Изящна бяла рокля с приказна дантела на фона на старинните орнаменти от ковано желязо на централния вход в русенската библиотека „Любен Каравелов“. Това е една от снимките, направени преди няколко месеца - младоженка, която в най-прекрасния ден, първи в семейната сага, води своя избраник в една от най-емблематичните русенски сгради. И сградата не е от тези, които обикновено се поставят върху пощенските картички и вече са познати със силуетите. А е здание, което не само е образец на неповторимото русенско архитектурно излъчване, а е и натоварено с мисията „Духовност“. 
Става дума за русенката Мартина, която избира заедно с любимия си Иван най-точното и най-символното място, за да направят своята серия от сватбени снимки. От онези снимки, към които отначало често, а по-късно малко по-рядко - веднъж-дваж годишно, но винаги с романтична носталгия, Мартина и Иван ще се завръщат, за да си припомнят най-красивия ден в съвместния им живот. 
Напоследък сватбените фотосесии и в България се превърнаха в традиция, която съпътства венчавката и тържеството. И именно в тези фотоси строгостта на момента и красотата на чувствата се съчетават с романтиката и закачката. Мартина избира към всичко това да прибави още нещо - и така да внесе своя цвят и своята нагласа в също тъй популярното англосаксонско заклинание, според което булката трябва да носи „нещо ново, нещо старо, нещо назаем, нещо синьо“. 
Мартина добавя към това и своето „нещо свидно и много русенско“. А свидното и много русенско е именно библиотека „Любен Каравелов“. 
Русенка съм и 
търсех за фотосесията нестандартно място, не ми се искаше просто снимка пред операта
например, разказва Мартина. Тя замисля своето романтично събитие, като внимателно обмисля всеки детайл. За тема на своята сватба тя избира пътуването - нещо, което е любимо и на нея, и на Иван. 
Затова подбира грижливо всяка подробност от празничния ден, като във всеки един момент има елемент, свързан с пътуване - в пряк или в преносен смисъл. И така през целия ден се събират частите на един цветен и красив пъзел.
И тъй като декорацията за сватбата беше с директни отправки и върху буквалния смисъл на темата, аз исках пътуването да се възприема и като метафора. Мислих дълго и реших, че пътуване във времето има само сред книгите. Затова и се спрях на библиотеката, разказва Мартина.
Всъщност, изборът не е никак случаен, нито абстрактен. Самата Мартина още от дете много добре познава русенската библиотека.
Като малка получавах редовно награди от детския отдел заради прочетени книги, разказва русенката. И очевидно още оттогава е била впечатлена от тежката входна врата, от витото стълбище, което се намира до детския отдел, от перилата със стилизирани метални цветя. Това със сигурност навява 
усещането, че човек е попаднал в истинска приказка
- а за едно дете подобно впечатление несъмнено остава запомнящо се за цял живот. А когато към това се прибавя и любовта към книгите, всичко си идва на мястото. И изборът на Мартина става обясним и напълно резонен. Тя продължава да чете с удоволствие и днес. Май не харесвам само типичните любовни романи, казва Мартина, но веднага се сеща за нещо: „Но не мога да отрека, че  харесвам „Птиците умират сами“...“ Много обича Вазов, Елин Пелин, Йордан Йовков, към българските класици в списъка на фаворитите добавя Джон Стайнбек, Дейвид Балдачи, напоследък предпочитанията й накланят везните в полза на романи с исторически мотиви, автобиографии, запалила се е и по психология. 
А колкото до пътуването, което става мото на сватбата, Мартина дизайнерски и с артистизъм изпипва всяка подробност - за да въведе „номадски“ елементи в различните моменти от празничния ден. Те са и в двата велосипеда, „паркирани“ като част от сватбената церемония в двора на хотелския комплекс „Рига“, и в куфара с картата на света, и в пънчето с надпис Bon voyage в залата за празничния обяд, където 
върху масите има пръснати пътеводители и географски карти... 
И как да бъде иначе - щом пътуването е втората й природа. Дали пък за това няма принос и бащата - капитан далечно плаване Стефан Бъчваров?! Мартина завършва в Русе Английската гимназия „Гео Милев“ и заминава да следва в Германия. Бакалавърската й диплома е по биология от университета в Бон. Магистърска степен защитава в Кьолн - един от най-авторитетните германски университети. Сега работи в Бон, при това работата й не е свързана с библиотечно дело, както биха могли да си помислят някои. Професионалната реализация на младата русенка е свързана с околната среда и екологията. 
Иван е от София, също завършил университет в Германия и останал да работи там. „Запознахме се в Бон. Сгодихме се в Барселона. И двамата много обичаме да пътуваме. Били сме в Шанхай, в Дубай, в Хавана - а със сигурност ни предстоят още приключенски посоки. Сега вече е ясно защо нямаше как да не избера по-подходяща тема за сватбата, нали?“, казва младата русенка. 
Младоженецът предоставил на булката всички права по подготовката на сватбата - до детайли. Но след като
софиянецът склонил без обструкции съдбовното събитие да бъде в Русе
оттам нататък е ясно, че има защо спокойно да се доверява на русенката за подробностите. Така станало и с празничната фотосесия. Аз избрах мястото, той го одобри, казва Мартина. Но няма съмнение, че и за самия него е повече от удовлетворително това, което се е получило от нетрадиционния замисъл. 
 За самите работещи в русенската библиотека това също било доста изненадващо. Семинари сме правили, конференции сме провеждали, детски приказни нощи, изложби и какво ли не - дори модно ревю сме правили, казва директорката Теодора Евтимова. Но някак и на самите библиотекари не им е идвало наум, че някой може да избере точно мястото с многото книги за един от символите на сватбения ден. Изненадата обаче траяла кратко. Тъй като директорката Евтимова била в отпуска, нейната заместничка Силва Василева развела Мартина във всички явни и потайни кътчета на книжовната Светая Светих. Голяма част от залите и коридорите били добре познати на момичето, но все пак тя никога преди дори не подозирала, че може да й се случи 
да се изкачи до самата часовникова кула! 
И така тя е една от малкото русенци, които са достигали до това кътче в русенската библиотека! А една от снимките във фотосесията в кулата остава като романтичен документ за това. 
В резултат на тази разходка Мартина вече била сто процента наясно, че точно това е най-вълнуващото място, което ще остане във фоторазказа за приятелите и наследниците на семейство Мартина и Иван Хинкови. Неотдавна сватбените снимки в русенската библиотека събраха стотици възторжени възгласи във Фейсбук, като много от приятелите на Марти питаха къде е това вълшебно място. И оставаха още по-впечатлени, когато научаваха, че това е библиотеката в Русе. Не оставаха изненадани само хората, които добре познават младата госпожа Хинкова - за тях парадигмата „Мартина-книги-пътешествия-хармония“ е повече от естествена.