Официално от 5 септември новият изпълнителен директор на МБАЛ-Русе е д-р Владин Петров. Той е завършил медицина през 1981 г., а от 1994 г. е началник на отделение „Анестезиология“ в болницата. В продължение на пет години д-р Петров бе зам.-директор по качеството в екипа на бившия директор на болницата и бивш зам.-министър на здравеопазването в кабинета на ГЕРБ д-р Минчо Вичев, като нито за ден не се е откъсвал от работата си като анестезиолог реаниматор.

- Д-р Петров, кога за първи път кракът ви стъпи в тази болница?
- Като лекар в края на 1981 г. Започнал съм като цехов лекар в Строително-монтажния комбинат и това продължи точно един месец. След това започнах работа като анестезиолог в болницата. Официалното ми назначение в МБАЛ-Русе е от 1 януари 1982 г. По това време специализирането беше значително по-лесно и беше достатъчно млад лекар да поиска да направи тази крачка в професията си и да получи разрешение от главния лекар. Аз исках анестезиология и това специализирах.
- Вие бяхте част от управленския екип на д-р Минчо Вичев. Какво успяхте да направите през този период?
- Повече от пет години продължи моето заместник-директорстване, което започна от 2005 г., и отговарях за качеството. Тези сертификати по ISO, които има закачени в директорския кабинет, са ми изключително ценни. Струваше ни много усилия да въведем и защитим първия за качеството на работата ISO 9001. За следващите - за опазване на околната среда и информационната сигурност, пътят ми беше ясен, но не беше лесно. Отказах се от този пост, тъй като в един момент бях психически и физически много изморен.
- Този опит означава ли, че за вас няма нищо ново в новия ви пост?
- В никакъв случай. Аз познавам болницата от гледна точка на диагностично-лечебната дейност, но всичко останало, което трябва да върши директорът, на практика ми е непознато. Странно ми се струва, че трябва да вляза в някакъв канал на етаж 2, за да видя как тече. Не че ще спре аварията, когато отида аз там, но ще съм наясно, че е нужен ремонт и, естествено пари за него. Хубавото в случая е, че засега финансово болницата е в добър баланс.
- А балансът с лекарите как е?
- При него нещата не са така блестящи. Общо в болницата работят 210 лекари, през тази година са напуснали 24, а са постъпили 17 нови колеги. По-голямата част от напусналите избират по-добри финансови предложения от работодатели в страната и чужбина. Всеки има право да избира най-доброто за себе си. Има дефицит на някои специалности, но това е проблем на национално ниво. Като се започне от патоанатомите, преминете през микробиолозите и стигнете до анестезиолозите.
Средният медицински персонал - сестри, акушерки, лаборанти и кинезитерапевти, са 500. Напуснали са 45 и са постъпили нови 40. Ако гледате двете цифри глобално, от гледна точка на директор, ще видите, че е спазено съотношението лекари-сестри да са 1:2.5, но не е така на нивото на различните отделения. Има места, където има недостиг на кадри, но се надявам да дойдат нови колеги от Русенския университет.
- Д-р Петров, какво ще се случи с ядрено-магнитния резонанс и ще имаме ли отново в Русе добър специалист за тази модерна техника?
- В болницата предстои да бъде монтиран такъв ядрено-магнитен резонанс, който е може би най-добрият в страната от гледна точка на техническите му параметри. Реално отделението по „Образна диагностика“ се превръща не само в областен, а в междуобластен лидер за диагностика. Въпросът кой ще работи, мисля, че ще бъде изяснен в най-скоро време и д-р Злателина Джендова отново ще се върне тук, за да работи в МБАЛ-Русе. Ще се постарая да предложа на всички колеги решение, което да удовлетворява както тях, така и пациентите.
По този европейски проект, по който ще получим наистина чудесна техника, ще има доставка и на мамограф, но за него ще е значително по-лесно да се намерят добри специалисти.
- Проблемът с липсата на детски хирург вероятно също предстои да се решава?
- Да и д-р Панджар вече специализира. Той е хирург с опит и сега трябва да защити само тясната специалност. Като говорим за хирургия изобщо, не бива да се пропуска, че от години в Русе не правим гръдни операции и не защото нямаме специалисти, а защото беше променен стандартът за извършване на такива операции. Водили сме разговори с Белодробната болница, където колегите имат нужда от помощ за пациентите си, от които  около 200 годишно подлежат на оперативно лечение. Тези хора могат да бъдат приети тук, при нас, а не да се разхождат по другите градове на страната. Надявам се по новите програми за специализация младите колеги да се насочат точно към това и да въведем отново гръдната хирургия.
- Мислите ли за „ремонт“ в Спешно приемно отделение, където често пациентите са посрещани грубо и се налага да чакат с часове за преглед?
- Ремонти в болницата трябва да се правят много, но проблемите в Спешното отделение на русенската болница не са типични само за нея. Спешното е както част от болницата, така и изобщо от спешната помощ в държавата. Това означава, че тук реално се срещат всички негативи, които са се случили преди него. Повечето хора не могат да открият общопрактикуващия си лекар, пред дежурните кабинети е като на митинг, линейките докарват още пациенти и нещата стават страшни пред вратите на Спешното. От една страна, капацитетът му не е безграничен, но от друга, проблемите не са навсякъде, а в отделно негово звено.
Там има три специализирани кабинета - ортопедичен, хирургичен и терапевтичен. В първите два нещата са добре, но от третия пациентите трябва да бъдат насочени към четирите вътрешни отделения, към неврология, инфекциозно и евентуално интензивно-терапевтично. Когато дойде пациент, шестима началници трябва да се разберат помежду си кой ще поеме човека. Да добавим, че голяма част от хората са здравно неосигурени и при това положение как да стане перфектната стиковка? Това е големият проблем и се надявам да измислим вариант за решението му, да помогнем на колегите си в Спешно приемно.
- Преди седмица гръмна скандалът с мишката в болничната храна на дете в Пловдив. Макар в Русе да е нямало такова чудо, все пак качеството на предлаганата храна не е добро.
- Не съм напълно съгласен. Аз лично по време на дежурство се храня с това, което ми се полага в болницата. При нас, в сградата, не се готви и храната идва готова. Това, което хората трябва да знаят и да разберат, е, че тя е елемент от лечението им в болницата. Жалбите основно идват от две отделения - Ендокринология и Кардиология. Там трябва да се спазва диета и да се компенсира основното състояние на болните и те са недоволни. Съгласете се, че когато на сърдечно болните им се поднесе почти безсолна храна, няма как да им хареса и те я определят като лоша и некачествена. На 100% се спазва калоричността, продуктите са в правилно съотношение белтъци/мазнини/въглехидрати и това за нас е най-важно.
Много е вероятно не храната сама по себе си, а условията, в които се консумира, и начинът, по който се поднася, да не са най-добрите. В тази посока би могло да се направи нещо с уговорката, че не става дума за гурме кухня.
- Но близките на болните всеки ден доставят пълни торби.
- По отношение на тяхното поведение може да се напише цял научен труд. Голяма част от хората си мислят, че близкият им ще умре от глад в болницата. Такъв описан случай обаче няма. Колкото и невероятно да ви се струва, на базата на тази храна се прави схемата за лечение с инсулин при изписването му. Често той и това не може да поддържа и естествено отново се влошава.
- Ако си затворите очите и помечтаете, как виждате русенската болница?
- Зависи от срока, в който искам да се променят нещата. Големите, глобалните и радикалните неща се случват и сега, едно по едно. Погледнете тази апаратура, която пристига - никога не бихме могли да си я позволим, ако не беше този европейски проект. Иначе много ми се иска да нямаме никъде кадрови дефицити, във всяко отделение да има достатъчно лекари, сестри и санитари. За момента е трудно да стане. Голямото ми желание е всички тези лекари да бъдат внимателни с болните, а пациентите да проявяват разбиране към професията и толерантност към натовареността на лекарите. Ако имам право на трета мечта, то тя е за инфраструктурата на болницата. За нея обаче трябват неимоверно много пари, тъй като има нужда от пълен ремонт на операционните, от подмяна на тръбопроводите и въздуховодите, от въвеждането на цялостна климатизация и така нататък. Всичко това хората го заслужават и не само русенци, а и жителите на съседните области.
- Какво ви остави д-р Нели Петрова след оттеглянето си от поста на изпълнителен директор?
- За „добре дошъл“ ми показа къде стоят папките със съдебни дела срещу болницата. Общо са осем и ще се стараем да не се увеличава броят им.