Комисията по външна политика отхвърли ратификацията на заем за 16 млрд. лева, предложен от правителството, предаде БГНЕС.

С 9 гласа "за", 3 "против" и 6 въздържали се, предложението на кабинета не бе прието. "За" поемането на нов дълг от 16 млрд. лева в периода до края на 2017 година гласуваха депутатите от ГЕРБ и Реформаторския блок, срещу него гласуваха БСП, а останалите членове на комисията се въздържаха.

За да представи предложението във външната комисия дойде лично финансовият министър Владислав Горанов, който на излизане от залата обяви единствено, че очаква заемът да бъде одобрен от водещата Комисия по бюджет и финанси, която ще заседава по-късно днес.

В началото на заседанието в изключително лаконично изложение Горанов обясни, че договорите за заема предоставят няколко ограничения - максималният размер от 8 млрд. евро, максимален срок за връщане от 30 години и максимален лихвен процент от 10%. Финансовият министър обясни, че се очаква много по-ниска лихва от заложената, но според опозицията самото залагане на такава лихва дава сигнал на пазарите, че сме готови да поемем дълг при по-висока лихва.

Сумата е съобразена с необходимостта от финансиране на бюджетния дефицит и падежите на стари дългове до 2017 година, обясни Горанов. Той посочи, че вчера финансовото министерство е предоставило средносрочна прогноза за бюджетните дефицити за следващите три години. Общият очакван максимален дефицит за периода е 3,321 млрд. евро, а падежите на стари дългове за същия период са 5,994 млрд. евро, подчерта той.

Горанов обясни, че всеки разход, който държавата прави е разписан детайлно в бюджетите за съответната година, а разходите на правителството за периода до 2017 са заложени в средносрочната прогноза на кабинета. "Дебатът трябва да бъде воден около това колко трябва да бъде бюджетният дефицит и дали трябва по-ускорено или по-бавно да го намаляваме, за да не охлаждаме икономиката", каза Горанов.

Финансовият министър обяви, че "това са обичайни процеси", а новият момент е, че вместо всеки път държавата да действа непрогнозируемо и да преминава процедура по сключване на договори с банки, правителството иска да сключи рамково споразумение, което дава предвидимост. Запитан за какво точно ще се използват парите, които са заложени за покриване на дефицита Горанов отвърна: "Четете законите за държавните бюджети за съответните години".

Кое налага в този момент да се говори за този огромен нов дълг и не счита ли, че това би дало негативен сигнал за финансовото състояние на страната, попита бившият външен министър Кристиан Вигенин. Той посочи още, че един от агентите по договора за заем е банка HSBC, която има проблеми и то не от вчера, била е обект на сериозни глоби. Вигенин попита и има ли връзка между искането за този дълг и заявката на президента, че бюджетът за 2015 трябва да се актуализира в частта му за разходите за отбрана.

Моментът е избран заради изключително благоприятната пазарна среда за поемане на дълг, тъй като има голяма ликвидност на европейските и световни пазари, отвърна Владислав Горанов. Що се отнася до HSBC, той обяви, че отказва да коментира една огромна банкова група и ако опозицията има притеснения, може да продължи да ги споделя, но той не е на същото мнение. "Не мисля, че България се дискредитира, използвайки услугите на HSBC", подчерта той.

Кабинетът не възнамерява да внася актуализация на бюджета, нищо не го налага, отговори Горанов на въпроса за разходите за отбрана. "Намерението ни е да ограничаваме дефицита и да намаляваме натиска на дълговото бреме", подчерта той. По отношение на това какви сигнали дава държавата с поемането на такъв дълг в момента, Горанов отвърна, че сигналът е единствено за ясна визия на държавата.

Финансовият министър си позволи и да каже, че досега винаги при теглене на подобни заеми, опозицията е разглеждала тезата толерантно и не си е позволява да търси политически дивиденти. На твърдение на Валери Жаблянов от БСП, че кабинетът иска от Народното събрание да му позволи да изтегли 24 млрд. лева само за три месеца, което вкарва България в гръцкия сценарий, Горанов отвърна, че "докато камерите работят, дебатът ще е на ниво между първи и пети клас" и отказа да коментира. Жаблянов отправи тежка критика и към начина, по който се предлага поемането на този дълг - на заседание на комисията, което се провежда в почивката на пленарно заседание.

В крайна сметка гласовете на ГЕРБ и Реформаторския блок не стигнаха за ратифицирането на договора за заем. На излизане от залата Горанов обяви, че не се съмнява в подкрепата за заема на комисията по бюджет и финанси, чието решение е водещо в случая.