нея сроковете за плащане станаха до 60 работни дни след представяне на фактурата от доставчиците. Преди това заведенията са имали право да разсрочват плащанията си до 200 работни дни, което е почти година, защото работните дни са 250. В един момент аз и колегите ми от други болници се изправихме пред факта, че имаме падежи с 200 дни и с 60 дни дори към един и същ доставчик, а това увеличи разходите ни. Приходите ни обаче не са нараснали двойно. Аз съм дълбоко убеден, че политиците, които са приемали тази промяна, са знаели какво ще последва за болниците.
- Това един вид загробване ли е на болниците?
- Не бих казал. По-скоро това е още едно предизвикателство за болниците, но МБАЛ-Русе успя да оцелее в този период и в момента всички фактури с давност 200 работни дни са изчистени, остават само тези с 60 дни. Ако обаче Здравната каса плащаше равномерно, ние щяхме да бъдем на чисто към доставчиците на медикаменти и консумативи.
- Очакват ли се още някакви пари от Регионалната здравна каса за миналогодишната ви дейност?
- Към днешна дата /вчерашна - б.а./ в МБАЛ не са изплатени надлимитните разходи за декември, които са в размер на около 400 000 лева. Долу-горе същата сума касата ни дължи и за януари. През февруари имаме заработка за 2 млн. лева, но са фактурирани 1.5 милиона. Останалите 500 000 лева стоят там и чакат като надлимитни разходи и кога ще бъдат платени, не мога да кажа. Тези пари надвишават нашите просрочия и ако пристигаха навреме, сега просрочените ни задължения щяха да бъдат на нула.
Като говорим за плащанията от здравната каса, искам да кажа, че първото нещо, което новото ръководство на болницата трябва да направи, е да  изясни обема на финансиране. Това е повече от наложително, защото все още МБАЛ не знае какво ще бъде финансирането й. В публичното пространство се носят всякакви идеи. Първо болниците, които работят по-спешност, каквато е и русенската, щяха да получават 95% от фактурираните средномесечни разходи. На практика обаче за миналата година ние получихме 78%. След това тази идея бе променена и се каза, че ще получаваме до 95%, така че тези 78% се вместиха във втория вариант на касата, за което обаче не бяхме подготвени предварително, за да направим разчетите си. 
По отношение на начина на финансиране също вървят противоречиви съобщения. Първо се каза, че финансирането на всяка болница ще се решава на национално ниво в НЗОК. После казаха, че регионалните ръководства на касите ще получат бюджет за техните региони и те са длъжни да ги разпределят справедливо между лечебните заведения. Надявам се това да стане, защото новият директор на болницата и управителят на РЗОК са от една и съща политическа сила и не би трябвало да има дискриминация.
- Има ли други причини за натрупаните над 2 млн.лева задължения на болницата?
- За съжаление, да. Освен от неритмичните плащания на касата, болницата страда и от останали от миналото инфраструктурни връзки. Много назад в годините болницата е била център на електроснабдяване, водоснабдяване, канализация, топлофикация. Част от лечебните заведения на територията на МБАЛ се обособиха като отделни единици и се отделиха на отделни сметки. Онкологичният център обаче продължава да е свързан към електроснабдителната мрежа на болницата. Ние плащаме тока му и фактурираме разходите, но плащанията не винаги са редовни. Например на 22 декември получихме парите за платения от болницата ток на Онкото през септември. Това са загуби, натрупани за четири месеца, защото ние сме платили сметката и нямаме свежи оборотни пари.
- След 20 март, когато ще бъдете сменен от д-р Иван Стоянов, ще останете ли на работа в болницата?
- Пожелах пред д-р Стоянов да остана да работя в стационара като лекар-анестезиолог. Преди да стана изпълнителен директор на МБАЛ, бях началник на отделението по анестезиология. Това място вече е заето след обявен конкурс. В отделението обаче има място за редови анестезиолози и аз помолих да работя там без прекъсване на осигурителния стаж, защото нямам намерение да работя в други лечебни заведения. Засега имам неговото съгласие, но бъдещето ще покаже. В краен случай, ако в болницата няма нужда от мен, ще отида на работа в друго лечебно заведение, но в друг град.
- Като началник на анестезиолозите вие бяхте и зам.-директор на болницата. Има ли шанс пак да заемете този пост?
- Наистина бях заместник на д-р Минчо Вичев в продължение на повече от пет години. След това отново заех този пост в началото на 2013 година. Новото ръководство на болницата обаче ще реши дали изобщо ще има нужда от такава длъжност.
- Ако все пак ви поканят за заместник, ще приемете ли?
- Нямам отговор на този въпрос на сегашния етап.